Играчките-бомби: фашистка пропаганда, копирана от комунистите
Една от характеристиките на хибридната война освен конвенционалните или асиметричните военни действия е пропагандата. Медиите, както преди, така и днес, са основни инструменти от арсенала ѝ. Интересен случай от историята е една пропагандна акция на нацистите и фашистите срещу англо-американските съюзнически сили. Раздуханите в италианските медии истории за играчки-бомби, хвърляни от англо-американската авиация, са широко използвани от комунистическата пропаганда у нас по време на режима. Тя се използва и днес от прокремълската пропаганда срещу Запада, а медиите тук изобилстват с десетки статии, които се позовават на пропагандната история на италианските фашисти.
В своята книга "Забравените светкавични войни: Франция и Италия под съюзническите въздушни атаки 1940-1945" Клаудия Балдоли и Ендрю Кнап описват ситуацията в двете страни по това време. Годината е 1943. Пролетта е започнала. Съюзническите сили бомбардират фашистка Италия. Атакувана е и Вишистка Франция. Победената френска държава не е в състояние да организира защита от въздушните атаки. Марионетното правителство на Виши (назовано на град в централна Франция, в който е неговото седалище) се опитва да противодейства на бомбардировките с пропаганда, стъпваща върху примирието с Германия, представяно като усилие страната да бъде извадена от войната. За Италия нещата са по-различни. Тя е съюзник с националсоциалистическа Германия, за да спечели войната! Италия преминава през различни състояния – от "войнствено перчене, унизително предаване до очевидно зависимо партньорство".
Режимите в двете страни имат почти пълен монопол върху медиите.
Контролът върху новините за бомбардировките се упражнява от най-високо ниво
Все по-трудно е атаките да бъдат омаловажавани като незначителни и неуспешни. Пропагандата е двупосочна, но за Франция и Италия тя е по-скоро "подарък, който демонстрира в реално време лукавството на враговете". Самите съюзници имат проблем с това да оправдаят страданията на цивилните жертви на ударите. Балдоли и Кнап пишат:
"За двете страни [Франция и Италия и атакуващите съюзници] залогът бе висок. За Виши и фашистка Италия – да си върнат част от публичната подкрепа след абсолютното поражение, а за съюзниците – заплахата да бъдат възприети не като освободители, а като безпричинни разрушители."
Правителството на Италия води пропагандната война, затвърждаваща впечатлението, че
"режимът винаги казва истината"
Заглавията описват "криминалните англо-американски атаки", а самите материали задължително включват редакционно осъждане на бомбардировката.
Клаудия Балдоли и Марко Финкарди публикуват текст, озаглавен "Италианското общество под англо-американските бомби: пропаганда, опит и легенда – 1940-1945" (The Historical Journal, 52, 4 (2009), pp. 1017–1038, Cambridge University Press 2009), в който дават подробна информация за съюзническите и италианските методи на информационна война. За съюзниците целта на пропагандата е ясна:
"Да убеди италианците да се противопоставят на фашизма и най-вече да окуражи войниците да бъдат враждебни към германците, а цивилните – да не си сътрудничат с тях. По тази причина населението е обект на атаки и е станало заложник на войната. В същото време гражданите са насърчавани да се бунтуват срещу фашизма."
Съюзническата пропаганда е адресирана главно към жените:
"Какво означават разтръбените победи на Хитлер в Русия за вас, ако синът ви е просто безформена маса от плът, смазана от руските танкове? Нужно ли е това, за да се угоди на Хитлер и Мусолини? Можете да сложите край на тези ужаси! Идете при фашистите! Крещете, че искате тази война да свърши. Напишете по стените, че искате мир. Великобритания иска мир с Италия, но Мусолини е застанал на пътя."
Фашистката пропаганда също е насочена главно към жените:
"Италианска жено, коварният Албион не може да победи синовете ти и иска да ги прободе в гърба, карайки те да се страхуваш за тях, докато те са безстрашни. Ако италианските жени се съпротивляват, войната е загубена за Англия. "
Фашистите в Италия не се справят и сякаш губят пропагандната война. Балдоли пише:
"След като не успяха да противодействат на вражеската пропаганда, през пролетта на 1943 г. фашистите измислиха "противоотрова": новини, целящи създаване на страх от това, което биха могли да хвърлят враговете. Те разпространиха слухове, че англо-американците са пускали експлозиви във формата на детски играчки, кукли, пеперуди, моливи, писалки, табакери или отровни бонбони, за да заблудят и да убият лековерните италианци, по-специално децата, които са любопитни и наивни."
Така стигаме до първата публикация в италианските медии. Тя се появява след бомбардировките над тосканското градче Гросето на 26 април 1943 г. Балдоли описва започналата пропаганда така:
"Масивна едноседмична радио и вестникарска кампания описа коварните капани в детайли и с илюстрации. Тя се разпростря и върху популярните илюстровани списания, които открито обвиняваха "гангстерите във въздуха". Пилотите бяха рисувани как си купуват играчки от магазините на садисти-дилъри на оръжие, на път за Италия."
Едно от първите заглавия - "Моливите и взривните писалки", е от изданието L’Avvenire d’Italia (Бъдещето на Италия), което публикува материал по темата.
Стратегията с плашещата информация
за всичко, което пада от вражеските самолети, работи. Семействата, уплашени за децата си, се паникьосват.
