Ябълката на раздора
Миналата събота привечер на ул. "Лукаут маунтин авеню" в Лос Анжелис привърженици на Бърни Сандърс обсипаха кортежа на Хилари Клинтън с банкноти от по един долар.
Жестът беше красноречив. Бившата първа дама отиваше на събитие за финансиране на кампанията си в дома на актьора Джордж Клуни и съпругата му Амал. Входът за събитието струваше 33 400 долара (точно колкото е ограничението за индивидуално годишно дарение на партия). Предната вечер холивудската двойка домакинстваше на донори и в Сан Франциско. Тези две събития набраха впечатляващите 15 милиона долара за кампанията на Клинтън (на отделен кандидат могат да бъдат дадени максимум 2700 долара), и най-вече за хазната на Демократическата партия. Самият Клуни призна в интервю на следващия ден за "неприличен" факта, че американските политици трябва да измолват такива суми за кампаниите си.
Сандърс досега бе зает да доказва, че може и иначе. Неговите поддръжници дават средно по 27 долара на човек, и въпреки това кампанията му мобилизира достатъчно хора, за да надмине Клинтън финансово три месеца подред. Ентусиазмът към сенатора от Върмонт, който води кръстоносен поход срещу корумпиращата сила на парите в политиката, все още изглежда сериозен. Младите го харесват масово, недоволните от системата – още повече. На неделния му митинг в Ню Йорк Сити дойдоха почти 30 хил. души – повече отколкото на което и да било подобно събитие и в двата лагера. Той е смятан за безукорно честен и почтен дори от политическите си противници. Сандърс изрича неща, които никой друг американски политик не може да си позволи, например, че Израел е помлял неоправдано силно ивицата Газа през 2014 г. Той спечели последните 7 първични надпревари, макар и в по-малки щати, оставайки заплаха за номинацията на Клинтън.
Въпреки това, във вторник Сандърс загуби катастрофално в родния си щат, Ню Йорк. Клинтън събра с 300 хил. души повече от него, сред почти 1.8 милиона гласоподаватели. Тя взе 135 на 104 делегата. Победата е с голямо психологическо значение, понеже тя представляваше Ню Йорк в Сената, т.е., и двамата кандидати имат основания да смятат този щат за "свой". А практически погледнато, Клинтън води убедително с 1930 на 1223 делегата, включително т.нар. свръх-делегати, с 2383 нужни за победата.
При републиканците Доналд Тръмп, който също е роден в Голямата ябълка, спечели абсолютно безапелационно, прибирайки 89 делегата срещу 3 за втория Джон Кейсик. Тед Круз, който се опита да осмее "нюйоркските ценности" на бизнесмена, остана с нула. Така Тръмп му води с 845 на 559, при нужни за номинация 1237 делегата.
Първичните избори в Ню Йорк за пръв път от десетилетия насам се случиха преди спиралата на интригата да се е извъртяла докрай и при демократите, и при републиканците. Това направи двете седмици преди тях незапомнено напрегнати и интересни. Вече е трудно да се изброят всички събития и случки, понеже е изтощаващо човек да следи без откъсване продължаващата вече четири месеца борба за номинациите на двете основни партии. Този президентски изборен маратон, който е далеч от завършека си, ще бъде анализиран тепърва с подробности.
Сандърс и Клинтън се сблъскаха в най-ожесточения дебат помежду си миналия четвъртък в Бруклин. Ролите им бяха ясно очертани: Революционер срещу прагматик. Желаното срещу възможното. Междувременно, Тръмп и Круз си източиха взаимно още доста кръв, докато Кейсик се включваше спорадично и въпреки изоставането си (147 делегата) изглежда решен да се намести като мъдрия Йода на юлския партиен конгрес. Тримата републикански кандидати само спечелиха, когато излязоха в поредни вечери за въпроси и отговори по Си Ен Ен заедно със семействата и децата си. Това ги очовечи неимоверно.
Сега предизборната борба в Ню Йорк е история и статистика.
Клинтън бе по президентски умерена в речта си след победата, заявявайки, че има повече общи неща с противника си, отколкото различия. "Голямата битка тепърва предстои", каза тя, опитвайки се за пореден път да се съсредоточи единствено в общите избори през есента.
Разбираемо е раздразнението на кампанията й, че това все не може да се случи заради упоритостта на Сандърс и ентусиазма на привържениците му. Затова дори тя да се държи с президентска щедрост, нейният екип си позволява да изрази истинските си чувства. Директорът й по комуникациите направо нарече продължаващата съпротива на Сандърс "вредителство". Неудобен факт за Клинтън е, че тя има нужда от поддръжниците на Сандърс за общите избори, а проблемът, че в момента близо четвърт от тях казват, че не биха я подкрепили, ако стане кандидат. Обратното е вярно само за един от всеки девет нейни привърженици, който би отказал да застане зад Сандърс. Това са опасни настроения. Демократите помнят как изтеклите гласове към Ралф Нейдър през 2000 г. задвижиха веригата събития, след които Буш Джуниър стана президент в едни уж сигурни за Ал Гор избори.
