"Тая нощ сънувах" (Съновидение по Ботев)

Ботев е споменат само за парлама, евала.
"Мултикулти" и "толерантно", което ще рече липса на националност.
И разбира се препратка към комунизма и Русия обикновено, всичко останало е хубаво.
Те това е с няколко думи, няма нужда от повече...

• 20 11
• Докладване

До коментар [#2] от "theanalyser":

Знаем си го Тони Николов що за стока е и къде го стяга чепикът.

• 25 9
• Докладване

" изход въобще се не види".
Изход има, но никой не иска да го види. Пък и така е по-лесно.

• 4 17
• Докладване

"Тъй де, откъде сега ще падне кокалът? Никой не знае. Затуй пак сноват споменатите, досущ изгладнели кучета, денем и нощем, с лаене и виене, и то все срещу месечината в очакване нещо да се задвижи от Изток, нагласени да го обслужат с подобаващо възпламенение..."
Много точно попадение.

• 6 17
• Докладване

Чудя се Тони Николов има ли една от двете болести - млада жена или стар ревматизъм.

• 17 8
• Докладване

Не е зле. Само дето в заданието е било и да се включи някак и Банкя в цялата какафония. Зер, тлъсти пачи требват.

Защо не съм поет като Пишурката... а съм просто Тони

• 18 14
• Докладване

Иносказателен ""сън"",поздравления за Тони Николов!
Ами ТЕ пак са ТУК и СЕГА.Някои червени,други пребоядисали се ,но всички заразени от червената чума -алчни охранители,физкултурници,енергийни вампири.....,патриотари,,,,
Докога?????

• 4 16
• Докладване

Бадева са му дали хонорар на Тони Николов за този буламач по Ботев !!!

• 15 12
• Докладване

Браво!.
(Макар и малко тежичко за четене. )

• 3 14
• Докладване

Господ здраве да дава и на охранителите на ТЖ!

• 9 7
• Докладване

Предпочитам Ботев

• 7 8
• Докладване

Какви са тези глупости?Авторе,ако нямате какво да кажете,просто замълчете и изчакайте!Смятам ви за последния с обективни текстове в тази рубрика и не ми се иска да падате до нивото на дайновците,които от въртогъзие и самосъжаление вече не знаят на кой свят се намират,да не използвам по-вулгарен израз в техния ''академичен'' стил..Справка-вчерашният ''текст'' на оксфордския умник и антикомунист(?) ЕД-връх на лицемерието и умствения упадък.

• 8 8
• Докладване

Страхотно!
Аз на Ботев повече харесвам прозата от поезията му.

• 1 8
• Докладване

До коментар [#7] от "Репей":

Като се разминавам с него от време на време ми изглежда много побелял и остарял, нищо чудно да се е чалнал. Допреди около година в него ми беше надеждата за обективност и ерудираност, но в този текст, а и в някои предишни, е действал по типичния постмодерен метод - миш-маш с много претенции.

• 8 5
• Докладване

Като си се надрусал и нашмъркал ще сънуваш чудовища,друго не му остава на автора/Гоя има рисунки на тази тема/.Но да си призная , по- добре е от оня американски генерал,който е скочил от прозореца с викове че руснаците идват.Лудите политици няма да свършат на този свят.

• 11 2
• Докладване

Абе, Николов, а стига си ни излагал!

• 9 7
• Докладване

Тонито почете 140-та годишнина от смъртта на Ботев със споменаването му в заглавието на творението си.
Най-страшният сън за Тонито е да го лишат от грантове и да остане на една постна заплата.

• 14 6
• Докладване

Сред некрофилите по-горе се различават: Курнелия,Румен Гечев,Янаки Стоилов,Дора Янкова...Да се знаят именцата им,де.

• 2 9
• Докладване

Абе..., гледах снимката по-горе... Викам си, нещо липсва! Чудя се, какво може да е то? Липсва бе! Пак мисля! Няма го, не се вижда...!
Накрая се сетих! Къде е бате Бойко? Защо го няма на поклонението?! Бива ли такава работа?! Как може да не отдаде почест на патрона си и ментор в живота?!

