За евроскептиците сделката, постигната от британския премиер Дейвид Камерън през февруари 2016 г., която той определя като "the best of both worlds", не може да оправдае оставането в ЕС. Тя също така трябва да бъде потвърдена от Европейския парламент. Какви ще бъдат последиците ако Брекзит, този "скок в мрака", както го нарече Камерън, който публично подкрепя кампанията "Да останем", стане факт на 23 юни?

Първата стъпка е в това Великобритания да уведоми Европейския съвет за намерението си. Следва изработване на споразумение между нея и ЕС. От страна на ЕС, споразумението (the withdrawal agreement) ще бъде сключено от Съвета, който решава с квалифицирано мнозинство, след като получи съгласието на Европейския парламент, чл. 50 (2). Европейските договори, по които Великобритания е страна, ще престанат да се прилагат за нея от момента на влизане в сила на споразумението или, ако до такова не се стигне, в срок от две години след датата на уведомлението посочено по-горе, освен ако Европейския съвет, в съгласие с Великобритания, единодушно не реши да удължи този период, чл. 50 (3).

Според Доналд Туск, президент на Европейският съвет, този период ще продължи най-малко седем години. На 28-29 юни предстои заседание на Европейския съвет, на което европейските лидери ще трябва да положат усилия да смекчат кризата, която вероятно ще настъпи след Брекзит.

Политици, като лидера на Британската партия на независимостта (UKIP) Найджъл Фараж изтъкват проблемите предизвикани от имигрантите, както и "скъпото членство" в ЕС.

Британците са 13% от европейските граждани, а страната им произвежда 17% от БВП на ЕС. Великобритания внася повече пари в съюза отколкото получава под формата на европейско финансиране. Страната е на 4-то място по размер на вноските в бюджета на ЕС след Германия, Франция и Италия. Според привържениците на "развода", размерът на вноската е около 350 млн. паунда на седмица. В действителност обаче тя е около 180 млн. Тук трябва да се вземе пред вид отстъпката, с която се ползва страната, извоювана от Маргарет Тачър през 80-те години на 20 в., както и да се приспадне полученото от ЕС (cyбcидии в пoмoщ нa мecтнитe фepмepи, ĸaĸтo и cpeдcтвa зa нacъpчaвaнe нa инвecтициитe, зa нayчни изcлeдвaния и дp.).

Тук става дума, ако разглеждаме мотивите в тяхната съкровена дълбочина, по-скоро за спецификата на Великобритания и нейната пост имперска носталгия. Тя винаги е търсила мястото си в световната политика "леко в страни" от Европа.

През 1975 г., само две години след като Великобритания е приета в ЕИО – предшественичката на ЕС, там е проведен референдум за напускане на общността. Тогава 67.2% от британците са за оставане в Общия пазар. От друга страна, отношението на континентална Европа към Великобритания е специфично. Както е добре известно, страната става част от ЕИО едва през 1973 г. (след три неуспешни опита), при управлението на кабинета на Едуард Хийт. Причината за забавянето: Шарл дьо Гол, лидерът на Франция, прави всичко възможно преди това британците да не бъдат включени в европейския проект. За генерал дьо Гол те твърде много се влияят от своите братовчеди отвъд океана и са техен троянски кон.

Според Групата на двадесетте – Г-20 (в която влиза и ЕС) Брекзит ще доведе до "шок за световната икономика". Холандската икономика, в частност, може да загуби до 10 млрд. евро. Администрацията на Барак Обама и Хилъри Клинтън, най-вероятният кандидат за президент на Демократическата партия, са против Брекзит. От друга страна, самата Великобритания ще бъде засегната чувствително. Ричард Корбет, лейбърист член на Европейския парламент, посочва, че останалите 27 членки на ЕС едва ли ще бъдат много отстъпчиви и благосклонни при изготвянето на споразумението по напускането на съюза.

Като цитира проучванията на авторитетни организации като Института за финансиране на изследванията и Националния институт за социални и икономически изследвания, премиерът Дейвид Камерън предупреждава, че ако Брекзит стане факт, към 2020 г. във Великобритания ще се появи дупка в държавния бюджет в размер до 40 млрд. лири (около 58 млрд. долара). Пенсиите и разходите за Националната система за здравеопазване могат да пострадат. Ежегодните увеличения на пенсиите, безплатните телевизионни такси и карти за градски транспорт могат да бъдат отменени, за да се запълни дупката в публичните финанси. Очаква се също срив в цените на недвижимите имоти. Срещу Брекзит се обявиха мултинационални компании като Shell, BT, Vodafone, BAE Systems и др.

Едно е безспорно: несигурността плаши сериозните инвеститори (само спекулантите се радват на "мътните води", в които както каза поговорката, най-добре се лови риба). Точно в този смисъл са и опасенията от Брекзит изразени от Асоциацията на британските банкери.

Според Найджъл Фараж много политически субекти могат да последват "примера" на Великобритания. ЕС ще рухне под натиска на ефекта на доминото, твърди той. Евроскептицизмът е във възход. Всъщност най-неблагоприятно отношение към ЕС имат 71% от гърците, 61% от французите и "само" 48% от британците (цитирам проучване на PEW Research Center , направено в 10 страни членки). Възможно е, наистина, Брекзит да катализира процесите на сепаратизъм на Стария континент. Италианската Северна лига, например, от години иска независимост на Падания. Друг пример може да бъде Каталуня в Испания (припомням, че там бе проведен референдум за самоопределение на 9 ноември 2014 г.). Израз на проблемите в съюза са и лозунгите на тези административно-териториални единици в държави в ЕС (Форарлберг, Ломбардия, Сардиния, Южен Тирол, Швабия и т.н.), които искат "присъединяване към Швейцария".

Брекзит може да даде нов тласък също на искащите независимост на Шотландия от Обединеното кралство. Референдумът проведен в Шотландия на 18 септември 2014 г. за първи път изправи ЕС пред потенциалната опасност да трябва да вземе отношение и се справи с разпад на държава-членка.

Що се отнася до българите във Великобритания, след Брекзит пазарът на труда там ще бъде достъпен само за квалифицирани работници. Ще останат намиращите се легално във Великобритания наши сънародници – те ще получат работни визи. Вероятно ще има и отражение върху университетските такси, които българите, които искат да учат там, трябва да плащат както и върху стипендиите, за които може да се кандидатства (eligibility criteria).

От друга страна, сред възможните негативни последици за българската икономика е намаляването на туристите от Англия – в момента те са около 250,000 на година. Смята се, че пътуването в Европа ще струва средно с 230 паунда повече на британските семейства (ще отпадне европейската здравна карта и те ще трябва да плащат застраховки; ще има и визи). Според Симеон Дянков е възможен и вторичен отрицателен ефект от Брекзит за България. Ще бъде по-трудно за Западните Балкани да се присъединят към ЕС и това ще доведе до намаляване на потенциалния икономически растеж в България. Въпреки това, Дянков подчертава, че растежът зависи основно от потреблението в нашата собствена страна.