Ментицидът - наказателната психиатрия на СССР

Menticide. На български се произнася ментицид. Сходно е с геноцида, но не съвсем. При геноцида можеш да бъдеш убит, без да сломят духа ти. Ментицидът е особен вид изтребление – духовно, интелектуално, емоционално. Ментицидът е систематично, съзнателно унищожаване и разрушаване на ценностите у дадена личност, нейните вярвания и убеждения. Това се прави чрез мъчения, разпити, опиати, насилие или натиск, а целта е на личността да бъдат наложени радикално различни от собствените ѝ̀ възгледи.
Ако за червения терор говорим като за изтребление на политическата опозиция и елитите на държавите, завладяни от комунистическия режим и това може бъде наречено геноцид – систематично унищожение на определена етническа, расова, културна, социална или политическа група – то при ментицида говорим за систематични действия, насочени срещу убежденията, ценностите, вярванията на отделни личности, по-малки или по-големи групи хора.
Вярата, стремежът към свобода, стремежът към лично развитие и повишаване на благосъстоянието – индивидуално и като общност – това са част от ценностите, които комунистическият режим систематично унищожаваше у народите от бившия Източен блок, включително и с методите на ментицида.
Терминът "ментицид" обозначава организирано усилие на репресивните режими, най-вече в тоталитарните и диктаторски държави, включващо репресивно извратено правораздаване. То има за цел да вмени и накара отделна личност или група хора да мислят и говорят с думите на тираничния режим или личността, издигната в култ. Ментицидът е и средство за пропаганда. Той е насилствено, репресивно и изпълнено с жестокост промиване на мозъци. Както индивидуално, така и върху по-голяма група от хора.
В съветска Русия, по времето на СССР са ползвани методите на т.нар. Наказателна затворническа психиатрия. Безпощадна, системата не е подбирала – свой или чужд, всеки е можел да стане жертва на карателна* "медицина".
Пьотр Григориевич Григоренко е съветски генерал. Преминал е през наказателната система на СССР и два пъти е бил подлаган на "изправително" психиатрично "лечение". Роден е през 1907 в Харков, умира през 1987 в Ню Йорк. Военното му образование започва през 1931 в Ленинград.
Григоренко е дисидент и правозащитник. През 70-те членува в Московската и учредява Украинската хелзинкска група. След смъртта на Сталин критикува Хрушчов, обявява се за твърди реформи, предпазващи от рецидив на Култа към личността. Заспъпва се и предлага широка демократизация, сменяемост и отчетност на политиците пред избирателите. През 1937 стига дори до прокурора Вишински, на когото разказва за злоупотребите с власт в редиците на НКВД – Народен комисариат по вътрешните работи, който след 1946 става Министерство, а негов специализиран отдел формира КГБ. Пьотр Григоренко критикува дори маршал Жуков за огромните загуби в жива сила през войната, грубост и неоснователни разстрели на висши офицери.
Генералът се противопоставя на скриването на историческата истина за КПСС и СССР. Пьотр Григоренко счита, че партията се е отклонила от своите принципи. Той се противопоставя и се обявява срещу властта на бюрократите и держимордите (груб човек, символ на полицейщина; едноименен герой на Гогол от комедията "Ревизор").
Въпреки типичната му за компартията биография – роден в работническо-селско семейство, комсомолец, висш военен и герой от фронта, преподавател във военната академия "Фрунзе" – Пьотр Григоренко е уволняван, задържан, репресиран и насилствено "лекуван".
Генерал Пьотр Григоренко е диагностициран като човек, който "страда от психическо заболяване под формата на патологично (параноидно) развитие на личността с наличие на идеи за реформаторство"...През 1977г. Григоренко емигрира и завършва живота си в САЩ. Той е един от най-ярките примери за политически съдебни репресии и жертва на наказателна затворническа психиатрия в СССР.
Възникнала по инициатива на Андрей Вишински – прокурорът на Сталин – съветската наказателна психиатрия е отговорна за "дългогодишно задържане и принудително лечение без медицински познания и отчитане на възможни противопоказни ефекти на лица с правилно поведение и запазен интелект, признати за невменяеми по политическите членове на Наказателния кодекс на РСФСР, не извършили тежки престъпления и без тежки психически отклонения; назначаване на психотропни средства, вкл. и без употребата на коректори, премахващи страничните ефекти от употребата им; искуствено предизвикване на болка и висока температура на тялото, посредством мускулно прилагане на маслен разтвор на Сяра (Сулфазин); прилагане на овлажняващ компрес, който предизвиква силна болка при изсъхване; прилагане на наказания, в т.ч. и физически".
Йосиф Бродски разказва за методите в наказателните психиатрични болници следното: "Поставяха ми инженции с транквиланти. Посред нощ ме будеха, хвърляха ме в ледена вана, след това ме увиваха в мокри завивки и ме оставяха в близост до радиатора. От жегата платът съхнеше и се врязваше в тялото".
Първата затворническа наказателна психиатрия в СССР е болницата в Казан. Само там, за периода 1940-1970 са умряли повече от 1800 души, от които поне 500 политически затворници, или средно по един човек седмично (по данни от статията "Държавната тайна на Казанската лудница" на М. Черепанов). Психиатрии-затвори в СССР има не малко. Сред по-известните са "лечебниците" в Москва, Ленинград, Смоленск, Черняховск, Днепропетровск, Алмати, Сучевската и др.
Първата жертва на наказателната психиатрия е лявата есерка Мария Спиридонова – арестувана, поставена под домашена рест, избягала, заловена отново, след което лично другарят Дзержински се "погрижва" тя да бъде подложена на наказателните медицински мерки. През 1919 г. Болшевишки трибунал съди доскорошните си съюзници – есерите, сред които е и Спиридонова. По-късно тя е поставена под охрана в Пречистенската психична болница за затворници. Престоява там до 1941, когато е разстреляна.
България не остава по-назад в прилагането на ментицида
Вероятно първият известен случай, добил международен отзвук и предизвикал международен скандал, е арестът, мъченията и лишаването на Михаил Шипков от свобода – обвинен в шпионаж в полза на САЩ. Случаят предизвиква скандал и довежда до прекъсване на дипломатическите отношения на САЩ и България на 20 февруари 1950. Шипков е задържан и измъчван. Принуден е да даде показания против волята си. Държан е зад решетките 12 години, до 1962. Умира през 1990. Държавният департамент изготвя доклад за мъченията, на които е подлаган Шипков. (За неговата история ще пиша скоро).
Показателно за България е, че макар и плахо, не с такъв размах и мащаби, също прилага ментицида като средство за борба с "контрареволюцията" и "идейните врагове". Държавна сигурност впряга и психиатрите в опазване на здравата основа на "народната власт". По поръчка на ДС са освидетелствани психически здрави хора, а при важни партийни събития, примерно важни визити – опасните противообществени елементи са извозвани извън София, често по други психиатрични лечебници, по списъци, изготвяни в психиатричните клиники по настояване на Държавна сигурност.
Под влияние на съветската психиатрия понятието за "нормалност" се изкривява и у нас. То започва да се свързва единствено с изповядването на "правилната" комунистическа идеология. Свидетелства за това могат да се намерят в архивите на ДС, макар и не много. Но могат да бъдат чути и от малкото вече останали живи съвременници.
*Карательный – от руски: наказателен. Карательные отряды