Едно от най-досадните качества на мнозина политици е да говорят по начин, по който слушателят трябва сам да се досеща какво всъщност казва политикът. Някои считат това за дипломатичност, но между дипломация и демагогия има само една ръка разстояние.

На тези разсъждения ни навеждат внесените от Георги Кадиев и от социалисти два законопроекта за изменение и допълнение на действащия към момента Закон за вероизповеданията. Под предлог, че искат да ограничат радикалния ислям, който безспорно е крайно жесток и войнстващ по отношение на всички несъгласни, държавата глупаво ще ограничи вярата и съпътстващите други човешки права на всички. Просто защото когато се пишат законите, те се пишат за всички. И за да ограничим една религиозна група, ще трябва да ограничим правата на всички. Но нужно ли е подобно законово ограничение въобще?

Интересно е защо вносителите на законопроектите не са си отговорили на най-важния въпрос:

или подобните ѝ държавни органи в засегнатите от тероризъм страни, за да се "регистрират" с плановете и убежденията си, че трябва да взривят невинни хора – деца, жени, старци – за да наследят религиозната си мечта? До момента не ни е известна нито една такава стъпка, предшестваща терористични актове. Няма да има и в бъдеще. Злото не се регистрира и не държи на публичното заявяване на пъклените си намерения.

Защо тогава се налага да се промени религиозният закон, който и без друго е ограничителен и дискриминационен по отношение на хората, които вярват в Бога, в сравнение с тези, които не вярват? Промени всъщност въобще не се налагат.

Инициативата е естествена реакция на атеистичната същност на българската държава, която не се е отърсила от своя панически страх от религията. По данни от българския и германски юрист и изследовател, Христо Беров, в последните 14 години от съществуването на Закона за вероизповеданията, заедно с новите два законопроекта са направени общо 16 предложения за промяна и то все в посока ограничаване на свободата на религията.

Българската управляваща политическа класа (и в случая не визираме само БСП, в която са традиционни противници на християнството и въобще религията) е безсилна да мисли честно, адекватно и със загрижеността на истински управник как действително да реши проблема. В техните умове написването на още един ялов, тоталитарен, контролиращ и антиконституционен закон като с магическа пръчка ще уплаши авторите на злото, наречено "ислямски тероризъм". Насилниците ще си кажат: "Ето, в България написаха закон за контрол на религиите! Сега вече нищо не можем да направим".

Има ли по-абсурден модел на решаването на един от най-наболелите проблеми днес – проблемът за сигурността, от това да ограничиш демокрацията, свободата, човешките права и правото на вяра в Бога и на свобода на изразяването?

На вносителите, а считаме, че и на другите политически лидери, не им е ясен следният прост принцип. Действия се ограничават с противодействия. Идеи и учения се "ограничават", като бъдат оборени от насрещни по-добри идеи и учения. Държавните ограничения на учения и идеи ги правят последните по-силни, по-желателни и по-влиятелни. Не можем да не се запитаме в този случай: Кое е по-опасно към момента – спорадичните атаки на терористите или ежедневният тормоз на хората чрез държавна тирания над мислите, чувствата и съвестта им? Кога държавата ще се научи да наказва лошите, а не добрите?

Разбира се, основна причина за тоталитарния подход към баланса между сигурност и права в законопроектите е непознаването на същността на вярата, човешката съвест и правните принципи и документи, които ги формулират и гарантират.

в едно демократично общество, а не да ги анулира. Каква "национална сигурност" може да оправдае отнемането точно на тези ценности, които е призвана да осигури?

Под предлог за повече законност вносителите внасят правен хаос и беззаконие. Техните предложения са изпълнени с толкова много на брой крайни ограничения, че едва ли могат да бъдат приети сериозно. Като например въвеждането на принципа за наказания и ограничения само на базата на "съмнения за нарушения на законите" (вж. §1 от законопроекта на Кадиев). Нарушен е фундаментален принцип на наказателното право, че всички са равни пред закона, че наказания се налагат само за доказани деяния и то съразмерни на провинението. Вместо това Кадиев предлага само съмнението за нарушение да бъде основание за наказание и ограничаване на правата. Ще се радваме, ако г-н Кадиев ни осветли как се доказват "съмнения за нарушения". Може би с описание на чувствата, сънищата и мечтите на наказващия орган?

Поради крайното разминаване със сега действащия правен ред на демокрация и гарантиране на човешките права, вкл. правото на свобода на религията, вносителите прибягват до типична демагогия, за да оправдаят законопроектите. Пълният финансов контрол и ограбване на източниците на финансиране на вероизповеданията е наречен "прозрачност"; контролът и грубата намеса в убежденията на хората и техните религиозни общности и учения е наречен "баланс между национална сигурност и конституционни права"; забраната за критика срещу държавни политики и изказването на морално-мотивирани мнения и ограничаване на свободата на съвестта, мисълта и словото е наречено защита на "териториалната цялост" и на "принципите на мира и правото в страната".

На следващо място, как да се доверим на българската държава, че намеренията ѝ са в служба на обществото и сигурността, а не в служба на тиранията и стремежа към репресии срещу вярващите?

Българската държава е корумпирана. Най-корумпираната в Европа. И тя успешно ще го докаже за пореден път, ако безпрецедентно отмени свободата на религията и други основни човешки права, приемайки ограничителни религиозни закони. Вместо да се справят с проблемите в собствените си гнили редици, управляващите искат да съсипят и ограничат организациите, които може би имат значителен принос в запазването на гражданския облик и свободата на българското квазидемократично общество – християнските църкви и благотворителните организации. На българската държава ѝ е забранено от конституцията и от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) да се меси във вътрешните дела и учения на религиозните общности. И това е добра забрана – тя има за цел да предпази религиозните общности именно от тиранични посегателства върху вярата и нейното изразяване от държавни органи, особено когато са доказано склонни към корупция и липса на прозрачност.

Българската държава има една единствена най-важна и проста цел – да опази мира и да въдвори ред, когато възникне хаос. Въдворяване на ред и стопиране на хаоса не е възможно, като бъдат приети антиконституционни ограничения на свободите на хората и то на всички, а не само на престъпниците. Ограниченията на съвестта и религията, които са допустими в едно демократично общество, са изброени в чл. 9 ал. 2 на ЕКПЧ. Само в тези ясно дефинирани рамки, с ясно съзнание за нуждата от подробна мотивация в контекста на едно демократично общество, може да се мисли за някакви законови мерки. Новите законопроекти далеч надхвърлят рамките, заложени в ЕКПЧ.

Безсмислени ограничения на религиозните права и ялови закони няма да спрат заплахата от тероризъм. Нужни са действия, които реално да защитят правата на хората и мира в обществото. Достътъчно е антитерористичните полицейски отряди да действат в изпълнение на закона и своето предназначение, вместо да включват в дейността си нападения над провинциални домове на вдовици-пенсионерки.