В правната комисия - арогантност или страх от главния прокурор
Авторът е съосновател на "Правосъдие за всеки" и член на инициативния комитет на Националната гражданска инициатива по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. В това свое качество той присъства на заседанията на Правната комисия и взе участие в дебата за съдбата на събраната гражданска подписка в подкрепа на 7-точки на "Правосъдие за всеки".
На 26 май правната комисия на парламента разгледа за втори път подписката за реформа в съдебната власт на Националната гражданска инициатива "Правосъдие за всеки"*.
При първото обсъждане през февруари комисията предложи на Народното събрание да я разгледа в пленарен състав. Председателят на парламента Цецка Цачева не възприе предложението и върна инициативата в правната комисия с въпроси и указания, които приличаха повече на мъмрене.
Цачева попита правната комисия защо предлага Народното събрание да взима решение по тази подписка. Според нея това е недопустимо, тъй като гражданските инициативи не са законодателни инициативи и не са референдуми.
Какво казва законът:
"Органите, до които е отправена подписката за национална гражданска инициатива, са длъжни да разгледат направените предложения и в тримесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение и мерките за неговото изпълнение на своите интернет страници."(Чл. 52, ал. 1 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.)
Органът, до който е адресирана подписката на "Правосъдие за всеки", е Народното събрание. Парламентарните комисии имат само съвещателни функции и не могат да взимат решение вместо пленарния (целия) състав. Ето защо, според закона, Народното събрание е длъжно да вземе решение по отправената до него Национална гражданска инициатива. Това може да стане само с обсъждане и гласуване в пленарна зала.
Законът е ясен. Никой не кара депутатите да прилагат режима за референдумите, а да изпълнят чл. 52 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. В този член изрично се говори за "национална гражданска инициатива", а не за референдум.
Правната комисия, начело със своя председател, не само че не се съобрази със законовата разпоредба, но и отправи
арогантно послание: нарушаването на закона не е проблем, тъй като след това този закон може да бъде променен
По време на обсъждането на предложенията на "Правосъдие за всеки" на 26 май, председателят на правната комисия Данаил Кирилов заяви следното: "Необходима е промяна в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт. Нужно е конкретизиране на непрецизни изрази от типа "органът взема решение". Защото се има предвид очевидно "орган на изпълнителната власт". Законодателната власт би следвало да бъде изключена! Законодателната власт не решава, тя приема или не приема. Апелирам за това!" (точен цитат)
Така Данаил Кирилов потвърди становището на председателя на Парламента и допълни:
"Имало е дебат в пленарна зала, който е бил по допустимостта на обсъждането в пленарна зала на тези инициативи. И в резултат на изложени становища в това обсъждане, че е недопустимо пленарна зала да обсъжда граждански инициативи, е установена практиката, че Народното събрание се произнася с проект за решение по инициатива." (точен цитат).
Твърдението, че е "недопустимо пленарна зала да обсъжда граждански инициативи" представлява еманацията на целия дебат между Парламента и Национална гражданска инициатива "Правосъдие за всеки".
Това твърдение, освен че е арогантно, е и невярно, тъй като
41-вото Народно събрание е обсъждало в пленарна зала конкретна национална гражданска инициатива от 18 януари 2011
а именно - "За предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територия, ползвана от Националната спортна академия "Васил Левски". Тогава НС е гласувало Решение от 23 октомври 2012 г. въз основа на посочената гражданска инициатива.
Според Кирилов и мнозинството от неговите колеги, законът не бил прецизен и трябвало да се прецизира по повод конкретния казус с "Правосъдие за всеки". Неговият аргумент е, че чл. 52 говори за "орган" на изпълнителната власт, а не по принцип за държавен орган. Такова дописване или стеснително тълкуване на закона не може да си позволи дори Конституционния съд, който единствен има правомощие за задължително тълкуване на законите в България.
Всеки средно подготвен юрист познава принципа, че не може да се тълкува разширително едн разпоредба, която отнема права на гражданите, и обратното – не може да се тълкува стеснително една разпоредба, която гарантира права на гражданите.
Явно обаче г-н Кирилов или не познава този принцип, или счита, че председателите на правни комисии не следва да се съобразяват с правните принципи.
Но арогантността не е първопричината. Дебатът между гражданска инициатива "Правосъдие за всеки" и Парламента в последните 6 месеца се превърна в сага. Зад тази сага прозира очевидният страх на депутатите да обсъждат по същество предложените от "Правосъдие за всеки" и други правни организации промени в прокуратурата.
Припомняме, че промените в Конституцията от декември 2015 г. бяха приети във вида, в който ги искаше ръководството на прокуратурата. Промените в Закона за съдебната власт, които вече са качени на сайта на Министерството на правосъдието, също са съобразени с прокуратурата, а не с критиките на международни и вътрешни експерти, които считат, че "тоталитарният модел" в тази институция трябва да бъде ревизиран из основи.
*Седемте предложения на НГИ "Правосъдие за всеки":
1. Да се премахне методическото ръководство на Главния прокурор върху дейността на всички прокурори.
2. Да се намали мандатът на главния прокурор от 7 на 5 години и работата му да се оценява след първите три, да се намали мандатът и на членовете на ВСС от 5 на 3 години.
3. Да се създаде длъжност "заместник главен прокурор за борба с корупцията", независим от главния прокурор.
4. Да се намали парламентарната квота във ВСС от 11 на 7 членове, и те да се избират с квалифицирано мнозинство от 2/3 от депутатите.
5. Да се раздели ВСС на две колегии - съдийска и прокурорска. Съдийската колегия да номинира председателите на ВКС и ВАС.
6. Да се въведе явно гласуване във ВСС.
7. Всички административни актове да могат да се обжалват.