• 5 3
• Докладване

Странен сън, почти толкова странен, колкото и политическите мисли на автора, когато спи с отворени очи. Или когато пише статии за захранване на този форум. И като че ли леко налудничев, но в сънищата това си е нещо нормално.

• 7 3
• Докладване

Много сънища, много нещо..
И освен сънища - нищо друго

• 7 3
• Докладване

Тони предполагам че си корифей на перото и гениален поет!?
Гледам че си опрял до Левчев и Джагаров!?Левчев го превеждат и четат в повече от 20(словом двадесет) страни по света!
Предполагам че твойте гениални творения ги четат в повече страни,но колко точно са на брой,само ти си знаеш!?

• 6 3
• Докладване

Браво ! Четейки горното, някои ще ги засърби мозъка, други - друго място, което е видно от коментарите до тук. Но останалите трябва да се замислят внимателно върху написаното, защото случващото се около нас НЕ Е СЪН, та събуждайки се да се спасим. И нека не стоим в състояние на будна кома, докато НЕ НА СЪН, А НАЯВЕ виждаме как

"на един тулум бе покачен странен кучеглав паметник, а край него, сякаш на почетна стража, бе застанала важна делегация от кучеглави, оглавявана от помпозна личност.

Същите, които "бегахте, бегахте, па пак додохте тук. Щото немате концепция. Немате кадри. Не сте усвоили нищо. Разкъсали сте тоя-она, ама никой не ви бръсне за слива."

А ОТ ТОВА ПО-СТРАШНО ЗА БЪЛГАРИЯ НЯМА!

• 2 6
• Докладване

До коментар [#26] от "Краде ми се мили мой":

Та, в кои страни казвате, че превеждат и четат Левчев...? И дали не са от бившия соц лагер, а? Какво има преведено и печатано в чужбина, след 1990-та година примерно, Левчев?
Хайде, по-полека с възхвалите на членовете на ЦК и успехите им, в прославянето на априлската линия!

• 3 6
• Докладване

До коментар [#29] от "tww09306483":

Без клишета моля!
Имаш интернет-направи справка,къде превеждат Левчев и какви награди има!

• 4 2
• Докладване

До коментар [#30] от "Краде ми се мили мой":

М-да..., като изключим безбройните съветски награди, безспорно се отличава отличието от венецуелските писатели!
Ама той, другаря Левчев бил завършил така модерната в наши дни библиотекарска специалност, не знаех...!

• 3 4
• Докладване

До коментар [#31] от "tww09306483":

Продължаваш с идеологически клишета,просто не ти изнася справката!?

• 1 3
• Докладване

До коментар [#31] от "tww09306483":

Рицар на поезията на ФРЕНСКАТА АКАДЕМИЯ е Левчев!!!
Какъв демократичен ужас, а!?!?
На ФРЕНСКАТА АКАДЕМИЯ на ФРАНЦИЯ!!!
Ужас!

• 2 3
• Докладване

Чудесен текст! Браво г-н Николов, но ще остане чужд и неразбран от комуноидо-герпъвата аудитория. А тя е мнооого голяма. Гордостта на племето.

• 2 4
• Докладване

Ами това вярно си е кошмар

• 2 1
• Докладване

Тая нощ сънувах...

Букурещ, 9 май



Тая нощ сънувах такъв страшен сън, какъвто не са сънували ни Фараон, ни Навохудоносор, ни Настрадин ходжа. Ако бях и аз някой Фараон, кой знае какви гладни години и какви мъки на тоя и на оня свят щеше да ми предскаже сънотълкувателят на нашата сляпа екзархия, целомъдреното "Право", което за целомъдрието си два пъти е вече туряно в тъмница от любовницата на Генович ефенди, сир. турската цензура. Но слава богу и дяволу, че съм се родил и аз син на българския израил, та мога и сам да си тълкувам барем своите сънища, ако и да се не отличавам с някакво особено целомъдрие към любовниците на Геновича.

Сънувах, че отидох в Цариград, градът на кучетата и столицата на султана. Щом излязох из българския вапор (български — някому цървулите!) — на скелята видях човек, че седеше на камък гробен, под безплодни тръни — плачеше и четеше в псалтиря "Не яде ми се! И не ща да ям!" На тръните беше си покачил той гуслата, гайдата и веселушката, а по себе си дюняа кадар1 звънци.