Целта е постигната! Италианците се плашат от пропагандата на съюзниците. Публикациите са за взривяващи се писалки, моливи, ръчни часовници, червила, кукли и пр. Паниката обаче излиза от контрол, а настроенията се обръщат дори срещу германците – италианците обвиняват тях за експлозивите. Фашистката пропаганда се насочва срещу тях самите. Стига се до там, пише Балдоли, че действащото тогава Министерство на народната култура се обръща с директива към медиите да намалят интереса си към обектите, убиващи деца.
Изфабрикуваните новини стават контрапродуктивни
Все повече се засилва убеждението, че въпросните обекти са разпространени от фашистите или нацистите, за да могат да обвиняват враговете си.
У нас темата за играчките, писалките и табакерите-бомби е експлоатирана както преди комунистическия преврат, така и след него. Първите данни за подобни взривни устройства, предполагаемо хвърлени от съюзниците над България, се появяват в германския вестник Gasschutz und Luftschutz (Противогазова и противовъздушна отбрана) през август 1943 г. – около три месеца след първите изнесени "данни" в Италия. В него пише:
"Според доклада на Царския генерален щаб, публикуван в средата на юли, скрити експлозиви (часовници, бонбониери, табакери, писалки и пр), които експлодират след като бъдат повдигнати или докоснати, причинявайки сериозни наранявания на пръстите, са хвърляни постоянно на българска територия. Генералният щаб описва два случая от юни тази година и предупреждава всички граждани да не докосват такива намерени обекти."
Днес, 26 години след края на комунистическия режим, мнозина все още цитират един-единствен документ на въздушно-предупредителната служба към Щаба на армията, с дата 20 април 1944 г., в който пише, че "били пуснати множество разрушителни и запалителни бомби; пуснати били и множество предмети и детски играчки, пълни с експлозиви."
Това, изглежда, е уникален и неповторим "документ", на който почива червената пропаганда срещу САЩ и Великобритания, кулминирала след установяване на комунистическата диктатура у нас. Друг безспорно "автентичен" и "достоверен" документ е повестта "Воля" (М. Горчивкин, 1956 г.), за който знам благодарение на блога на Комитата. В него се описва трагедията на Зарко и Магда. Накратко, Магда става свидетел как Зарко намира играчка, вероятно паднала "от джеба на човека, който вървеше напред"... Драмата е пълна:
"...Магда прехапа устни и се подпря на близкия прозорец. Сега вече всичко й стана ясно. Зарко бе намерил една от ония избухливи играчки, които американските гангстери хвърляха със самолети над страната. Тя с ужас си спомни как преди една година три деца от едно близко училище бяха пострадали от също такива играчки. Едното бе намерило красива автоматична писалка, която бе избухнала и бе откъснала пръстите на едната му ръка."
Толкоз. Нищо повече. Никакви други доказателства.
Да допуснем все пак, че историята с гърмящите писалки и кукли е истина
Да допуснем и, че някой е произвел такива бомби, а съюзническите пилоти са ги купували от "магазините за оръжие на садисти-дилъри"... По време на Втората световна война Съветският съюз има добре организирано ядрено разузнаване, което се опитва да се домогне до плановете на атомната бомба. Става дума за британски, канадски и американски граждани, които са предавали информация за разработките на бомбата по време на войната. През август 1939 г. Алберт Айнщайн и Лео Силард пишат до Рузвелт писмо, в което, обезпокоени от немските открития, предупреждават американския президент, че нацистите могат скоро да стигнат до откритието на атомната бомба. Президентът Рузвелт стартира американската ядрена програма, известна като "Проектът Манхатън", довел до бомбардировките на Хирошима и Нагасаки на 6 и 9 август 1945 г.
Щатите изпреварват СССР в откритието на ядреното оръжие. Липсата на уранови мини и други суровини сериозно по това време затруднява Съветския съюз в изследванията. Без ядрения шпионаж по "Проекта Манхатън", СССР биха закъснели много повече в започващата ядрена надпревара. Съветският съюз, благодарение и на шпионите, става втората сила в света след САЩ, произвела ядрен взрив на 29 август 1949 г.
Разказвам всичко това, за да илюстрирам
един от механизмите на действие при създаване на военни технологии
Далеч съм от мисълта да сравнявам по мащаб, а и по значение възможното създаване на извратените играчки-бомби с откритието на Атомната бомба по време на Втората световна война, но и тук е приложима същата логика. Запазването на подобни силно неморални оръжия в тайна, видимо от факта, че комунистическият военен шпионаж успява да се добере дори до информация за ядрените проекти на САЩ, е почти невъзможно. Въпреки това, до днес на пишещия тези редове не са известни никакви съществени доказателства, различни от романите, вестникарските публикации и цитирания крайно недостатъчен документ на Царския военен щаб на България.
Документална следа от производството на играчки-бомби по време на войната няма. Няма решение за производството им. Няма чертежи. Няма завод. Няма работници, които да свидетелстват. И пак, да не забравяме, че далеч по-дълбоко пазени тайни – тези на атомната бомба – достигнаха до СССР. Но играчките-бомби останаха само в нацистката и фашистката преса
Както и в комунистическата пропаганда по време на Студената война, а и до днес.
Асен Генов е ползвал данни от публикации на: Клаудия Балдоли от Университета в Нюкясъл, Ендрю Кнап от Университета в Рединг, Марко Финкарди от Университета във Венеция.