Турция, някога модел за относително спокойствие в размирния Близък изток, е погълната от несигурност, както жестоко показа това вчерашният атентат с кола-бомба срещу полицейски автобус в Истанбул.

Подозренията по всяка вероятност падат върху сепаратистката кюрдска бунтовническа групировка Кюрдска работническа партия (ПКК), която извърши подобни нападения в Анкара през януари и март.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган, както можеше да се очаква, одобри отнемането на имунитета на около 50 прокюрдски депутати в парламента, за да улесни тяхното криминално преследване и евентуалното прогонване от депутатските кресла.

Той ще използва тази трагедия също, за да внуши на турските избиратели, че на кюрдската и ислямистката войнственост може да се противостои само чрез трансформирането на Турция от парламентарна система в могъща изпълнителна президентска система.

Този аргумент, изглежда, не е валиден, като се има предвид, че нестабилността на Турция се увеличава не от вида на управлението, а от прекалената централизация на власт в президентските ръце.

Преди почти месец Ердоган свали лично избрания от самия него премиер Ахмет Давутоглу заради усилията на последния да създаде свое собствено влияние в правителството.

Нещо повече - идеологическите вътрешни и външни политики на Ердоган поставиха Турция в сърцевината на фракционната, сектантска и етническа борба, раздираща региона.

Неговата кампания за налагане на една-единствена религиозна идентичност въз основа на сунитския ислям и за насаждане на хомогенна турска националност в етнически разделено общество е рецепта за ескалиране на обществените пропуквания и политическото насилие.

В крайна сметка кюрдите съставляват 18 процента от населението на Турция, а преобладаващото мнозинство от тях желае разрешаване на проблема въз основа на по-голяма демокрация, човешки права и пълна интеграция в Турция.

По подобен начин Ердоган преследва и твърдолинейна външна политика, която намали влиянието на Турция в Близкия изток и Северна Африка.

Неговата враждебност към Русия и недоверието към Иран и Израел попречиха на възможността на Ердоган да маневрира в Сирия и спомогнаха за пристигането на близо три милиона мигранти на турска територия и преливането на насилие от Близкия изток.

Така важните отношения на Ердоган със САЩ са сприхави и стават все повече делови и все по-малко стратегически.

Тези отношения са усложнени от отказа на САЩ да преустановят сътрудничеството със свързаните с ПКК Сили за защита на народа (СЗН) в борбата срещу "Ислямска държава".

Турция не получава топло отношение и от Европа въпреки преговорите около сирийската миграционна криза. Ердоган заплашва да скъса споразумението с ЕС за миграцията, ако не получи още отстъпки по отношение на безвизовите пътувания в шенгенската зона - съвкупност от 26 европейски държави, включително Франция, Германия и Испания.

Съгласно споразумението "един влиза, един излиза" сирийците, които преминат нелегално в Гърция, ще бъдат връщани в Турция. За всеки сириец, върнат в Турция, проверен сирийски бежанец ще замине от Турция за Европа, за да се засели там.

В замяна ЕС обещава да даде на Турция милиарди финансова помощ, за да й помогне да поеме грижите за мигрантите в нейните граници и да й предостави различни политически отстъпки.

Ердоган обаче рискува да разчете неправилно отчаянието на германския канцлер Ангела Меркел и да надцени картите си, като издигне исканията до непосилно ниво.

Той не бива да се изненадва, ако един ден Европа покаже към него почти пълна резервираност и липса на сътрудничество, когато той има нужда от помощта й по определен въпрос.

Следователно Турция съвсем не се намира на позитивна вътрешно- и външнополитическа траектория. Налице е нарастваща перспектива предизвикателствата на страната от политически, икономически и външен характер да окажат с времето допълнителен натиск върху вече стагниралата турска икономика и да въвлекат страната в спирала надолу към нестабилността.

Ако Ердоган не направи радикален политически завой, вероятността за какъвто изглежда изключително далечна, Турция ще се окаже още по-въвлечена в турбулентността на Близкия изток. (БТА)

---

* Авторът Фади Хакура е експерт за Турция и сътрудник в "Чатъм хаус", Кралския институт за международни отношения в Лондон. Си Ен Ен уточнява, че изразените в този коментар мнения са негови лични.