— Кой си ти? — попитах аз плачущият израил на бреговете босфорски.

— Афоресаният от восточната церква, проклетият от схизматическата екзархия и наказаният от великият монгол — редакторът на "Македония" — проплака тоя Еремия, който от детинство още е привикнал да се оплаква като вдовица...

— Ами тия звънци що щат по тебе?

— Накачил съм се, за да ми се смеят и кучетата, както ще се смеят и на цял български народ.

— А-а! за в. "Право" и в. "Турция" искаш да кажеш?

— Не! Не! — проплака той. — За тия кучета, за които ще излезе министерско решение да се скопяват...

— Тъй ли?! — помислих си аз и тръгнах след своя Мефистофел, който беше метнал вече на самаря си човалчето ми и бързаше да ме заведе при кучетата.

Като човек политик, разбира се, аз исках да обиколя държавата на турските едноплеменници и да видя какво впечатление е направило на тях "безкучешното" решение на правителството да скопява сичко, що лае и гложде кокали. Аз знаех още от онова време, когато се издаваше "Гайдата" и когато Малкото Славейче пишеше в нея за цариградските кучета, че от сичките племена и народности, що населяват Османската империя, кучетата захващат най-почтеното място в социално и административно отношение и се ползуват пред владетелното племе с по-големи права, отколкото другата рая, която има патриарси, екзархи и сякакви хахамбашии; а в Цариград това племе е основало нещо като република, разделена на махали, и сяка махала има свой особен президент — който се избира по достойнство, а не по богатство и влияние, както се избират нашите градски и селски чорбаджии, или както Дорчо и Григорчо попят попове. Между тези общини има договор, в мирно време ни един гражданин да не минува из една махала в друга, и това не е за някакъв кучешки инат, а с цел да не стане някак си кучешката република такава, като на французите, сир. да не стане президент някое властолюбиво куче, което да направи изведнъж някаква германска или турска империя. Съзнали, види се, и кучетата, че като влезе властта в ръцете на едно куче, то сичките други трябва да му станат роби. При такива учреждения, разбира се, че личната свобода и свободата на словото и съвестта са напълно обезпечени за кучетата в Османската империя. Искате ли примери? Тръгнете някоя нощ из Цариград без фенер — или и с фенер! — да се повеселите, да попеете и да вкусите от хубостите и миризмата на султанската столица, та вижте: няма ли да осъмнете в магарешкия рай? — а кучетата по цели нощи ходят с любовниците си без фенери, с лаене и виене възпяват свободата си и псуват и царят, и месечината му. Освен това нека в Цариград да те награди някой с плесница, да те гости с някой нож по главата, пък иди ако щеш и при министърът на юстицията, та виж, освен едно "хата олмуш"2 ще добиеш ли нещо друго, а докачи честта на някой сокашки гражданин или го побезпокой някак от леглото му, то стига да позаквичи малко тоя републиканец и да възвие очи към някой свой едноверец, — виж не става ли секи турчин справедлив като Мидхата и не подскокнова ли жена ти...

"Но тежко и горко вече и на кучетата! Турските реформи достигнаха и до техните детродни удове и утре тия свободни сокашки граждани ще станат вече евнухи и ще бъдат пръснати за слуги из харемите" — мислех си аз, като сънувах, че вървях из първата кучешка държава, в която, види се, не беше се още чел височайшият хат за скопяванието, та повечето граждани лежаха на слънце като бейове.

Влязох в друга държава. Тука няколко пропагандиети от другите махали, с навирени нагоре опашки, сновяха насам-нататък и шепнеха на братята си нещо под опашките им. В знак на съгласие сички показваха зъбите си. "Агитация, заговор срещу династията на Османа", помислих аз, като видях и двама шпиони, преоблечени в кучешки дрехи, че се увираха да подушат, що си говорят кучетата под опашките.

— Кои са тия? — попитах аз своя хамалин, като му подмигнах с око.

— Генович и Арнаудов — пришепна ми той.

