Резултатите от матурите са лоши. Рекордно лоши. Отново.

Двойките на задължителния зрелостен изпит по български език и литература са най-много, откакто въобще се провеждат матурите - 4189 при 48 471 явили се дванадесетокласници. Почти всеки трети седмокласник има слаба оценка на изпита по математика, т.нар. миниматура, с която се кандидатства в гимназиите - 16 856 двойки от 53 212 явили се ученици.

Вероятно повече изненадани щеше да има, ако и тази година резултатите не бяха "най-най-лоши", отколкото в сегашния случай. Въпреки че образователният министър Меглена Кунева акцентира на увеличилия се брой отличници спрямо миналата година...

На практика обявената статистика от изпитите показва две ключово важни неща. Първо, че близо 10 на сто от завършващите средно образование са неграмотни - за тройка на матурата по български език и литература са нужни 22 от 100 точки на теста, които реално могат да се съберат основно при правилни отговори на граматическите въпроси? И второ, че всяко трето дете на 13-14 години едва може да смята, макар че за първа година явилите се на изпита по математика след седми клас имаха възможност да ползват допълнителен лист с формули по математика, а скалата на оценяване бе изключително занижена, като тройка се вързваше при 16 точки.

И преди изпитите, и след изключително лошите резултати на тях основното послание на образователното министерство беше: "Няма да ви дадем да преписвате!". Просветният министър дори обвързва честността на матурите с това колко е честен животът по-нататък, но за това друг път.

Да търсим връзка между рекордно лошите оценки на изпитите и рекордно строгите мерки, които тази година министерството въведе, за да спре нарушенията, е донякъде резонно. Дотолкова, доколкото може да има ученици, които са се отказали или не са успели в опитите за преписване и затова са се провалили на тестовете.

Иначе статистиката е като през 2015 г. - до 40 хванати в стремеж да препишат или да ползват мобилни телефони по време на матура. Въпреки "драконовските" мерки.

Защо обаче се пробват да преписват учениците? Защото не знаят и не могат да решат теста сами? Или защото знанията, които имат, не могат да бъдат показани на такъв вид изпит? А може би защото по време на цялото си образование са учени, че трябва да изкарат висока оценка, за да зарадват мама и тати; за да блестят пред съучениците си; за да влязат в по-елитно училище (паралелка). Без значение дали имат отлични знания и по-важното - дали могат да ги прилагат на практика въобще.

1. Учениците сами са си виновни, че са се докарали дотам.

2. Системата е такава.

Вероятно учениците масово са демотивирани да учат по различни причини, една от които е, че "всичко" вече се намира с помощта на чичко Гугъл, а на програмите за писане има редактор за корекция на правописните грешки. Но и учителите помагат за това "неучене" - дали от липса на мотивация да преподават, дали от липса на интерес към професията, защото не е лъжа, че вече повечето хора, които стават учители, са завършили педагогика или някои филологии в университета, защото не са ги приели право, международни отношения, психология, пи ар или някоя друга лустросана специалност. А учителството би трябвало да е мисия.

И въпреки неученето дали изпитите мерят вярно наученото? И какво точно мерят - грамотност, способности за зубрене на текстове или мислене и прилагане на знания на практика измерва матурата по български език и литература; какво стои зад слабите оценки на теста по математика след седми клас - реално незнание или тотална невъзможност да се прочетат едни формули от един лист и да се приложат при решаването на задачи; адекватна форма за измерване на знанията ли е матурата? Няма отговор и на въпросите какво точно вижда министерството в тези резултати и какво трябва да се направи, за да се променят те.

Сигурно тезата на Кунева, че са нужни промени в учебните програми, за да се попълнят "белите петна" в граматиката и смятането, е вярна. Учениците трябва да са грамотни, но не само за да могат поне автобиография и мотивационно писмо за кандидатстване за работа да напишат без грешки. А защото грамотността е изключително важна.

Въпреки "волята" за промени в учебните планове остава въпросът не трябва ли да се промени форматът на изпитите така, че децата да могат да приложат реални знания; или поне така, че да не им е нужно да преписват.

А по-голямото питане е кога образованието ще стане адекватно на реалността, а учениците ще бъдат учени да мислят и да разсъждават, вместо да зубрят; да работят в екип, вместо да се борят за оценка срещу другарчето; да търсят приложение на знанията си, а не те да изчезват от "чекмеджето" в мозъка веднага след изпита. И да имат съзнанието, че няма нищо лошо да се провалиш, ако знаеш как и имаш мотивация да се поправиш.

Иначе и догодина вероятно ще има нови рекорди по двойки на матурите; на изпитите вероятно ще се дебне с по-голяма строгост за нарушения и фалшификации отколкото на изборите; а зрелостниците с по-ниските оценки ще влязат не друго, а педагогика и филология по последно желание в университета и след години ще станат учители.