Както винаги, в последните няколко години, когато започна да говоря за студената война и СССР, забелязвам, че повечето студенти първокурсници наистина не разбират за какво става въпрос. В такива случаи действам на принципа "най-добре се учи на място" и затова организирах тридневна обиколка на Вилнюс за студенти от специалност "Международни отношения". Бързо събрах група желаещи студенти и след експресно уточняване на всички детайли на 20 март по обяд се озовахме в литовската столица, с директен полет Мадрид - Вилнюс. Основната ми цел беше да посетим някои от най-емблематичните места от студената война, както и да опитаме литовската, арменската и грузинската кухня, което да ми позволи да кажа няколко думи и за културата и историята на двете кавказки страни.

Броят на килиите остава 50 до началото на 60-е години на ХХ век, когато е смазана въоръжената антисъветска съпротива и половината помещения започват да се използват за офиси на кадрите на КГБ, архиви, разпити и, разбира се - екзекуции. Килиите са редуцирани до 23, а по-късно до 19, за да се справят с "опасните подривни елементи" като Балис Гаяускас, който преживява 2 години в нацистки концентрационен лагер и 35 години съветски репресии. През 1978 г. Гаяускас е осъден на още 10 години в ГУЛАГ Перм-36, защото се осмелил да направи литовски превод на "Архипелаг ГУЛАГ" от Солженицин. През този мрачен съветски период от историята си Литва губи около 10% от населението си (около 200 000 души) - екзекутирани на място или изпратени на заточение в ГУЛАГ в Сибир, Казахстан и други отдалечени части на СССР. Дядото на нашия гид е екзекутиран в централата на КГБ във Вилнюс, а баба му е изселена в Сибир и съветските власти й позволяват да се върне в Литва едва през 1987 г.

Разбира се, официално няма никакви екзекуции. Според официалните съветски документи - всички смъртни случаи са в резултат на инфаркт. Обиколката на зловещата сграда се превърна в минифилм на ужасите за по-чувствителните ми студенти, които с ужас в очите минаваха през двете мрачни и студени миникилии с площ 0.6 кв.м, където всеки арестуван е трябвало да стои сам, с часове на тъмно, без никакви прозорци и комуникация с никой друг до началния си разпит; килията със строг режим, в която затворникът или трябва да стои на един крак на минижелязна платформа с диаметър 40 см или да падне в ледената вода, когато се умори и после пак пробва да се спаси на миниплатформата, и така до безкрай; килията-изолатор, с усмирителна риза в средата и абсолютна шумоизолация - където определени неудобни дисиденти са държани, докато полудеят и после са изпращани за лечение в психиатрични клиники; и, разбира се, най-злокобното място - стаята за екзекуции, където жертвите са убивани от съветски войник с един куршум в тила. В периода 1944 - 1947 година по този начин са убивани до 40 души на нощ и до 60-те години така са убити над 1000 жертви само на това място. След 60-те години жертвите намаляват, но използването на електрошокове, системното лишаване от сън, държането на голи затворници на тъмно и студено и чупенето на пръсти по време на разпити остават сред неизменните и любими методи на КГБ.

Само в периода 1994 -1 996 и отново през 2003 г. при разкопки в град Тускеленай са открити масови гробове със 724 жертви на подобни варварски съветски екзекуции. Студентите ми бяха толкова развълнувани от всичко, което видяха, че не бяха в състояние да видят нищо друго на този ден. На следващия ден посетихме мемориала на четвъртия литовски президент Йонас Жемайтис (1909 - 1954), който е бил водач на въоръжената антисъветска съпротива и е заловен и екзекутиран по заповед на сталинския палач Лаврентий Берия.

Следващият важен обект беше Телевизионната кула във Вилнюс. Там се развиват кървавите събития от 13 януари 1991 г., когато съветската армия по заповед на Горбачов стреля по невъоръжени мирни литовски граждани. Литва е първата съветска република, която обявява независимост още на 11 март 1990 г. Използвайки протестите на местното руско малцинство и шепата лоялни на СССР литовски комунисти, Горбачов изпраща през януари 1991 антитерористичния отряд АЛФА, който бързо овладява основните сгради на новото литовско правителство във Вилнюс и провинцията.