— Оле-ле! света майко Парашкево! Къде да се дяна? — Скрий ме под ферджата си! — извиках аз и се обърнах към една млада кадъна, която даваше за "бог да прости" хляб на кучетата и която наистина приличаше на св. Парашкева. Но немилостивата св. Парашкева не ме прие за син, а ме тласна, и аз полекичка, полекичка, за да ме не подушат някак шпионите, вървях зад гърба на хамалина, доде най-после изминахме и влязохме в друга кучешка държава.

Великолепно зрелище! Зрелище достойно за кис-цата на живописецът на "Крум Страшни" или за кисцата на г. Клепарски! Представете си! На мегданя, дето са били избити едно време еничерските отрочета, пред джамията на завоевателя, повален огромен тулум с червиш. Около тулума безбройно число кучета, турци, сякаква рая и няколко английци, французи, немци и руси — кореспонденти на по-първите официални европейски вестници, които, види се, подушили, че вопросът за скопяването ще да произведе гражданска война в столицата. Онеправданото племе заобиколило тулумът и с революционни движения и облизвания ръмжи и готви се да покаже пред света, че любовта към свободата и червиша не е угасла още в кучешкия стомах. Сичко се видеше нагласено за бунт, сичко воодушевено от велики идеи: само нямаше още кой да се качи на трибуната, да запали страстите и да возвести революционния пир. Не се мина много, и ето че иде със свитата си г. президент от махалата на патриаршията, с ощавена глава, навъсени вежди и дебели мустаци (французинът дипломатически се усмихна на немеца). Щом влезе в събранието, президентът от патриаршията (за краткост се изразявам тъй) класически изръмжа и на двете страни и без да губи време, геройски се метна на тулума сред общи и живи возклицания на единоутробните си и двуутробни братя. Той ръвна от тулума, замляска и с приятна усмивка въдвори тишината.

— Кучета граждани! — начна ораторът със слогът на г. Оджакова и ръвна пак от тулума (французинът свали капелата си и поздрави великия изтребител на бутер брота). Правителството на милостивият ни цар баща, като окъта вече екзархията на овцете и патриаршията на козите (раята протестува), сир. като изяде такъв един тулум с червиш (ораторът ръвна пак от тулума) — за да не седи по принципа на тебибелите без работа, простряло е ръка и връх нашите — тъй да кажа, а инак да разберете — най-свети чувства (шепнения под опашката). И тъй понеже червишът е сладък (ораторът ръвна пак), а нашите едноплеменници нямат вече с какво да ни купуват симиди и бели джигри (турците мигат), великите сили, за да дадат живот на империята, поискали да влезем в законен брак с прекрасната половина на нашето племе. (Ханъмките лаят: "пий не сме половина". Но това убо понеже е противно на закона за червиша, то за да не допуснем московците в държавата (московецът и англиецът си правят мечешки комплименти), трябва да пожертвуваме червиша и детеродните удове за доброто на пилафа — ерго, трябва да се скопим!

— Долу ораторът! Долу тоя шпионин! — изръмжа сичкия митинг и енергически пристъпи към трибуната. А едно четвероного — рошаво и лошаво като маджарин, скокна на трибуната и здавчи оратора за дебелия врат (немецът иронически подмигна на французина). Президентът от патриаршията падна долу и изтуплените граждани скъсаха му лисичия кожух и го скопиха; а новия наместник с огнени очи изгледа събора, ръвна от тулума и сред страшни викове зави като зимна буря: — Кучета! На тоя мегдан са паднали нашите прадеди за честта на червиша, на джигрите и на детеродните си удове! Такава чест може да настигне и нас! Но да докажем на европейската цивилизация, че червишът е сладък, че джигрите са наши и че ние не сме рая! Нека прочее се скопява тоя, който иска да става евнух и да ближе сахани; а ние — дързост, кучета! Дързост, да изядем червиша, пък нека ни избият, както избиха и нашите прадеди! За награда на оня свят ние ще наследим вечно блаженство и хиляди тулуми с червиш!

