За холандците и проблема на ЕС с референдумите
Старият проблем на Европйския съюз с избирателите току-що стана още малко по-тежък след като холандците отхвърлиха споразумението за по-тесни отношения с Украйна и така подчертаха трудностите за бъдещата европейска интеграция.
Проведен по-малко от 3 месеца преди британския референдум за или против оставането на страната в ЕС след 43 години на и без това хлабаво членство, холандският вот задейства алармените инсталации в Лондон и Брюсел.
На референдума с консултативна сила се яви под една трета от електората. Той бе предизвикан от петиция сред населението, започната от евроскептици. Но се оказа достатъчно гласуването да е валидно и да задължи правителството на Марк Руте да се съобрази с резултата.
Ликуващият популистки лидер Геерт Вилдерс го нарече "началото на края на ЕС". Британският му колега от UKIP Найджъл Фараж каза: "Тяхното "Не" на ЕС беше огромна победа за демокрацията".
Обичайният начин на ЕС да се справя с подобни проблеми е да продължава напред като пътьом дава няккави уверения на страната, гласувала с "не". Но това само засилва гнева на критиците, според които технократски елит пренебрегва волята на народа.
"Най-вероятно ще последва козметично решение, някаква корекция в законите, която в бъдеще ще даде още повече основание да се гласува с "не", коментира Люк Ван Миделар, холандски историк и съветник на бившия председател на Европейския съвет Херман ван Ромпой. "Това е порочен кръг на евроскептицизма, който се самозахранва."
Холандското "не" е продължение на поредицата от поражения за ЕС, започнала от плебисцита през 2000 г. в Дания и Швеция за присъединяване към еврото, както и тези в Ирландия, Франция и Холандия за одобряване на нови договори, даващи повече власт на Брюксел. Неотдавна датското правителство изгуби референдум, на който предлагаше страната да се върне към част от сътрудничеството в ЕС по въпросите на полицията и правосъдието.
Почти всеки път, когато европейско правителство попита избирателите въпрос за "повече Европа", отговорът е "не". Малкото изключения са две в Ирландия, където избирателите одобриха договорите за ЕС на втори опит и след като Дъблин получи допълнителни уверения от партньорите си в ЕС.
"Това потвърждава тенденцията пред XXI век всички референдуми, в които се поставя някакъв въпрос за ЕС, да завършват с "не" за Европа", коментира Денис Макшейн, бивш британския зам.-министър по въпросите на отношенията с ЕС. "Ниската избиратена активност помага на онези, които биха одобрили излизането на Великобритания от ЕС. Ако тук има същата активност, като на изборите за Европарлаент (35% през 2014 г.), лагерът на "Брекзит" ще спечели", допълва той. Макшейн е за оставането в ЕС, но от миналата година прогнозира, че избирателите ще гласуват за напускането.
Ключът е в избирателната активност
Британският премиер Дейвид Камерън, насрочил рискования вот в отговор на растящ евроскептицизъм, разкъсващ неговата Консервативна партия, идеално осъзнава, че се нуждае от мобилизация на електората, за да избегне историческата катастрофа. В четвъртък Камерън призова да се регистрират и да гласуват на 23 юни младите, които симпатизират повече на ЕС в сравнение с възрастните, но и е по-малко вероятно да отидат до урните.
Запитан да холандския референдум, той каза: "Не смятам, че ще има някакъв ефект за нас, защото за нас въпросът е по-голям – ще останем ли в тази организация, или ще си тръгнем. Но мисля, че е важно европейските институции и холандското правителство да се вслушат внимателно в това, което хората казват и да се опитат да го разберат и да работят с тях, вместо да казват, че могат да се справят с резултата."
Едуар Льосерф, директор по международната дейност на социологическия институт TNS-Sofres, смята, че основната поука за британците от вота в Холандия е, колко съдбоносно важно е двата лагера да умеят да изкарат привържениците си да гласуват. "Често виждаме, че в европейските избори или гласувания по европейски теми опонентите на ЕС имат по-голям капацитет да мобилизират хората си. Европейският въпрос винаги умее да катализира цели вериги от недоволство от институциите, политиките и елитите със значителни ползи за гласувалите избиратели."
Първите допитвания показват във Великобритания, че малко под половината от имащите право на глас ще отидат да гласуват на референдума, казва Льосерф. И това за нещо, в което икономическите и стратегическите залози са далеч по-големи, отколкото в холандския референдум по сложен въпрос, предизвикващ малко страсти.
Част от холандците, които си направиха труда да гласуват, това бе възможност да демонстрират недоволството си от икономиката, имиграцията, глобализацията или политиката на правителството на Руте, а не да се изкажат за отношенията на ЕС с Украйна.
Същото може да се случи и във Великобритания, където Камерън е отслабен от разцеплението в партията му, кризата в стоманодобивната индустрия, въпросите за парите на баща му от офшорната компания в Панама и гнева от съкращенията в социалните програми.
Враг на интеграцията?
Европейското единство бе движено след Втората световна война от политическите лидери на Франция и Германия, но също така и на Италия, Холандия, Белгия и Люксембург. Те имаха мандати от национални електорати и подкрепа от парламентите си, но до 90-те години повечето от тях не поставиха този въпрос директно пред избирателите си. Когато го сториха, получиха неприятен сюрприз.
Френските избиратели одобриха с минимална преднина Договора от Маастрихт за икономически и монетарен съюз, на базата на който бе създадена единната валута и след като датчаните го бяха отхвърлили на референдум през 1993 г. Френският президент Франсоа Оланд, все още травматизиран от поражението в разцепилият неговата Социалистическа партия референдум от 2005 г. за Договора за Конституция на ЕС, стори всичко възможно да избегне поправки в закона в посока повече интеграция в еврозоната и защото иска да избегне още един плебисцит.
ЕС се развива отвъд интегрирането на единен пазар, а процесът може да бъде превърнат в технократски процедури и да навлезе в политически деликатни зони като контролът над националните бюджети, граници и външна политика.
В холандския случай традиционните партии вляво и вдясно от центъра, подкрепили асоциирането на Украйна, бяха в един лагер. Като демократи те не могат публично да призоват избирателите си да не отидат до урните за първия референдум в Холандия, предизвикан "отдолу", но мнозина тихомълком се надяваха на "тактическо пасуване", което да задържи активността под прага за признаване на референдума за валиден.
Високопоставени представители на ЕС казват, че референдумите са нещо, което не се вписва в европейския проект, тъй като позволяват на избирателите от една държава да спрат споразумение, одобрено от парламентите на други страни и така да предизвикат блокаж. Всички останали 27 държави са ратифицирали асоциирането с Украйна.
"Демокрацията чрез плебисцити е враг на европейската интеграция, но тя е засилваща се тенденция. Не виждам как ще я избегнем и не виждам как ще напредваме чрез нея", казва висш европейски служител, пожелал анонимност, тъй като не може да говори от името на институциите на ЕС.
Най-силните привърженици на федерализма в съюза виждат отговора в повече паневропейска демокрация и повече власт за пряко избрания Европейски парламент, въпреки че повечето избиратели смятат своите национални парламенти за центрове на демократичния живот и повечето от тях не се явиха последния път на изборите за Европарламент.
Ги Верхофстад, бивш премиер на Белгия, федералист и лидер на групата на либералите евродепутати, казва, че не е изненадан от изхода от холандския референдум. "Европа не е способна да се справи с големите кризи, пред които сме изправени. Можем да ги разрешим единствено като работим заедно още по-сплотено и реформираме Европа. Време е Европа да поеме по друг път."