Политиката днес е наситена с разочарования и крушения, затуй е напълно обяснимо, че в цял свят емоциите вземат връх. Още Сартр в един ранен свой текст определя емоцията като "трансформиране на света" – сиреч тя е онова, което извира от страха на хората с оглед на най-лошото, дето би могло да ги сполети.

Хората не са машини, у тях емоциите бликат, и все пак признавам, че наскоро прочетох в американските медии една новина, която буквално ме шашардиса. Става дума за следното: Чандлър и Блек Смит, семейство от Охайо с две дъщери, решили да преградят пътя на Доналд Тръмп към Белия Дом с повече от необичайна кампания, лансирана чрез създадения за целта сайт votetrumpgetdumped.com. А именно – "Ако гласуваш за Тръмп, отхвърлен си", което е призив към американските жени да не поддържат сексуални отношения (даже със съпрузите си!), щом те биха гласували за Доналд Тръмп, сиреч докато не преосмислят намеренията си.

Прелюбопитно е, че кампанията, подета от семейството от Охайо, стана хит в социалните мрежи, за нея заговориха дори най-големите медии в САЩ, а "Нешънъл Ривю" я оприличи – ни повече, ни по-малко – с "Лизистрата" на Аристофан.

Сравнението изисква пояснения. През 411 г. пр. Хр., тоест в разгара на Пелопонеската война, комедиографът Аристофан създава творба, посветена на жената, съумяла да спре войната между Атина и Спарта по хитроумен начин – чрез "сексуална стачка".

Лизистрата (буквално – "рушителката на войската"), твърдо решена да спре една безсмислена война, събира жени от цяла Гърция на площада пред Акропола. Там тя им предлага своя план: "додето мъжете не мирясат – жена да се не докосва до тях". След спорове жените се затварят на Акропола и устояват, докато мъжете не отстъпват, не сключват мир и едва тогава се прибират по домовете заедно с жените си.

Да де, ама животът не е комедия, предусещам усмивката на мнозина, които ще възприемат разказаното дотук като предпървоаприлски каламбур. Така е. Ала работата е там, че безсмъртната творба на Аристофан, макар и писана преди 2400 години, е дала в ръцете на жените едно наистина сериозно средство за политически натиск, каквото е "сексуалната стачка." Сам не повярвах на очите си, когато, докато търсех данни за "инициативата от Охайо", попаднах на зашеметяващи примери и то от последното десетилетие. За да не съм голословен, изброявам някои от тях в хронологичен порядък:

Лейма Гбоуи, която оглавява "Масова акция на жените от Либерия за мир", събира хиляди мюсюлманки и християнки, за да се молят за мир и да участват в мирни протести срещу диктаторския режим на президента Чарлз Тейлър, потопил страната в кръв. Усилията им остават безуспешни. Тогава 39 годишната Лейма, майка на шест деца, призовава либерийските жени да се облекат в бяло и да преминат към "въздържание". Резултатът: избухват размирици, президентът Чарлз Тейлър е принуден да сдаде властта, а след преходния период начело на Либерия е избрана за първи път жена – Елън Джонсън-Сърлийф. През 2011 г. Лейма Гбоуи, заедно с Елън Джонсън Сърлийф, получават Нобелова награда за мир.

В град Перейра, където само за година са убити 480 души от улични банди, жените и любовниците на бандитите обявяват "сексуална стачка". Те държат да покажат, че престъплението не е "секси". Резултатът: противно на усмивките на скептиците, оръжията замлъкват. По данни на в. "Гардиън" до 2010 г. нивото на престъпността в града е спаднало с 26,5 %.

Осем месеца след парламентарните избори през 2011 г. Белгия все още няма правителство. Съкрушена от това да вижда страната си в дълбока политическа криза, сенаторката Марлеен Темерман подема "инициативата на Лизистрата", призовавайки белгийските жени "да стачкуват сексуално", докато не бъде сформирано ново правителство. Резултатът: инициативата на сенаторката Темерман намира последователки, но не постига успех. Причините са най-различни, ала истината е, че каузата не предизвиква голям ентусиазъм. Както пише на Фейсбук страницата на сенаторката една млада белгийка: "Би трябвало наистина страната ми да е ръба на катастрофата или геноцида, за да реагирам по този начин".

В град Дадо бушува кървав конфликт, който в продължение на седемдесет години изправя едни срещу други членовете на местни фамилии и кланове. През 2011 г. жителките на Дадо решават да вземат нещата в свои ръце и "отказват" на мъжете си. Резултатът: след няколко седмична "сексуална стачка" Върховният комисариат за бежанците към ООН изпраща на място екип, който установява, че кръвопролитията в Дадо са окончателно преустановени.

Примерите изобщо не свършват дотук. "Примерът на Лизистрата" жъне успехи и неуспехи, но така или иначе през последните години сходни "сексуални стачки" избухват в Кения, Того, Южен Судан и другаде.

И ако сухата хронология ви е досадила, гледайте филма "Изворът на жените" (2011) на румънския режисьор Раду Михайлеану, завоювал престижни международни награди и заснет по действителен случай. В село в Северна Африка жените мъкнат вода от извор високо в планината – всеки ден, под палещите лъчи на слънцето, докато мъжете се излежават на сянка и играят карти. Изведнъж една другоселка, омъжена за местния учител, решава да промени нещата. Тя повтаря "жеста на Лизистрата" – никакви ласки за мъжете, докато не прокарат вода в селото. И скоро водата руква!

В живота, за разлика от киното, нещата обаче са винаги далеч по-трудно.

Предстои да видим дали набиращата сила "сексуална стачка" в САЩ ще разколебае привържениците на Доналд Тръмп.

Ако това се случи,

Можем само да се питаме – дори с чувство за хумор – как ли това би могло да повлияе върху нашия свят, над който видимо витае безизходица.

И ако гражданите у нас, които декларират, че не участват в лъжата, а искат да противостоят на произвола и покварата (справка – манифестът "За Републиката"), пак не успеят, може би ще е ред на жените да опитат "по своя си начин". Току виж "опитът на Лизистрата", възникнал в съседство, ни помогне да прекратим някоя от безсмислено водените в България войни на всички срещу всеки.