Ако съществува писмо на руския патриарх, което не е напълно потвърдено, доколкото ми е известно, но има такива данни в гръцката преса, това хвърля сериозно съмнение върху решението на нашия Свети синод. Приетото от него отново е вдъхновено от руската църква и обслужва интересите на Руската патриаршия, което е изключително жалко.

Това е радикална некоректност от страна на Светия синод, защото решението идва по-малко от месец преди събора. В аргументите на Светия синод се посочват неща, които са били известни много отдавна и ако това решение е трябвало да бъде взето, е трябвало да е година преди днешната дата. Аргументите, че на този събор няма да се обсъждат важни за Вселенската патриаршия въпроси и промени, е известно отпреди година. Тези промени няма да се обсъждат поради непреодолими противоречия на автокефалните църкви и то основно между Московската и Константинополската църква. Честността изискваше да се каже, че този въпрос не може да бъде обсъден по вина на Московската патриаршия.

Невъзможността документите да бъдат редактирани там на място на Всеправославния събор е също обстоятелство, до което се стигна заради противоречието на поместните църкви. Ситуацията в момента е рожба на волята на Московската патриаршия. Аргументите на Светия синод не са коректни, защото ситуацията е била известна преди поне една година.

Българската православна църква поставя под въпрос провеждането на Всеправославния събор и обслужва отдавнашно желание на Московската църква той да не се проведе.

Сега става напълно ясно защо бе режисирано и проведено оскандаляването на Вселенския патриарх Вартоломей при неговото посещение в България в началото на тази година. Ако днес определени среди започнат да критикуват това становище на Светия синод, като контрааргумент ще бъде напомнено как Вартоломей дойде, обиди България, ще бъдат припомнени измислени по време на посещението му вини и ще бъдат оправдани решенията на Светия синод. Ще бъде пуснато в ход онова режисирано преди няколко месеца оскандаляване на Вартоломей. Убеден съм, че то бе проведено в очакване на решението на Синода, което беше взето вчера.

Ако е вярно подозрението, че Българската православна църква върши работата на Московската патриаршия, има няколко възможности. Едната е Руската църква да заяви, че е имала желание да участва в събора, но доколкото има изискване всички поместни църкви да участват, съборът не може да се проведе. Другата възможност - доколкото нашата по-малко сестра БПЦ се отказва от участие, то отказваме се и ние. И трета хипотеза - да последва каскада от откази на другите църкви - Сръбската, Грузинската. Съборът е под много голям въпрос.

Решението, наложено от Московската патриаршия, е съборът да се проведе, само ако в него участват всички автономни и автокефални църкви. Съборът може и да се проведе без всички църкви, но всички, които не участват, ще поддържат становището, че решенията му не са задължителни.

Решението на Светия синод съвпада изцяло с писмото на Московския патриарх Кирил, като и в двата документа се повтарят дословно едни и същи аргументи. Разликата, която се набива на очи, е, че ако в писмото на руския патриарх се поставят въпроси, които изглеждат разрешими - като този за разположението на масите, то в решението на Синода се казва, че са склонни да не отидат на събора. Това изглежда като отстъпление от съборността на православната църква.

Темите на събора са ясни от поне една година и са обсъждани последните 40 години. Документите са утвърдени с участието на БПЦ, правилникът е утвърден също с участието на българския патриарх, нищо ново не се е случило отвъд протоколното подреждане на участниците и от тази гледна точка това решение изглежда меко казано странно.

Наред с това прави лошо впечатление, че никой от Синода не излиза да обясни за какво става дума - разпространяват се слухове, че от всяка делегация се искат по 120 хиляди евро, но никой не излиза нито да потвърди, нито да отрече, нито да обясни. И това просто не изглежда красиво. Три дни не се събира кворум на Светия синод, за да се произнесе за архимандрит Дионисий, но няма проблем да блокира Всеправославния събор.

Настоящото решение няма никаква убедителна аргументация и най-притеснително е оттегляне на БПЦ от православния диалог.

Надявам се, че нещата не са толкова драматични, колкото изглеждат, още повече излезе информация, че резервациите на делегацията, която ще лети с правителствения самолет, не са отменени. Патриарх Кирил търси подкрепа за своите искания в другите поместни църкви и решението на нашия Свети синод може да се разглежда като подкрепа за Кирил. Нашата църква очевидно се ориентира спрямо руската, по този въпрос не би трябвало да има никакви съмнения.

Нека се върнем към посещението през март на патриарх Неофит в Москва и неговото награждаване от Международния обществен фонд "Единство на православните народи" (МОФЕПН) за 2015 г. За 2014 г. носител беше руският президент Владимир Путин. Премия от същия фонд получиха освен Неофит, председателят на Държавната Дума Сергей Наришкин, който е с наложена санкция от ЕС без право да стъпва на територията, както и президентът на Сърбия Томислав Николич, който хем иска да влиза в ЕС, хем прокарва проруска политика на Балканите.

Казвам тези неща, защото няма нужда от коментар, всеки може сам да си направи изводите. В състава на делегацията бяха бившият премиер Симеон Сакскобургготски, Румен Петков, архимандрит Филип, който сътвори грандиозен скандал в Руската църква в София, и архимандрит Дионисий, който също беше награден с църковен орден трета степен. Нека читателите да си отговорят защо.

Руската православна църква в лицето на патриарх Кирил, който също е бивш агент на Държавна сигурност под псевдонима Михайлов, изпраща писмо до Вселенския патриарх Вартоломей и до поместните църкви, в което с ултимативен тон заплашва, че ще торпилира Всеправославния събор.

Другото, което прави впечатление в решението на Синода, е, че в три от 6-те точки буквално копира писмото на Руския патриарх Кирил до Вселенския патриарх Вартоломей. Все пак някои от точките на Кирил имат основание, защото много важни въпроси, които трябваше да се разискват, не влязоха в дневния ред, например за автокефалията. Не може да се разглежда въпросът за автономията в православните църкви, без да се разглежда въпросът за автокефалията, след като те вървят ръка за ръка. Но тук също се намесва политиката.

Струва ми се, че БПЦ отново се поддаде на изкушението на една политическа атака, защото това е борба за влияние с църквите в целия свят.

Надявам се съборът все пак да се проведе, защото и в нашия факултет (Богословския университет на Софийския университет) е одобрена дисертация на тема "По пътя към Всеправословния събор". Целият православен свят очаква този събор. А и Вселенският патриарх Вартоломей на няколко пъти направи изявление, че Всеправославният събор и дай Боже да има няколко последващи биха могли да подготвят пътя за един Вселенски събор.