На 13 януари съветската армия започва да затяга обръча с танкове около телевизионната кула във Вилнюс, където се събира множество от над 50 000 мирни литовски граждани. В типично съветски стил танковете и автоматите откриват огън. Литовските жертви са 14 и всички получават посмъртно литовския кръст за храброст "Витис". От огнестрелни рани умират 13 души, повечето от които на 20-25 години, а Игнас Шумулионис е гимназист и е само на 17 години. 36-годишният Алвидас Матулка умира от инфаркт. Единствената съветска жертва е 30-годишният лейтенант от КГБ Виктор Шатских, който умира от рикошет на куршум, изстрелян от съветски войник. Този съветски палач, отново по стара болшевишка традиция, получава посмъртно орден "Червено знаме". Ранените литовци са 702. Но вместо да се разпръсне тълпата, до 14 януари благодарение на призивите на литовското правителство и патриоти на улиците в цяла Литва излизат стотици хиляди литовци.

Множеството литовци пред парламента разколебава съветските офицери и Горбачов е принуден да оттегли армията от Литва и да се задоволи само с икономическа блокада. Но това не е последният варварски акт на съветската власт в Литва. На 31 юли 1991 г. спецгрупа от ОМОН Рига е изпратена на КПП Медининкай на литовско-беларуската (тогава съветска) граница. Съветските престъпници от ОМОН обезоръжават и завързват на пода 8 литовски митничари и полицаи и ги убиват с куршум в тила. Тези събития, както и инцидентите в други съветски републики доказват, че Горбачов не е платен предател, който винаги се е опитвал да разруши "прекрасния" СССР, както твърдят много комунисти в Русия и по света, а просто по-мек комунистически диктатор, който се е опитал и със сила, подобно на предшествениците си, да спаси загниващата си червена империя, но се оказва, че е прекалено късно.

Михаил Горбачов се опитва да оправдае намесата на съветските войски в Литва с болшевишки лъжи от сорта: "По това време в Литва две еднакви сили се изправиха една срещу друга - буржоазните националисти и работниците и ако нашите сили не се бяха намесили, никой не знаеше какво можеше да стане." И именно това е жалкото, че вместо да си признаят престъпленията или поне да се опитат да ги припишат на СССР, много руснаци, както и настоящото им правителство бранят със зъби и нокти тези престъпления и извършителите им.

Когато говоря за бруталните престъпления на крал Леополд в Белгийско Конго, стрелбата на френски войници по мирни демонстранти в Алжир или използването на Агент Ориндж от американците в Индокитай, моите белгийски, френски и американски студенти казват със съжаление, че това са срамни страници от историята им и подобни грешки не трябва да се повтарят. Единствено руските студенти, с много малки изключения, злорадо коментират, че съветските престъпления са оправдани, че всички са си получили заслуженото, че всъщност жертвите са много по-малко, че повечето информация е полска, балтийска и американска пропаганда, а, видите ли, руснаците и техните съветски предшественици са едни такива ангели небесни, благородни джентълмени, които са носили и носят само свобода и цивилизация по света. И, разбира се, друг любим руски прийом - да се изтъкват престъпленията и грешките на другите, за да не се говори и/или оправдае някак си руското варварство.

Всички останахме във възторг от литовския дух за свобода, но след вечерята в традиционен литовски ресторант студентите ми с радост чуха новината, че следващата вечеря ще бъде в арменски ресторант. Арменската кухня е доста добра, но за всички нас грузинската кухня се оказа истинско кулинарно откритие. След грузинските специалитети, които опитах - особено хачапури - тбилисури (грузинска баница с плънка от месо, чушки, праз, кориандър) и аджарули, грузинската кухня я причислявам към една от любимите ми кухни.

Едно е сигурно - че след това посещение в Литва нито един мой студент няма да гласува за "Подемос" или друга прокомунистическа партия, а различните кулинарни специалитети вдъхновиха няколко мои студенти да се замислят за бъдещи пътешествия в Източна Европа и Кавказ.