Голямо мнозинство гласува против договора за асоциация на Украйна към Европейския съюз и така постави правителството пред сложни дилеми. Да, референдумът е консултативен и на теория може да бъде пренебрегнат. Но политическите анализатори коментират, че това не би било умен ход на управляващата коалиция - заради демократичния процес като цяло, големите разноски около референдума (30 млн. евро), и с оглед на предстоящите догодина избори това би се равнявало на "политическо самоубийство" .

Всъщност всички парламентарно представени партии обещаха предварително, че ще се вслушат в резултата на референдума, какъвто и да е той. Сега, след като е негативен, не знаят как да го интерпретират и какви да са следващите стъпки. Премиерът Марк Рюте пред медиите: "Ще се консултираме с представители на кампанията "против" и тези, които не са гласували, за да разберем какви са мотивите им, и след това ще се опитаме да ги включим при нови преговори за споразумението с Украйна. Това може да трае седмици, месеци". Това означава, че Холандия ще вземе мерки, подобни на тези след референдума за европейската конституция през 2005. "Но тогава и Франция бе гласувала против, а сега сме сами срещу 27 други членки", казва бившият холандски дипломат Том де Браун. Някои коментатори напомнят, че изборната активност при тогавашния референдум беше много по-висока: 63%, почти двойна на сегашната. Друг коментар е, че макар официалният праг да е минат, дефакто едва 2.5 милиона избиратели са гласували "против", което е малка част от холандските 12 млн. избиратели и затова не може да се говори за мнозинство.

Всички коментатори посочват, че има сериозно недоволство срещу Европа, което може да е свързано с много и разнородни фактори: продължаващото разширяване на ЕС, големите имигрантски притоци, увеличеното неравенство и сравнителна бедност при работещата класа, в комбинация с редовното "спасяване" на по-бедни държави с огромни заеми – както беше в случая с Гърция миналата година. Това са в общи линии и посланията на две опозиционни партии, които според настоящите социологически проучвания са много популярни и биха спечелили изборите, ако такива има скоро. Става въпрос за Социалистическата партия и Националистическата партия (PVV) на популиста Херт Вилдерс. Той съобщи резултатите от референдума по Twitter, добавяйки, че това е "началото на края на ЕС". От друга страна, повечето други парламентарно представени партии са, или поне бяха, за договора с Украйна и провеждаха кампания за ратифицирането му.

Wilders: "Das ist der Anfang vom Ende der EU" https://t.co/3ViIWmdkKt via @faznet

— Geert Wilders (@geertwilderspvv) April 7, 2016

В медийното пространство се дават различни коментари и прогнози за това как нещата биха могли да се разрешат, но объркването е голямо. Политическата коментаторка Доминик ван дер Хайден посочва: "Шансът политиката да успее да преведе тревогите на противниците на договора в конкретни промени в текста и след това да ги предложи в Брюксел и те да бъдат приети от останалите 27 държави, са минимални". Затова вече се говори, че всички избиратели са губещи при този референдум: дори и спечелилите не са победили. Лидерът на управляващата Либерална партия Халбе Зайлста пък даде по-конструктивно мнение: "Предполагам, че ясно ще наблегнем на факта, че този договор не означава членство на Украйна в ЕС, не предвижда допълнителни субсидии или военна помощ, и ще предложим добавяне на този по-експлицитен текст в споразумението".

В Холандия много се говори и за това, че законът за консултативния референдум има явни недостатъци. Той е в сила от юли 2015 г., тази седмица беше първото му приложение. Изреждат се редица слаби точки, сред които дали въобще е трябвало да се допусне възможността международни договори да се поставят на референдум. Това посочва политологът Ринус ван Схенделен пред агенция АНП, и добавя: "Сега накарахме половин милиард европейски граждани да чакат една малка държава на Северно море. Представете си обратното, че беше Франция, ние щяхме да се подразним. Или пък ако утре България реши да блокира Трансатлантическия договор (TTIP) между ЕС и Америка" . Политологът посочва, че е интересно как Холандия ще излезе от тази ситуация, наблягайки, че голяма част от договора вече е валиден, тъй като Комисията отговаря за него. "Останалите около 10% са за политическата част и мога да си представя, че Жан-Клод Юнкер като председател на ЕК ще определи, че тези части ще важат само за 27 държави-членки, и ще остави Холандия да се справя с проблемите си".

Холандският парламент започва от другата седмица обсъжданията за това какво да се направи с резултатите от референдума. Министърът на вътрешните работи Робърт Пластерк заяви, че ще обмисли предложения за промени на закона. В същото време представителят на инициаторите на референдума Тиери Боде посочи, че се подготвят нови предложения за референдуми, защото те са са подходящи за съвременния свят.