Агонията на избора
Политическият пазар обикновено е твърде скучен в сравнение с витрините в претъпканите аквариуми на моловете и кипящата виртуална вселена на магазините в интернет. В консумативното общество (използвам, не без ирония, неомарксисткия термин), потребителят, когато има средствата за това, нерядко възбудено преживява сладостната "агония" на избора.
Изобилието от примамливи, качествени стоки, конкуриращи се настървено, затруднява максимално, дори фрустрира пазаруващия. Разбира се, с ниските си доходи българският потребител рядко може да изпита това "страдание". Средната заплата в ЕС през 2015 г. е приблизително EUR 1470, а у нас около EUR 470. Контрастът между традиционния и политическия пазар е още по-поразителен.
Кризата на представителните институции и спадащата избирателна активност са явления, които засягат много демократични държави. В нашата страна обаче, когато се излъже и отиде, за да вземе нещо от "благата", наредени на политическото тържище, избирателят изведнъж се озовава в някаква
раздрънкана машина на времето made in Bulgaria
Всеки път, с неумолимостта на древногръцка трагедия, електоратът е телепортиран десетилетия назад пред унилите прашни щайги на социалистически магазин тип плод-зеленчук. Тук също "пускат банани" по празниците, а иначе екзотични, но със съмнителна стойност продукти, към които понякога хората посягат в отчаянието си, не липсват.Има и агония на избора, ала в екзистенциално друг, нерадостен, обезсърчаващ смисъл.
Промените в изборния кодекс целят да направят задължително посещението на плод-зеленчука. За да се вдигне активността, ако сме последователни в защитата на свободния пазар като принцип, всъщност избирателят трябва да се разходи до урните, не заради това че ще бъде заличаван от списъците (и ще му се отворят досадни срещи с "любезната" и "ефективна" администрация, за да го впишат пак) или защото ще бъде стимулиран, а защото гласът му е спечелен от кандидати да управляват, които убедително демонстрират компетентност и визия.
Всъщност идеята на Валери Симеонов, лидерът на НФСБ, за провеждане на томбола, при която да се раздават "40-50 джипа, български, едни 1000 плазми, 32 инчови, някоя и друга финансова награда – едни 100 000 лева", която в крайна сметка отпадна, е признание за безсилието (дори от устата на десен политик-популист), постността и нищетата на политическия пазар в отечеството.
Предстои все пак да се види какви ще бъдат "стимулите". Думата има Министерският съвет.
Каква е равносметката от промените? Накратко, гласуването по ключовите въпроси: за задължителния елемент, за референдумите и за район "чужбина" показа наличието на
специфични картелни споразумения
между ГЕРБ, ДПС, БСП и Патриотичния фронт
Задължителното гласуване мина с гласовете на ГЕРБ и ПФ (както и тези на АБВ и БДЦ), но срещу БСП и ДПС, които бяха против. Другите две основни предложения обаче получиха подкрепата и на четирите "заподозрени" партии. Реформаторският блок влезе в ролята на опозиция; повечето депутати от Блока гласуваха с "против" или "въздържал се" на предложенията.
И така, първо, на национално ниво задължителното гласуване ощетява преди всичко етническите партии като ДПС (според някои проучвания това е втората политическа сила) и новосформираната ДОСТ. Предстои да се види дали новият проект на Лютви Местан ще успее все пак да "открадне" от Движението. Електоратът на ДПС обаче е пословично последователен и лоялен – 96% от подкрепилите го на последните избори изразяват готовност да го направят и на следващите. От тази промяна в кодекса печелят ГЕРБ и патриотичните формации. Въпреки че тя едва ли ще доведе до значително повишаване на активността (в строгия смисъл на думата санкции няма, особено такива, които да са сходни по тежест на тези в Белгия и Гърция), нейният ръст все пак ще намали ролята на етническите партии. Българите са тези, които обикновено "ходят за гъби" в деня на изборите.
"Гражданският дълг" да гласуваш може също да доведе до по-пъстър парламент, в който да има повече националистически формации (използвам термина като обща ориентация без претенция за прецизност). Важно е да се подчертае и това, че задължителното гласуване няма да се прилага в чужбина. Ако противното беше прието, въпреки казаното по-горе, що се отнася специално до този вот, промените в кодекса, вероятно щяха да донесат ползи за ДПС и особено за ДОСТ. Около 100 000 или приблизително 1/5 от българските турци, които живеят в южната ни съседка гласуват за ДПС. В случай че гласуването беше задължително и извън България, можем да предположим къде щяха да отидат останалите 400 000 гласа от Турция.
Второ, ДПС все пак спечели, защото идеята за избирателен район "чужбина", който обаче да продуцира максимум 4 мандата, каквото предложение имаше, не се реализира. Инициативата за отпадането на това предложение дойде от Мустафа Карадайъ от ДПС и от водача на БСП Михаил Миков. Създаването на район "чужбина", конструиран по този начин, щеше да редуцира влиянието на етническата партия. Без съмнение подкрепата на БСП за ДПС е била изтъргувана добре от социалистите.
Трето, Столетницата печели от това, че отпадането от списъците (което грози негласувалите) няма да засегне вота от чужбина. Голямата част от живеещите извън страната, които не гласуват, но биха го направили, ако се почувстват "задължени", едва ли биха подкрепили БСП. В чужбина ще продължава да се гласува за партии и коалиции, като в последствие гласовете се преразпределят на национално ниво, а не преференциално (както се предлагаше). Депутатите ограничиха и местата където българите в чужбина гласуват. Това ще става само в дипломатическите и консулските представителства (по инициатива на ПФ, провокирана от вота в Турция). . Депутати от Реформаторския блок, които подкрепиха ограничаването, заявиха, че се били объркали...
Референдумите няма да се провеждат заедно с изборите, по предложение дошло отново от лидера на БСП Михаил Миков. Така допитването до народа, инициирано от шоумена Слави Трифонов, би трябвало да се състои в разгара на отпускарския сезон (т.е. юли-август). Това най-вероятно ще провали инициативата (ниският брой на гласувалите ще направи невалидни резултатите). Фиаското на Трифонов, потенциален участник в президентските избори през есента (за когото биха гласували вероятно предимно млади хора), ще бъде добра новина за ГЕРБ. Убеден съм, че "услугата" на Миков е била оценена по достойнство от Бойко Борисов. Етническите партии защитават само на думи интересите на малцинствата. Но вместо използването на процедурни хватки е по-важно да бъде разкрита тяхната корпоративна, олигархична същност.
Една от най-рекламираните промени
ще се окаже само "патриотична игра"
Защото в крайна сметка е твърде вероятно задължителното гласуване, за което настояваха особено от Патриотичния фронт и АБВ, да отпадне в Конституционния съд. Съдът може да бъде сезиран с подписите на ДПС и БСП. Поредният PR-шум и размахване на пръст, който има за задача едновременно да дисциплинира и ободри послушните, но все по-унили клиенти на плод-зеленчука.