За изборите с надежда и умерен песимизъм
Авторът е бивш член на обществените съвети по промяна изборното законодателство и изборен наблюдател
Преди 10-тина дена ЦИК и Общественият Съвет към комисията проведоха кръгла маса на тема "Изборен процес – състояние и перспективи". С изключение на 2-3 публикации, събитието мина и замина без да привлече интереса на телевизиите и големите медии. Нямаше политици, нямаше ги и много от анализаторите. Още в началото ЦИК "кастрира" дискусията като помоли да не се разискват въпроси, които изискват законодателни промени. Това, меко казано, буди недоумение, тъй като в момента в Народното събрание има консолидирано предложение за изменение и допълнение на изборния кодекс и то се разглежда на второ четене днес в правната комисия. Какво по-добро място да се дискутират тези предложения от кръглата маса на ЦИК? И защо да се дискутира изборният процес само в рамките за сегашния кодекс, след като след един месец той няма да е същият. При това, предлаганите промени съвсем не са козметични и редакционни, а могат да доведат до сериозни проблеми.
Ще си позволя да поставя няколко въпроса, които могат да бъдат обсъдени в правната парламентарна комисия и евентуално приети в зала. Те не са нови, но явно по нашите ширини разумните решения отнемат години.
- Първият проблем е принципът на подбор
на секционните избирателни комисии (СИК)Въпреки искането на експерти да се премахне партийното номиниране на членовете на общинските избирателни комисии /ОИК/ и особено на секционните /СИК/ още с настоящия кодекс, то остана. Резултатът е, че недействителните гласове за парламентарните избори за над 6%, за общински съветници - 14.09 % , за някои от кметските избори в областните центрове е над 7% от подадените от избирателите гласове, а само в два са под 4%. За европейска страна това са много високи числа. Приема се, че 3 до 3.5% са допустими. ЦИК носи от девет кладенеца вода, за да обясни тези факти. В т. ч. и факта, че има само 100-тина заведени дела.
Последните избори отново показаха, че определянето на състава е системен проблем за лоялността на комисиите. Бидейки партийно номинирани, СИК са лоялни на партиите, а не на закона. Това ги прави безотговорни и незаинтересувани в обучението и качеството на процеса. В тежките случаи СИК работят в интерес на някоя партия чрез подправяне на протоколи, безотговорно поведение по отношение на броенето на преференции и безнаказано фалшифициране на резултатите от броенето в полза на определена партия или на кандидат в рамките на една и съща партия. (Ружинци, Дупница). Това е порочен принцип и защото пренася привилегията на успеха в предишните избори към бъдещите и така поставя парламентарните партии в привилегировано положение.
В момента се предлага един член на СИК да не е партиен член. Това е стъпчица в правилна посока. Само че нека партиите в парламента да бъдат по-смели и да направят поне две стъпки. Ако не могат да преглътнат целите СИК да се избират на професионален принцип, то нека поне двама – председателят и секретарят на СИК да бъдат избирани само по професионални критерии, а не партийно номинирани. И да бъдат обучавани от ЦИК отделно и задълбочено в т. ч. и в периода между изборите. А за всички членове на СИК да се поставят критерии за минимум средно образование. И защо да не се въведе изискване председателите на СИК да са висше образование? При толкова вузове за прависти, икономисти и мениджъри няма ли да се намерят 12 хиляди за председатели на СИК. Дори ако трябва да са от близкия общински или областен град.
Трябва да ни е ясно, че комбинацията на партийно зависими избирателни комисии на всички нива и особено СИК със задължително гласуване няма да ни донесе по-високо обществено доверие в процеса, а повече злоба сред избирателите и нецензурни пожелания в бюлетините.
- Задължителното гласуване
Ако, обаче, за политиците задължителното гласуване е ала-бала, то още до края на август ГРАО може да подготви един проект на реалистичен избирателен списък на базата на гласувалите в парламентарните и местните избори. Да го сложи през септември за корекции, дописвания, отписвания и през октомври за президент да гласуват само тези, които са в списъка. Без дописвания в изборния ден, освен за длъжностни лица. Дописванията в изборния ден са винаги повод за критика и съмнения в честността на изборите и в предоставянето на избирателно право без възможност за съдебен контрол.
