Моделът ДПС
Без никакви изненади Деветата национална конференция на ДПС избра Мустафа Карадайъ за лидер на партията. Станахме свидетели на класическо състезание с един кон. Още преди форумът да гласува кандидатурата на Карадайъ за поста, която беше единствената, беше прочетено обръщение от председателя на Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ) Ханс ван Баален, в което Карадайъ беше споменат като водач на движението. Ясно е, че дори за чужденците "изборът" беше предизвестен. Променя ли се обаче нещо в ДПС с Карадайъ начело и какво можем да очакваме от новия председател?
Първо, истинската новина от форума не е изборът на Карадайъ, а промените в устава на партията, които официализират и засилват още повече властта на почетния председател д-р Ахмед Доган. Сега той ще може да свиква заседания на ключовите органи на движението: Централното оперативно бюро, Централния съвет и Централната контролна комисия. Преди това беше в правомощията само на лидера. По този начин реалната власт в партията излиза от сенките, където беше през последните три години.
Промяната в устава обаче има по-скоро символно значение. И без нея Доган има достатъчно неформални задкулисни инструменти, а и авторитет, за да налага своята воля. Независимо от огромните правомощия, които уставът дава на лидера, Лютви Местан бе сменен светкавично и безцеремонно от "оттеглилия се" Ахмед Доган. Промените целят да легитимират пред обществото евентуални "санитаризиращи" действия на почетния председател спрямо един "самозабравил" се формален лидер. Те са категорично послание към всеки, който седи на председателския стол за това кой дърпа юздите.
Второ, Карадайъ за разлика от Местан – амбициозен водач, който с претенциозния си ораторски стил често объркваше дори собствените си избиратели, е популярен сред структурите. Той обаче е по-скоро партиен администратор, доказвал в продължение на години лоялността си пред Доган, отколкото роден лидер. Вероятно Карадайъ е разглеждан от почетния председател като по-удобен и безопасен. На ДПС предстоят тежки битки. Няма съмнение, че потенциалът на ДОСТ да разбие монопола на движението върху гласовете на малцинствата – основният "капитал на партията", който тя "трябва да съхранява и развива", както посочи Доган в своя завет, не е подценен.
Поради тази причина, трето, в думите на доайена и бивш депутат Юнал Лютфи, който откри форума, обръщението на Доган, прочетено от евродепутата Филиз Хюсменова и в речта на самия Карадайъ бяха ясно идентифицирани враговете. Ясният, заплашителен образ на противниците има огромно психологическо значение за сплотяването на редиците и мобилизацията на всяка партия.
От една страна, това за ДПС са враговете с "партиен билет", такива, които са искали да "разцепят движението". Тук ораторите визираха преди всичко, разбира се, Местан – с неговия опит за разкол, генериран "инвитро" и проведен в "лабораторни условия и с помощта консултанти от чужбина" (по думите на Юнал Лютфи), с неговия стремеж "да подмени каузата на ДПС" (както изтъкна Мустафа Карадайъ).
От друга страна, враговете са тези, които говорят с "езика на омразата" – всички, които нападат ДПС, опитвайки се да игнорират неговото "значение на уникален либерален проект", "крепител на етническия мир" (според формулировките на Доган). С тези думи бяха идентифицирани партии като "Атака", НФСБ, ВМРО и др. Емпирично доказано е, че най-разпространените страхове сред избирателите на ДПС са от тези, които според тях искат да "посегнат върху тяхната религия и обичаи". Тези страхове са ловко използвани и разпалвани от водачите на движението. Не е случайно, че на апогея в подкрепата за "Атака" като партия, постигнат на парламентарните избори през 2009 г., съответства най-високият резултат за ДПС до този момент.
Четвърто, форумът показа кои са съюзниците и кого ДПС трябва "да остави на заден план", за да изчисти имиджа си. На форума присъстваше Гюнер Тахир, председателят на НДПС, който се отцепи преди години от движението, но сега явно е получил опрощение. С оглед на конкуренцията на ДОСТ, която има недвусмислената подкрепа на турската държава и ще се бори преди всичко за гласовете на изселниците, бяха демонстрирани добрите връзки на движението с южната ни съседка. Нямаше представители на управляващата партия на премиера Давутоглу, но за сметка на това имаше дейци на две опозиционни партии – Народнорепубликанската партия и Партията на националистическото действие.
Отсъствието на Делян Пеевски от форума (който не е член на партията, но е депутат и като такъв би трябвало да участва) беше симптоматично. Той се превърна във воденичен камък на врата на Доган, бреме за ДПС. Острите критики срещу Пеевски започнаха с избирането му за шеф на ДАНС по времето на кабинета на Пламен Орешарски, в който участваше и ДПС. Любопитен е фактът обаче, че новият лидер Карадайъ заяви в речта си, че това правителство е "върнало демокрацията в България".
С други думи, моделът ДПС и неговата ценностна система няма да бъдат променени. Дезавуирането на Пеевски не означава, че вече не е намерен друг, който да изпълнява неговата роля. Проблемът не е в човека, а във функцията, с която той беше натоварен и преди всичко във "възложителя". В заключение: с новия председател едва ли ще настъпят нови времена за ДПС.