Тръмп също бе нехарактерно овладян, почти мил, като за пръв път нарече най-големия си съперник "сенатора Круз", а не обичайното "лъжливия Тед". Дори косата му изглеждаше някак си по-президентски подредена. Промяната вероятно се дължи на новия екип, който се включи в кампанията му, и започна да измества досегашните агресивни помощници със специалисти по овладяване не на партийните активисти, а на общия електорат. Макар че има всякакви възможности за развитие и интересното тепърва предстои, Републиканската партия сякаш започна да свиква с еретичната мисъл, че Тръмп може да се окаже неин знаменосец през есента. Елитът й се събира сега във Флорида за конференция, на която трябва да бъдат обсъдени правилата на юлския конгрес. Познайте за къде пътуват веднага след Ню Йорк и Тръмп, и Круз, и Кейсик?
Нека ви припомня, че Клинтън и Тръмп имат рекордно високи нива на неодобрение за кандидат-президенти. Откакто се правят допитвания, никой не е започвал от толкова лоши позиции. Смесицата от евтин популизъм, ксенофобия, нагнетяване на страхове и използване на всякакви видове обидна лексика към всевъзможни групи предвидимо не направиха от бизнесмена всеобщ любимец. Над бившата първа дама тегне продължаващото разследване за електронната й поща, в което според скорошна статия във в. "Вашингтон пост" са заети 147 агенти на ФБР. Агенцията вероятно иска да приключи далеч преди изборите през ноември, за да не се окаже, че е повлияла върху тях със заключенията си. Дори сред демократите 4 от 10 души я смятат за неискрена, докато републиканец, който й вярва, ще бъде по-рядък от черен лебед.
Усреднено, различни източници дават на Тръмп около 70% шанс да вземе републиканската номинация, но само около 15% да стане президент. Залозите за номинацията на Клинтън са още по-стабилни, с цели 75% вероятност тя да се закълне като върховен главнокомандващ на 20 януари 2017 г. Не на последно място това се дължи на факта, че при демократите битката бе далеч от кръвопролитието между републиканците и раните ще заздравеят по-бързо, позволявайки концентрация върху главната цел. Дейвид Акселрод, бившият главен стратег на Барак Обама, каза показателно, че би предпочел да води кампания срещу Круз, а не Тръмп. Сенаторът е доста по-предвидим от бизнесмена, който пренаписа много от правилата на американската политика, подобно на Сандърс, но за разлика от него има по-голям шанс да изкара още 7 вълнуващи месеца в най-дълбоките й води.
При демократите не липсваха и комични моменти в опитите да изглеждат възможно най-свойски в големия град. Клинтън се затрудни да влезе в метрото, понеже не знаеше къде да пъхне билетчето. Сандърс не се справи много по-добре, след като поиска жетон за същата цел. В нюйорския градски транспорт те се употребяват за последно през 2003 г.
На републиканците хич не им беше до смях, понеже те имат изострена чувствителност помежду си. Тръмп заяви на няколко пъти, че делегатската система го ощетява безобразно, на което Круз отвърна, че просто не си е направил труда да прочете упътванията. Бизнесменът загуби част от делегатската си подкрепа именно благодарение на умението на кампанията на Круз да използва правилата в своя полза. До заветните 1237 има още много път и със сигурност не очаквам гладко развитие. Паралелно с изборите лагерите организират сериозна лобистка кампания, понеже около 100 делегати са свободни още сега да се ориентират към когото пожелаят. Потенциално, ако никой няма мнозинство на конгреса през юли след първите два тура, тестето се разбърква и картите се раздават отново. Точно в това вижда шанса си Кейсик. Най-близо до масата седи Тръмп, но и Круз е ловък като джебчия.
Иначе дори най-спонтанни прояви изглеждат заредени с огромен смисъл, когато залогът е толкова голям. Еднодоларовите банкноти, които споменах в началото, са били раздадени на тълпата от милионера Хауърд Голд, чието семейство е основало веригата магазини "Само 99 цента". Той е съсед на Клуни и не одобрявал не само събирането на средства от богати донори, но и шума, който събитието създава в тихия, богат квартал.
___________________________________________
Бележка:
Разписанието и резултатите са тук, като следващият етап в гласуването при демократите и републиканците) е на 26 април в Кънектикът, Делауеър, Мериленд, Пенсилвания и Роуд Айлънд (http://www.nytimes.com/interactive/2016/us/elections/primary-calendar-and-results.html?_r=1). Отлично направена карта може да намерите тук: http://www.nytimes.com/elections/2016/national-results-map?WT.mc_id=2016-KWP-AUD_DEV&WT.mc_ev=click&ad-keywords=AUDDEVREMARK&kwp_0=115245&kwp_4=543329&kwp_1=289112
Авторът приема читателски коментари и въпроси на [email protected]