Диктатурата на простотията
Текстът е от профила на Николай Слатински във "Фейсбук"
Да си шовинист, да си ксенофоб, да мразиш чуждите, различните, другите, онези, които не разбираш, онези, които мислят не като теб, които не те кефят, които не се вписват в нискочелата и малко челата ти представа за света – това все още не е нацизъм. За нацизма е нужна поне малко идеология, поне малко концепция, поне малък сбор от принципи, вярвания и догми.
Да си прост, нагъл, зле образован или необразован, зле възпитан или невъзпитан, брутален, агресивен, действащ със силата на сопата или със сопата на силата, да се скупчваш в тълпи, сплотени от ненавистта, злобата, настървеността да мачкаш всичко по пътя си – това все още не е фашизъм. За фашизма също е нужна поне малко идеология, поне малко концепция, поне малък сбор от принципи, вярвания и догми.
Но нека не се утешаваме с илюзията, че това, което надига глава у нас е далеч от нацизма и фашизма. То е не по-малко опасно, защото омразата и агресията, простотията и упованието в грубата, физическа сила могат да бъдат плодородна почва за страшни патологии.
По повърхността на българското общество избиват вече грозните циреи на тежка патология, разяждаща организма му. Тази патология не е само в низините на държавата, тя има метастази и по върховете на държавата.
И ние ставаме заложници на тези метастази отдолу и отгоре, ние сме заклещени от тях, ние започваме да живеем в израждаща се страна, с израждащо се население, с израждаща се демокрация, с израждаща се държавност.
Въпрос на време е разюзданата видиотеност, демонстрираща ни засега бицепсите на своята свещена и сакрална простотия и арогантност, да се отприщи и да започне да безчинства на воля. Още повече, че кризата на ЕС разхлаби възела около врата на властта, охлаби контрола върху властта и ние все повече сме оставяни сами на себе си.
А грубата сила, силата на сопата и сопата на силата – тя винаги има поводи за безчинстване, вечно могат да се посочат виновните, които трябва да бъдат "турени в ред".
И има вече у нас една озлобено, уморено от бедност и беззаконие, насъсквано от медии и политици, тотално чалгизирано и опростачено мнозинство или поне значително множество от народа ни, което с екстаз ще ръкопляска и с много нахъсеност ще аплодира на използващите насилието, ще посрещне с удовлетворение и удоволствие грубата сила, туряща ред в държавата.
Тогава вече няма да ни трябват ни нацизъм, ни фашизъм, ще ни е достатъчна диктатурата на простотията, бруталността и заслепената омраза и техният закон – законът на джунглата!