Government Pictures Presents...
Коментарът на Деница Сачева, здравен и ПР експерт, е от профила й във "Фейсбук" и се публикува с нейно позволение. Заглавието е на редакцията.
Фондът за лечение на деца в чужбина беше създаден половин година преди поредните парламентарни избори.
Извън политическия популизъм, тогава, в края на 2004 г., не стана ясно защо трябва да има такъв фонд при наличието на НЗОК (здравната каса), която има възможност да сключва договори с лечебни заведения от цял свят, разполага с администрация и експертиза, както и при наличието на Комисия за лечение в чужбина към Министерството на здравеопазването, която съществува и до днес и е създадена, за да предоставя на български граждани медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, които са свързани със заплащане на лечение на заболявания в чужбина.
Не е ясно и защо за толкова години държавни приоритети за децата няма голяма, добре уредена, модерна национална детска болница, в която и лекари, и пациенти да се чувстват в XXI век.
Но така или иначе фондът вече съществуваше. Имаше утвърдени практики. Беше натрупан опит. Имаше контакти с клиники, лекари. Той беше последната надежда на стотици деца и техните родители.
В годините той успя да генерира известно обществено доверие и да събира макар и малки дарения, пак казвам, с цялата условност на първоначалния си смисъл. Защото числата са пределно ясни за всеки, който се занимава с управление – за 2015 г. има направени общо 12 871 000 лв. разходи за 1390 деца, от които в чужбина 7 159 000 лв. за 414 деца и 5 712 000 лв. за 976 деца в България.
Това са прекалено малко пари за прекалено много нуждаещи се деца, по-голямата част от които в крайна сметка са се лекували в България. Очевидно е, че не това е начинът да се решават проблемите с нуждите на децата. Но когато се правят неща за деца, колкото и нелогични и необмислени да са те, никой не смее да ги оспори. Защото, като стане дума за деца, и всичко е емоция. Но най – вече това са изключително много съдби – само за миналата година 1390 деца, тройно повече близки и роднини и поне два пъти повече нуждаещи се. Прекалено много съдби, за да може някой да си играе с тях.
Случката от вчера (директорът на фонда беше арестуван за корупция) е абсурдна, гротескна и обществено вредна. Нахлуването на ГДБОП преди заседание на Обществения съвет към фонда и в навечерието на протест на майки, хвърлянето на бомбастични обвинения на едро, без никакви подробности, подхвърлянето на медийни димки, че има замесени журналисти, че са намерени пликове с пари и прочее изстъпления, не може да бъде наречено борба с корупцията.
Това е тежка саморазправа, която с един удар разруши институцията, унищожи доверието, обезсмисли ролята и функцията на Обществения съвет, да не говорим, че сложи петно и върху неговата репутация, изтри едноактно и малкото дарителска воля, която съществуваше за директни дарения към фонда.
Абсолютно неприемливо е пренебрежителното и унизително отношение към Обществения съвет на фонда и по-специално към представителите на неправителствените организации и медиите в него – защото именно това са хората, които работят безвъзмездно за децата и проблемите им, това са хора с доказани каузи, с изградени биографии на дарители.
Бързата смяна на директора на фонда, часове след случая, която кой знае защо се извършва съвместно с премиера и здравния министър – все по-очевидно е, че двамата управляват здравеопазването в неразривна двойка – също е много показателна.
Съзнателно планирана показна акция, която има за цел да внуши страх, подозрения, да изостри обществото до крайност, да даде поредната порция зрелища, заради които да се мразим. Да осмисли безсмислието на един министър, който всъщност е само инструмент за мръсни поръчки. Изобщо Government Pictures Presents (филмово студио "Министерски съвет" представя...) да се готви следващият второстепенен разпоредител с бюджетни средства.
Треторазрядната борба с корупцията ще продължи, докато момчето си отива... Хора, за които истината и етиката са понятия без съдържание, нямат място във властта. Не заради романтиката на това твърдение. А заради сериозната обществена заплаха, която се съдържа в него.