Въодушевените граждани с ярост се хвърлиха връх трибуната, и борбата за червиша замяза на гражданска война. От минута на минута тая борба земаше се по-големи размери и близо беше да замяза и на революцията от 48 г., ако шпионите под предводителството на хаджи Иванча Пенчович ефенди не пристигнаха на разорените места. Обершпионътм накачен със сякакви ордени и храчки за способността си да открива съзаклятия, в минута уталожи возтанието и с достойнство на сана си пристъпи да издирва кой е изял тулумът. Но на мястото, отдето грозеше опасност на империята, нямаше вече ни един революционер, освен остатките от трибуната и скопеният президент, който лежеше и записваше в кучешките летописи знаменитият ден. Със съчувствие погледна х. Иванча и него, но горделивият защитник на империята и на червиша стана и вдигна крак, та попръска мястото, дето му скъсаха кожуха, и си замина. "Браво!" — щях да извикам аз от възхищение, като видях, че и кучетата с презрение гледат на шпионите: но приседна ми! Откъде касапниците изгрея едно турско "превъозходителство", пред което раята падна на колене, европейците побягнаха, а турците и шпипоните се приготвиха да ми поемат селямът. "Превозходителството" доближи с конят си и в отговор на теманетата, изсекна се в кривача и с усмивка хвърли сополят си връх шпионите. Сополят се лепна на мундирът на х. Иванча, а х. Иванчо го глътна като теле. "Честит ви сопол, честит во орден" — шепнеха шпионите на х. Иванча, и х. Иванчо гледаше в засмяното лице на "негово превозходителство" и се облизваше.

— Кое е това превозходителство? — попитах аз хамалина си.

— Не познавашщ ли го? — отговори той. — Тоя е, който скопяваше едно време раята — Мид...

— Мидхат!!! — изкрещях аз в ужас и... и пробудих се от сън.

"Боже, благодаря ти, че и кучето ми не е шпионин..." беше моята утренна молитва.

• 4 3
• Докладване

Едно голямо БРАВО за Тони Николов.Благодаря ти с оригинала на Ботев.

• 5 5
• Докладване

Как Петър Младенов оцени управлението на Живков и състоянието на държавата.

Из доклада на Петър Младенов, новоизбран генерален секретар на БКП, на пленума на ЦК на БКП на 11 декември 1989 г., отпечатан в партийния орган “Работническо дело” (год. LXIII, брой 346 от 12 декември):

"През последните години страната навлезе в период на сериозна криза, на нарастващо социално напрежение и стагнация в своето цялостно развитие. Имаме пред вид следните явления в обществото:
– стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставяне на икономиката, застрашително нарастване на външния дълг;
– увеличаване на инфлацията, тежки трудности на вътрешния пазар и в крайна сметка влошаване на жизненото равнище, наличие на широко разпространена корупция;
– сериозни поражения в духовния и интелектуалния живот на нацията и упадък на основни морални принципи и ценности.
За всички нас тук влошаването на положението в страната не бе гръм от ясно небе. Това се виждаше много преди да стигнем до сегашния кризисен етап. Бившето ръководство формираше екипи, създаваше „концепции”. В сферата на държавното и общественото устройство бе създадена обстановка, сходна с феодалното управление. Оформи се малка група начело с Тодор Живков, която узурпира властта. Около тази група, която много бързо придоби семейно-землячески характер, се наслоиха властолюбци и кариеристи от различен калибър. Те получаваха от върховния ръководител ключови постове и облаги, които им позволяваха от негово име и от името на партията и държавата да вършат произвол, да манипулират основни обществени институции. Това бе дълбоко обидно за нашия народ.

