Търговията с дългове в САЩ е мръсен бизнес (видео)
Купуването и продаването на задължения е широко разпространен и до голяма степен нерегламентиран бизнес в Съединените щати.
Миналия уикенд американският телевизионен водещ Джон Оливър купи и опрости медицински дългове в размер на 15 млн. долара като зарадва стотици хора, изпаднали в неплатежоспособност заради високи до небето разходи по животозастрашаващи болести, припомня Мерисия Новак в текст за Би Би Си, цитиран от БТА.
Това му струваше само 60 000 долара плюс 50 долара такса. Толкова ли е просто? Шоуто на Оливър Last Week Tonight, бе посветено на компаниите за събиране на задължения, които купуват дългове от банките срещу малък процент от техния истински размер.
Телевизионният водещ създал компания и купил общо 15 млн. долара задължения на близо 9000 души към болници в Тексас. Вместо обаче да се заеме със събирането на тези дългове, както би направила една истинска фирма от бранша, Оливър натисна голям червен бутон, за да символизира опрощаването на задълженията на всички тези 9000 души в списъка. Това може и да е шоубизнес. Акцията обаче изпълни важната задача да хвърли светлина върху един сектор, за който често си затваряме очите.
"Мръсен бизнес"
Разбира се, има множество законни компании за събиране на дългове. Когато обаче те станат собственици на дълга, са по-склонни да се стремят към по-големи печалби и да използват практики, които не са етични.
Разбира се, има нормативна уредба на събирането на задължения, изготвена от Бюрото за финансова защита на потребителите. Законът забранява заблуждаващи практики, като заплашването на длъжника със затвор. Има обаче съобщения за голям брой сплашващи тактики.
Оливър отишъл на конференция на събирачите на дългове и говорил пред представители на бранша, които се шегували за тормоза, който оказват на своите жертви, и за това, че им съсипват живота. "Съвсем ясно е - купуването на дългове е мръсен бизнес", казал той.
Човешката цена
Станах участник в катастрофа - докато карах мотоциклета си ме удари шофьор на автомобил, който избяга. Откараха ме в болница в Ню Йорк, където за девет месеца ми направиха четири операции, разказва един човек.
"Близо 10 години след злополуката отидох отново в болницата, за да бъде отстранена металната пластина, поставена в лявата ми ръка. Повече от шест години след операцията започнах да получавам писма от агенция с искане да й изплатя 159 714 долара", продължава той. "На няколко пъти опитах да уредя този въпрос с (компанията за събиране на дългове), но нищо не стана."
"Не спирам до получавам телефонни обаждания, които ме стресираха до такава степен, че имам проблеми със съня. Работя от 15-годишна възраст и винаги съм се стремял да не правя ненужни разходи. Имах отличен кредитен рейтинг преди този разход да ми дойде на главата."
Зомби дългове
Как точно работи системата за купуване на дългове? Институциите, които имат да получават пари от длъжници, може вече да са се опитали да съберат колкото могат от тези задължения. Когато обаче тази дейност не си струва повече ресурсите, те продават остатъка - "зомби дълговете" - стари и забравени, но подлежащи на връщане.
Фирмите за събиране на задължения купуват тези списъци с имена и дългове за много малки суми - често само срещу няколко процента от действителната им стойност - и започват да събират парите. Когато те получат достатъчно пари от списъка, той може да бъде препродаван отново и отново, на един до голяма степен нерегулиран пазар на купуване и продаване на задължения.
Медицински дълг
Едни от най-изкупуваните задължения са медицинските. "Медицински сметки на стойност над 100 млн. долара се продават на колекторски компании всяка година", казва Крейг Антонио от благотворителната организация RIPMеdicalDebt, която изкупува и опрощава подобни задължения. Той обвинява дефектите в здравната система на САЩ за този оживен пазар, който е омотал в мрежите си всеки пети американец.
"Хората отиват в болницата и ако нямат здравна застраховка, трябва да платят сами. В случай на злополука или болест човек е разорен", казва Антонио. Почтените компании за събиране на дългове осъзнават, че най-добрият начин да си получат парите е като помогнат на хората първо да преминат през изпитанията, на които са подложени. "Има обаче и "гнили ябълки" в сектора. Трябва да работят само хора с всички необходими документи. Все още обаче има такива, които просто искат да правят пари", обяснява Антонио.
"Купувачът печели автоматично"
Липсата на доказателства на хартия е проблем, когато случаите отидат в съда, гласи доклад на правозащитната организация Human Right Watchs (HRW). Когато институциите продават списъци с длъжници, те не гарантират, че информацията е вярна. "Възможно е да има грешки, например, хората може да са върнали част от дълга", казва юристът от HRW Крис Албин-Лаки. Ако длъжникът има адвокат, случаят често дори не стига до съда или искът е отхвърлян като недопустим. По-голямата част от задълженията обаче са на хора, които са прекалено бедни, за да си позволят юридически представител, или прекалено смазани, за да отговорят на съдебната призовка.
В тези случаи "купувачът на дългове печели автоматично, без даже да му се наложи да представи каквито и да било доказателства в съда", обяснява Албин-Лаки. Подобно на Джон Оливър, той призовава за по-добри регулации, за да спрат купувачите на дългове да подават стотици хиляди съдебни искове срещу предимно бедни хора, "дори когато съдиите нямат представа дали случаите имат някакви основания".
За деветте хиляди души, чиито задължения бяха опростени от програмата на Джон Оливър, се вижда светлина в края на тунела. За останалите хора с медицински или други дългове, регулациите и надзорът може да не дойдат достатъчно скоро.