Тази седмица ООН за първи път изслушва публично кандидатите за генерален секретар на организацията в опит да повлияе на избора на Съвета за сигурност, пише "Ройтерс". Повече от 25% от страните членки настояват наследникът на Бан Ки Мун, чийто втори мандат изтича в края на годината, да е жена.

Макар формално 15-членният Съвет за сигурност само да препоръчва даден кандидат на Общото събрание на ООН (в което са представени всички 193 членове на организацията), гласуването се счита за проформа, особено предвид правото на вето на петте постоянни членки на Съвета – САЩ, Великобритания,Франция, Русия и Китай, които трябва да се обединят около компромисна фигура.

След промени в процедурите за първи път тази година списъкът с досега кандидатиралите се за поста, с техните биографии, мотивационни писма и визии за организацията е достъпен публично.

За първи път се провеждат и започващите днес неформални изслушвания в централата на ООН в Ню Йорк. Те ще продължат три дни. Изслушването на всеки кандидат ще продължи два часа, в рамките на които той ще трябва в резюме да предаде идеите си за развитието на ООН и да отговаря на въпроси на страните членки.

На пръв поглед всичко това изглежда като полагане на основата за демократизиране на потайния процес за избор на генерален секретар, зависещ до голяма степен от петте постоянни членки на съвета. Не съществува обаче изискване те да се съобразяват с това на каква популярност в Общото събрание се радват кандидатите, така че наследникът на Бан Ки Мун пак може да бъде избран задкулисно от страните с право на вето - какъвто бе случаят в последните седем десетилетия.

На въпрос могат ли изслушванията в Общото събрание да повлияят върху постоянните членки на Съвета за сигурност посланикът на Русия Виталий Чуркин отговаря с: "Би могло. За нас е важно да чуем какво мислят останалите. Сигурен съм, че те няма да се поколебаят да ни кажат кого предпочитат, така че това ще е интересен процес."

Не е предвидено гласуване или неофициални сондажи, които да покажат на Съвета за сигурност какви са предпочитанията на Общото събрание.

Според дипломати в неформална обстановка Русия не е демонстрирала особен ентуасиазъм от новите процедури и мнението й е, че те няма да играят голяма роля в избора. Според източниците на "Ройтерс" основната цел на Москва е следващият генерален секретар да е от Източна Европа в съответствие с неписаната традиция на поста да се въртят представители на различни краища на света.

Очаква се Съветът за сигурност да проведе нещо като тайно първично гласуване през юли и да е готов с решението си през септември, за да може Общото събрание да гласува кандидатурата през октомври.

Поне 56 държави начело с Колумбия, както и редица граждански организации настояват следващият генерален секретар да е жена – първата от създаването на ООН. Половината от досегашните кандидати са дами: директорът на ЮНЕСКО – българката Ирина Бокова, бившите външни министри на Хърватия (Весна Пушич) и Молдова (Наталия Герман) и бившият премиер на Нова Зеландия Хелън Кларк, която отговаря за Програмата за развитие на ООН.

В надпреварата са и бившият външен министър на Македония Сърджан Керим, външният министър на Черна гора Игор Лукшич, бившият президент на Словения Данило Тюрк и бившият Върховен комисар за бежанците на ООН Антонио Гутериш, който е и бивш премиер на Португалия.

Би Би Си пише, че списъкът с кандидатите най-вероятно ще расте. Според британската медия българският еврокомисар Кристалина Георгиева може да бъде убедена започне кампания. Според Би Би Си е твърде вероятно именно тя да е предпочитаният кандидат на Бан Ки Мун. Той избра българският еврокомисар за съпредседател на панел, който се занимава с търсене на финансиране за хуманитарни операции.

Друг възможен претендент е бившият премиер на Австралия Кевин Ръд. Мнозина дипломати пък предпочитат да видят на поста германския канцлер Ангела Меркел, която според някои наблюдатели е силовият играч, необходим на ООН след по-плахия Бан Ки Мун.

Това, което интересува силно всички претенденти, е да не бъдат блокирани от постоянните членки на Съвета за сигурност. Това може да се окаже проблем за Бокова, тъй като като директор на ЮНЕСКО тя прие Палестина за член, с което си навлече гнева на Вашингтон и така САЩ спряха финансирането на организацията.

Бокова е считана и за предпочитания претендент на Русия, заради което е много вероятно САЩ да наложат вето на кандидатурата й. От друга страна, Кристалина Георгиева, която като еврокомисар участва в налагането на санкции срещу Москва, може да бъде блокирана от Кремъл, отбелязва Би Би Си.

Тъй като само Съветът за сигурност има правото да разрешава военни операции или да налага санкции, се счита, че ролята на генералния секретар до голяма степен е чисто протоколна. Дипломати отбелязват, че постоянните членки много повече предпочитат да имат "секретар", а не "генерал".

Предшественикът на Бан Ки Мун – Кофи Анан – разгневи САЩ, защото нарече инвазията в Ирак през 2003 г. незаконна. Според източниците на "Ройтерс" Вашингтон ще настоява за по-гъвкав кандидат, какъвто бе случая с Бан Ки Мун.