Така започва един въздействащ клип посветен на Земята, който стана популярен преди няколко години. Въпреки, че се въртеше почти непрекъснато по CNN и премина през много други комуникационни канали, едва ли посланието му е достигнало до тези, които от наше име взимат големите решения как да се отнасяме с природата.

и затова от десетилетия е в конфликт с тези, които искат да я пазят. Прокурорска проверка, декларация от известни спортисти, куп медийни публикации, това са само част от камъните, струпали се, в кратки срокове, в градинката на природозащитните организации.

Тази атака започна преди около месец с писмо от представители на дотогава неизвестни граждански сдружения от гр. Банско до премиера Борисов с искане "за спиране на обществените поръчки, обслужващи зелените олигархични кръгове". Това не е първият опит за дискредитиране на автентичния и активен граждански сектор , нито ще е последният. Защото, в България, хората, защитаващи правото си да дишат чист въздух, да пият чиста вода и да живеят (поне през част от времето си) сред чиста природа винаги са били в конфликт с властта.

с борбата за чист въздух в гр. Русе и появата на "Екогласност". И след кратко прекъсване в началото на 90-те, (когато природата започна да се възстановява след спирането на комунистическата тежка промишленост) продължи отново с различни управляващи, но приблизително еднакви причини.

При министър Евдокия Манева основната причина беше политиката й "за изземване на излишни водни обеми от речните басейни" (т.нар. Генерални схеми). Например, прехвърлянето на води от Струма и Места към басейна на р. Марица или построяването на тунел под Шипка, през който да преминава част от Дунав. От осъществяването на тези планове гражданите и природата нямаха интерес. Интерес имаше т.нар. водна мафия, която живееше от тунели, диги, бетонирани речни корита и деривации. По-късно политиката по отношение на водите претърпя частична промяна и министерството се превърна в агенция по издаване на разрешителни за водоползване и изгребване на инертни материали от реките.

Благодарение на граждански натиск, Долорес Арсенова се отказа от "Генералните схеми" и насочи вниманието си към планините и Черноморието. По нейно време беше сключена концесията за Пирин. И бе заличен резерват "Блатно кокиче" в района на къмпинг "Корал". Няколко месеца по-късно община Царево продаде земята зад плажа за строителство на вилно селище.

С влизането ни в ЕС през 2007 година в България влязоха и европейските природозащитни правила. Поради строителния бум и нарасналите апетити на черноморнските кметове (напр., Петко Арнаудов, бивш кмет на Община Царево) най-видимата атака срещу природата беше опитът за ограничаване на "Натура 2000" и премахването на различни категории защитен статут от определени територии. Така започна застрояването на Камчийски пясъци; МОСВ не намери основания да започне процедура по възстановяване на резерват "Блатно кокиче" на Корал, защото (при положение, че блатните кокичета цъфтят през април) проверката през юни не намери нито едно; а цяла Странджа (временно) спря да бъде парк.

Поради тези и доста други причини протести се редяха един след друг, а кулминация им се състоя няколко години по-късно с блокирането на Орлов мост, под лозунга: "Долу Цеко от Алеко". Тогава, масовото възмущение на хората от посегателствата върху природата за кратко стъписа властта. Скоро обаче войната срещу природата се качи на по-високо държавно ниво.

Вицепремиерът Цветан Цветанов (вътрешен министър) и председателят на парламента Цецка Цачева се оказаха в челните редици на протест в полза на концесията на "Юлен" в Банско.

От тогава и до днес междуправителствената приемственост в желанието за унищожаване на българската природа има висша държавна подкрепа. Затова за проблемите по концесията в Пирин се грижи Министерският съвет, вместо отговарящият за това шеф на отдел в министерството на околната среда. А държавната позицията по темата ни бе съобщена не от министър Василева, а от вицепремиера и вътрешен министър Румяна Бъчварова. По същата причина, с проверка на отдавна приключили (и многократно ревизирани и одитирани от различни институции) проекти се занимава не друг, а главният прокурор.

Не е случайно и това, че през последните години всички, които се интересуваха от съдбата на Витоша, Рила, Пирин или черноморското крайбрежие бяха наричани

Подчинените медии следват държавната политика. Което дава обяснение и за нарастващия интензитет на злонамерените публикации.

Днешното правителство прие за свои врагове същите хора, които правителството на Орешарски обяви за платени отвън агенти, соросоиди и метежници. Намират се обаче и разлики. През последните седмици станахме свидели на неуспешен, но доста добре организиран опит за подмяна. Целта беше защитниците на природата да бъдат опаковани като нейни рушители, а мястото им да се заеме от реалните врагове на природната среда. За това действие се намериха и изненадващи говорители като Найден Зеленогорски. Опитът за предефиниране на лошите в добри и обратно включваше и детинско отмъщение – съгласни сме да защитим три плажа, но и вие няма да ходите там, няма да опъвате палатки, както там, така и никъде другаде.

А още по-детинско е самото решение на държавата да качи войната срещу природата и природозащитниците на най-високо държавно равнище. Защото, ако при сблъсък с министър природозащитниците победят, ще бъде сменен само той. Но сега всяка "зелена" победа ще е победа над висшето държавно ръководство.

Превръщайки защитниците на природата в свои врагове

защото: "Аз съм тук от хилядолетия. Аз съм изхранвала видове по-велики от вашия и съм оставяла да умрат видове, по-велики от вашия... Как избираш да живееш всеки ден – дали ще ме зачиташ или не – няма голямо значение за мен. По един или друг начин, твоите действия ще предопределят твоята съдба, а не моята. Аз съм Природата, аз ще продължа напред. Аз съм подготвена да еволюирам. А ти?" се казва в края на клипа, за който стана дума в началото.