Продължаващото обсъждане поведението на шепа маргинали е най-добрия начин обществото да им създаде чувство за задоволство и признание. Тези индивиди не заслужават повече коментари и интерпретации.

Това, което има значение е фактът, че гаврата с национални институции се извършва в национален ефир, на честотите на национална - макар и комерсиална телевизия, известна с печално ниски стандарти на журналистическа етика и публичен морал.

Преди броени дни бях в Букурещ и присъствах на публична проява, която бе посетена от президента на Румъния. При влизането на президента залата стана на крака - не защото той е изключителна личност, а защото олицетворява суверенитета на нацията. Всички изслушаха прави химна на Румъния, след което започна деловата работа на конференцията.

Ритуалите имат своя смисъл - в конкретния случай те утвърждават ценността на националния суверенитет и уважението към тези личности и публични позиции, които понастоящем са натоварени с отговорността да съхраняват суверенитета на държавата. Помиярската вакханалия на системна гавра с българския президент е преди всичко унижение на българската държавност.

Навсякъде в демократичния свят има вицове, карикатури, шеги с хората на върхови публични позиции. Но гаврата, личните обиди, системното опозоряване са специалитет на мутренската "публичност" в едно българско общество, в което обществената тиня се е разпенила на гребена на държавата, на културата, на медията и се преживява като законодател на целокупния ни живот.

Когато въшка се ояде - излиза на челото. Пипва микрофона и налага собствената си простотия като универсален стандарт на поведение и подражание. Медията е голяма сила. След простака тръгват легиони простаци... Хвърлянето на камък в блатото винаги връща върху нас рядката кал. Затова аз не бих коментирал шоуто на марионетките. И не мога да не коментирам пасивността на институциите.

Ако днес целенасочено се деградира статутът на българския президент - утре по същия начин ще се подходи и към всички други обществени и държавни институции. Защото дефиницията за простак е индивид, който не притежава мярка за нещата. Ние - гражданите - сме тези, които трябва да наложим стандарти на поведение, произтичащи от чувството за приличие, от разбирането, че институциите, представляващи нашата общност трябва да изразяват и пазят нашето собствено достойнство.

Защо не го правим? А ежедневно постоянстваме в друго - хвърляме бисерите на свинете и се чудим защо се обръщат да ни ухапят.

Скъсал бил някой пишурка снимка на президента! Простотия е, няма спор. Но политиците са затова - да търпят и това, да понасят такива простотии. Защото заради политиците (и аз някога бях закратко такъв) България е следпоследна в Европа.

Народът е дал на политиците свръхправа, свръхстандарт, свръхсвобода, свръхбезнаказаност. Нека да не свръхстрадаме, че някому от тях някой простофил бил скъсал някаква снимка в ефир!

По-добре е политиците да разрушат оковите на статуквото, да помогнат на България да спре пропадането си в пропастта на бедността, контрабандата, корупцията, антидемократичността и простотията на всички нива на властта. Тогава не само няма да им късат снимките в ефир, но и паметници ще им издигат.

Най-добре е да се възмущаваме като граждани от далеч по-опасни простотии, които бълват от екрана - култ към насилието, възхвала на арогантността, прослава на безсърдечността към слабите, бедните, нещастните и неудачниците, преклонение пред алчността на парите, всепозволеността на секса, отсъствието на ценности, липсата на отговорност към обществото и хората...

А по-по-най-добре е да не се палим винаги за по три дни и дори за по три часа по всеки временен, нетраен, преходен и повърхностен повод, а да се вземем в ръце като общество, защото започваме да си изпускаме България. И е близо денят, когато някой ще се сеща, че имало още държава България, само като чуе или види как на държавния й глава някой простеещ маниак на нецензурното слово му скъсал снимката в прайм-тайма...