Същевременно трябва да отбележим факта, че в нашите условия с особено сила се прояви деформиращото въздействие на режима на личната власт, който доведе волунтаризма и субективизма в икономическата политика до рядко срещано в другите социалистически страни равнище. За дълъг период от време и особено през последните години решенията по всички основни въпроси в икономиката се вземаха от Тодор Живков често по силата на случайни подбуди и на базата на импровизирани съждения. Тези деформации се задълбочиха през последните няколко години, когато преднамерено се провеждаше линия на замазване на съществуващото положение и отсрочване на решаването на наболелите проблеми по пътя на повишаването на външните и вътрешните задължения на страната. Тази политика с основание може да бъде наречена: „След мен потоп”. По такъв начин българският народ получава в наследство от досегашния режим една тежка ипотека.
Главната причина за създалото се положение бе неизживяната административно-командна система, монополът на властта, фактическият тотален контрол върху производството и разпределението.
Първо: В последните години не само че няма никакъв икономически ръст, а напротив, има рязко връщане назад.
Второ: Особено опасна е нарастващата “пропаст” между паричните средства на населението и наличните стоки и услуги. Сега населението разполага с 25 млрд. лева в спестовни влогове, а има малко стоки, които може да купи. Само за 1989 г. се очакват свободните парични средства да се увеличат с още 1.6 млрд. лева!
Трето: Много години наред държавният бюджет приключва с големи дефицити. Непризнаването на инфлацията ускорява обезценяването на българския лев, намалява неговата вътрешна и външна покупателна сила. Изключителна тревога буди стремителното нарастване на задълженията ни в свободна конвертируема валута. Сега брутните ни задължения неколкократно надвишават годишните постъпления в свободно конвертируема валута.
Четвърто: Като цяло можем да говорим за намаляване на ефективността и конкурентоспособността на българската икономика. Народното ни стопанство се намира в период на прогресиращ икономически спад. През последните няколко години ние не успяхме да се адаптираме към световното стопанство, въпреки че конюнктурата беше, общо взето, благоприятна за нас.Създаването на аграрно-промишлените комплекси в началото на 70-те години отслаби връзката на селяните със земята. От традиционни износители България стана ежегоден вносител на картофи, фасул, зеле, лук, фураж…
Това не беше политика, обърната към човека. Тя не служеше за задоволяване на човешките потребности. Създадоха се условия за подкопаването на традиционните за българина трудови добродетели.
“Нагоре” вървеше лъжлива информация, “надолу” – завишени възнаграждения за мълчание и съучастие, един общ заговор срещу благополучието на народа. Създадоха се условия за корупция, за разгръщане на “икономика в сянка”, за най-различни мафии… Икономиката на командите “от горе” беше на път да унищожи прекрасната българска природа.
Разклати се вярата на населението към закона, защото той постоянно се нарушаваше. Намесата в дейността на правозащитните органи стана постоянно явление."

• 3 5
• Докладване

Изминаха 26 години от въвеждането на Мораториум за изплащането на външните дългове на България към чуждестранни търговски банки /1990/ . България става първата източноевропейска държава, преустановила плащанията по външния си дълг. На 16-ата сесия на 9-ото Народно събрание е прието решение за Програма за излизане от стопанска криза и за разгръщане на икономическата реформа. С него се въвежда обявения от Министерски съвет на 25 март 1990 г. мораториум. Българската външнотърговска банка на 26 март 1990 г. уведомява с телекс своите партньори - чуждестранните банки, че смятано от 29 март, временно спира изплащането на настъпващите падежи за ползвани от нея краткосрочни депозити, кредити за финансиране на внос на стоки, за финансиране на инвестиционни обекти, средно- и дългосрочни кредити.България фалира.Управлява се от БСП с Министър-Председетел Андрей Луканов. Външният дълг на България към 1990 г. е почти 11 милиарда щатски долара. С решение на 36-ото Народно събрание от 23 януари 1992 г. се дава съгласие Министерски съвет да проведе преговори по неуредени задължения на Българската външнотърговска банка след мораториума от март 1990 г. Споразумението за плащанията по външния дълг на България към банките от Лондонския клуб е подписано на 29 юни 1994 г.Последната вноска от 1.5 млрд лв. е платихме м .януари 2015г. но за вноската теглихме нов заем-Правителство на Пламен Орешарски.

• 3 4
• Докладване

Не е сън г-н Николов,
Кошмар наяве си е....

• 2 1
• Докладване

Тонито явно изнемогва. Още малко и ще започне да кукурига. Громи като Иля Муромец враговете на демократичните ценности, пък те се размножават. А съюзници освен Радан, други няма. Много измъчен, ще перкуляса човека. Абе Тони, този Сорос само пари ли ви дава? Ми то и акъл трябва. Вас не ви ли обучават, образоват, усъвършенстват? Как може да са ви изоставили толкова, че да изпаднете в паника?