Странно и недопустимо е, че големите партии засега мълчат за отношенията на задължителното гласуване с партийната субсидия. Чест прави на Реформаторския блок, че отвори приказка на тази тема. Това предложение беше направено преди 2-3 години при подготовка на сегашния кодекс. Дано сега се събере критичната маса от разумни хора.
Задължителното гласуване може да бъде преглътнато само в комбинация с две много важни промени:
Първата: - рязко намаляване на размера на партийната субсидия за получен глас (под 1 лев за действителен глас даден за партията).
Втората: - слагане на таван за партийната субсидия на една партия, независимо колко гласа е спечелила (примерно 2 милиона лева на година). Сегашната система пренася привилегиите от един изборен цикъл в друг и дава на парламентарните партии незаслужено предимство, независимо колко са се оплескали в предишния мандат. Както и при пропорциите за членове на избирателните комисии.
Субсидията досега показа, че с нищо не е намалила зависимостта на партиите от бизнеса и олигархията. Нещо повече – партиите даже не правят опит да се финансират с малки суми от симпатизанти, което се счита за нормално и е признак на обществено приемане и доверие.
Трябва да е ясно, че високата субсидия прави партиите несъразмерно големи работодатели и възложители. Над 50% от разходите на партиите в кампаниите са за медийни услуги. Това е медиен тоталитаризъм на големите партии и порочна инцеста на партии и медии. Има риск от възстановяване тоталитарни практики от миналото, при които партийната върхушка/номенклатура удобно се мести от държавната на партийната хранилка. Като вземем под внимание, че само 5% от избирателите активно членуват в политически партии (водят организиран партиен живот), то "нахлузването" на задължително гласуване при висока субсидия е партиен данък, който партиите солидарно ни слагат.
- Избирателен район "Чужбина"
Втория вариант е да се определи брой мандати на базата на минали избори или да се приеме някъкъв брой мандати с консенсус. Примерно минималният брой за страната или друг.
Математически модели на минали избори, разработени от г-н Стефан Манов, показват, че ДПС би получавала преобладаващият брой мандати (3 от 5, 5 от 8, 5 от 7).
В светлината на последните новини за създаването на партия ДОСТ и ангажираността на турски длъжностни лица, смятам, че целият кръг въпроси за гласуването на външните избиратели трябва да се гледа много внимателно. Аз бих предложил районът "Чужбина" да се формира с минимален законово определен брой мандати. Например 3 или 4 мандата – 2 за българските граждани в страните от ЕС и 1 или 2 за гражданите в другите страни. А също така да се въведе уседналост за парламентарните избори от 7 години и забрана за гласуване на БГ граждани, които не са родени в страната, не живеят в страната и са придобили гражданство само по силата на кръвта.
Ако не се направят тези промени, то е вероятно и турската администрация да провежда предизборна агитация сред БГ гражданите в Турция. И то в полза на партията, която прокарва турските интереси. Турската държава ще си има парламентарна група в България.
Отнасям се с голямо уважение към всички българи в чужбина и съм убеден, че част от тях заслужават да гласуват много повече, от някои постоянни обитатели на страната. В същото време смятам, че избирателното право не е пожизнена рента, а следва да се дава и отнема в зависимост от конкретните отношение, които гражданите имат със страната, а не само формалното гражданство.
- Медийните пакети
- И накрая за машинното гласуване
- И съвсем накрая – одит на изборните секции
Преди време в ЦИК имаше дискусия дали и как да се направи одит/изследване на причините за този голям брой. Общественият съвет искаше да се отворят чувалите и да се види дали гласовете са правилно преценени. ЦИК, обаче, поради партийните квоти на членовете естествено не постигна единомислие или по-точно отказа подобно изследване. Сега се носи от девет кладенеца вода, за да се неглижира проблемът с недействителните гласове.
Ако законодателите искат изборният процес да се ползва с доверие, да се основава на реален анализ на причините за неговите проблеми, то в още сега в кодекса следва да се предвиди процедура за одит/изследване на причините за едни или други нередности. Аз съм песимист, че в парламента има критична маса независимо мислещи депутати, но не пречи да се опитваме да даваме разумни предложения.