Ударът, нанесен от джихадистите в Брюксел, си поставя за цел не просто да потопи в скръб "един свободен европейски град, пазител на европейския хуманизъм", както пише още Еразъм Ротердамски след престоя си там през 1521 г. Ударът на "новите варвари" е насочен към "сърцето на Европа" – нейните институции и структури – всичко онова, което често подлагаме на критика, но без което проектът на Обединена Европа просто би бил невъзможен.

Ето нещо, което не бива да се забравя, докато се опитваме по един или друг начин да осмислим кръвопролитието в Брюксел, продължило престъпната верига на атентатите в Париж, Лондон и Мадрид.

Въпросът "защо?" в случая е повече от ясен.

Първо, по отношение на извършителите. Колкото и да се вглеждаме в лицата по снимките, да четем репортажи на разследващи журналисти, очертаващи профила им, никога няма да разберем кое точно подтиква двама братя – родени в "Моленбек" в Брюксел или в 10-и район на Париж – изведнъж рязко да променят живота си на 360 градуса, за да се превърнат във "вълци-единаци" и да възненавидят до такава степен страната, в която са израснали и хората около тях. Както и да тълкуват повеленията на Закона (на шариата), вписани в тяхната Свещена книга, каквито и да са разбиранията им за насилието, което "чистите" са в правото си да упражнят спрямо "нечистите", следвайки подвизите на техния Пророк.

И, второто, което е още по-разтърсващо:

Отдавна е известно, че за терористите няма невинни или виновни, както забелязва още Албер Камю. На съвременен информационен език това звучи още по-стряскащо: има само мишени. И целта не се измерва с "кои", а с "колко". Колкото се може повече жертви (на дадено място), за да се постигне психологическият ефект от терора.

Само така целта на терористите – без оглед на тяхната идеология (нихилистка, комунистическа или джихадистка) – оправдава своите средства и дори саможертвата им. Целта, разбира се, е всяването на страх – да се разрази поголовен, див, почти животински страх. И да настъпи "пан-ика" (слагам тире в думата, защото това я връща към корена на нейните основания, в езическите времена, когато безобразният бог Пан е бродел из лесовете, всявайки ужас в човешките същества, изпречили се на пътя му).

Погледът назад в историята няма как да ни донесе успокоение, ала в случая е необходим, защото носи със себе си глътка трезвост.

Замислете се: нима историята на Европа не е пропита с толкова много страх, дължащ се на варварски нашествия, вътрешни междуособици, световни конфликти или тоталитарни диктатури?

Един пример: разгърнете книгата на известния френски историк Жан Делюмо "Страхът в Западния свят" (XIV-XVIII в.) и прочетете само разказа на Мишел дьо Монтен как се е влизало по заник слънце в германския град Аугсбург (октомври 1580 г.). Пътникът хлопал настойчиво на градската порта, след което се открехвало малко прозорче и суров глас му е заповядвал да излезе на осветено от факлите пространство, където да се идентифицира – да каже кой е, откъде идва и каква е целта на посещението му. Едва ако дадените отговори се приемели за задоволителни, щраквала ключалка и се открехвала малка портичка. Пътникът влизал, след което тя хлопвала зад него, а човекът се озовавал в междинно зарешетено пространство (това да ви напомня нещо?). Тук вече той бил длъжен по-подробно да отговори на поставените му въпроси, да представи документи, а накрая, след всички процедури, отвисоко се спускала малка кесия, вързана на въже, в която той поставял дължимата такса, след което имал шанс да влезе в града. Процедура, силно напомняща на контрола, установен днес по летища в Европа или Америка.

Време е да осъзнаем, че изобщо не сме първите, на които се налага да се оправят в трудни времена, нито пък сме последните, които ще се вайкат, че краят на света наближава и как няма кой да ни защити, защото заплахата отдавна не е "пред вратите", а е зад тях. Живот в страх при всеки следващ сигнал за бомба и всеки следващ терористичен акт. Силата на демократичните общества обаче е в това, че те са в състояние да превъзмогнат всеки удар, въпреки болката и страховете, а животът в тях продължава както "преди". Както преди ударите в Мадрид или Лондон, както преди атентата на летището в Бургас или преди кръвопролитията в Париж или Брюксел.