• 0 2
• Докладване

До коментар [#38] от "Българофил":

Сигурен ли си,че ноември 1989г. е имало криза?! И през Виденовата зима е имало криза?! И през 2009г. е имало криза,както ни лъжеше Борисов,(когато всъщност Световната криза подмина България – виж икономическите данни на ЦРУ например. И които щеш други.)?! Та,пак питам,сигурен ли си,че е имало кризи дошли свише в България?!

Да си представим,че политик обявява,че ще работи за това да ОБЕДНЕЕМ и изгубим социални права от рода на солидарно здравеопазване.
Вероятно бихме отказали да го признаем за свой представител. Но сега да си представим,че той казва:аз също не искам да обеднеете и изгубите социални права,но това е неизбежно защото се намираме в криза. За да кажем "не",трябва да знаем,че се намираме в криза. Но това предполага скъпи и труднодостъпни икономически знания,с каквито през 1989г. не разполага дори и правителството. (Докладът на П.Младенов е само описващ външната страна на кризата.)
Да си представим обаче,че политикът обявява серия от кризи,включващи,освен икономическа,също и селско – стопанска,технологична,социална,духовна,политическа,парламентарна,правителствена,етническа,всеобща и дори криза на доверието в българският народ,(за да споменем само онези,които бяха обявени на проклетата Кръгла маса от 1990г. И на които СДС клъвна като най – глупавият шаран за всички времена!) За да кажем "не",трябва да знаем,че такива кризи не съществуват,но това предполага разнородни и разпръснати знания,надхвърлящи всяка индивидуална експертиза.
Но да речем,че все пак сме решили да кажем "не" на споменатият политик. Тъй като той не нарушава (със спекулациите си),закона,не можем да разчитаме на намесата на съда. Единственото,което можем да направим,е да му кажем "не",гласувайки срещу него.
Но сега да си представим,че ВСИЧКИ политици обявяват същото:че се намираме в извънредна криза и следователно трябва да изгубим социални права и те ще "работят" за това. Защото тогава тъкмо това казваха ВСИЧКИ политици – от комунягите,до опозицията и международните експерти.
Понеже демокрацията позволява да казваме "не" само на един политик,казвайки "да" на друг,(ако не се откажем да гласуваме),сега бихме били принудени да кажем "да" на политик,който казва същото като този,на който искаме да кажем "не".
Не искам да кажа,че през 1989г. не е имало криза или че е било възможно да запазим социални права от рода на солидарното ("безплатно" здравеопазване. Самият аз не разполагам с (истински) експертни данни. Но обявяването на криза през 1989г. е илюстрация за силата на ЦИНИЗМА в политиката.
До края на 90–те международните експерти,които препоръчваха политики на обедняване и "затягане на колана" на българският народ,са очаквали избухване на (истински) конфликти и насилие сред него. Сега можем да кажем,че те подцениха ЦИНИЗМЪТ на българските псевдополитици.
Искам да кажа,че цинизмът е опасност за демокрацията. Въпросът е как да критикуваме тези извратени циници,които обявяват,че макар да ни съчувстват,ще ограничат правата ни,ще ни изключат от общественият живот,защото това било необходимо и друг на тяхно място щял да направи същото?!

• 2 1
• Докладване

Платен писач, платен от "Америка за българия". Платените писачи толкоз могат. Както и платените медии.

• 3 4
• Докладване

някои текстове са диагноза ))

• 3 3
• Докладване

Много добре написано , Тони :
Радикално, остро и истинно !!
Така трябва да се пише за ..ГЛУТНИЦАТА кучета ...
Дано се събудят нормалните ...Иначе , няма надежда !!!
Браво Тони ...!!!

• 4 3
• Докладване

Като ги гледам тези цървени шебеци на снимката нищо чудно скоро да сънуваме как декламираме :
''Качамак, качамак
вчера ядох утре пак.
Качамак, качамак. ''

• 1 3
• Докладване

[quote#4:"Лелка"]Второ, требе пак да въртите опашки, за да ви подадат некое руско саханче и да тръгнат към вас тлъстите джигери[/quote]

Сестро, сега чакаме на натовски джигери, ама нещо са много стиснати у Вашингтона, взеха ни 3,2 милиарда долара с един подпис на Станишев!

• 0 1
• Докладване