те са успели да дестабилизират Европа и да срутят нашето общество. А тъкмо това трябва да се предотврати на всяка цена.

Обединена Европа е атакувана и тя трябва да отговори, събирайки целия си ресурс, който така и не можа да обедини през годините в единна система за сигурност, координирано разузнаване и отбрана.

Врагът е ясен: срещу нас е самозваната "Ислямска държава", която контролира известна територия от Близкия Изток, позволяваща й да набира финансови ресурси и джихадисти-бойци, както и да поддържа мрежи от "клетки" в Европа, които могат да се активизират при нужда.

И все пак фактите сочат, че мощта на врага се смалява: при обявяването на нейния "халифат" през 2012 г. "Ислямска държава" контролираше територия почти колкото Великобритания, превръщайки град Мосул в своя символична столица. Сега, след въздушните удари и наземните операции на кюрдите, контролираната територия е смалена наполовина. "Ислямска държава" е в отстъпление, затова тя истеризира и задейства до краен предел ресурсите си чрез така наречения Darknet – сенчестата страна на мрежата, непопадаща под търсачките и изискваща специален софтуер, откъдето се разпространява джихадистката пропаганда, дават се указания на "клетките", уговарят се доставки на оръжия и експлозиви.

А иначе на всички вече е ясно, че войната с терора ще продължи дълго, минимум едно-две десетилетия и всекидневният досег със страха ще се превърне в реалност.

Нямаме друг избор. Това са параметрите на реалистичния "контраудар", за какъвто призова Огнян Минчев, другото са приказки за наивници. Не виждам с какво могат да ни помогнат приказките, че трябвало час по-скоро да намерим нашенските "Доналд Тръмпове" (на нас един Волен Сидеров ни стига).

Ако Европа съумее да се запази такава, каквато е (тоест да съхрани гражданските си свободи, въпреки терора и страха, а всяка страна да не се затваря в черупката зад собствените си граници), като въведе обща политика за сигурност и отбрана, джихадизмът ще изгуби войната.

Проблемът е в търпението, което винаги не достига в подобни случаи. Защото нито битката, нито самата война могат да бъдат спечелени "утре" или "веднага". Един от великите проповедници на Европа – св. Симеон Нови Богослов (949-1020) е обичал да повтаря, че искането нещо да се случи "веднага" е първият пробив на бесовете в човешкия свят, инак подчинен на реда на една постъпателност, чийто промисъл никога не предполага резки сривове.

И всеки политически лидер в Европа, който, възползвайки се от ситуацията, твърди как щял да се справи с враговете ни "веднага" и то още "утре", е или пълен лъжец, или кръгъл глупак. Ето защо най-малкото не заслужава да му се гласува доверие.

В борбата с терора на джихадистите няма радикални решения; тя предполага воля, решимост и постъпателност, докато заплахата не бъде сведена до минимум.

Налудничаво е да се мисли (както настояват крайните популисти), че биха могли да се изтрият от лицето на земята градовете, които в момента владее "Ислямска държава" и където се разположени нейните центрове: това би означавало да се вдигне още по-голяма вълна от ненавист, която е в състояние да залее цяла Европа.

Ненормално е да се говори и пише (както често се прави в социалните мрежи), че трябва танкове и булдозери да прегазят "опасните квартали" в Европа. Това би означавало в рамките на Стария континент да пламне гражданска война по подобие на Стогодишната или Тридесетгодишната война.

Щом това се случи, Европа ще бъде спасена и така ще се опровергаят пророкуванията за нейния упадък, на каквито се наслушахме в последно време и които съвсем не са нещо ново.

Европа днес е изправена пред достатъчно сериозна заплаха. Въпрос на време е да се освести от вцепенението на страховете си и най-сетне да се вземе в ръце