След Брекзит
23. юни 2025 г., понеделник
Новинарската емисия на БиБиСи започва с посещението на британския премиер Борис Джонсън в София и Букурещ. Дали българският и румънският парламент ще одобрят икономическото споразумение между Великобритания и Европейския съюз (ЕС)? Изгледите са добри. Все пак Лондон прие да повиши с цели 2% вноската си в общия бюджет на Евросъюза. Франция, Испания и Полша обаче имат допълнителни искания и условия и не бързат с ратификацията.
Джонсън има къде-къде по-сериозни главоболия. Британската икономика е на ръба на рецесията. Евтината лира не стимулира износа, а само подклажда инфлация. Bank of England за пореден път вдига лихвените проценти. В Консервативната партия тлее бунт, понеже кабинетът е приел искането на ЕС да остави отворен трудовия пазар за гражданите на 27-те страни членки. Независима Шотландия също създава проблеми. Не само че продължава да използва британската лира за национална валута, а не проявява никаква сговорчивост за приходите от добива на нефт и газ в Северно море.
Нищо чудно референдумът за британското членство в ЕС да бъде спечелен от привържениците на т.нар. "Брекзит". Последните проучвания на общественото мнение им дават преднина от 7 до 10 пункта. Мантрата, че британците трябва да си възвърнат контрола върху собствената си държава и да кажат "стоп" на миграцията надделява над икономическите и стратегическите доводи, които изтъква другата страна. На 24 юни Обединеното кралство може да осъмне в коренно нова политическа ситуация.
Върху Дейвид Камерън, който носи отговорността за хазартния ход с референдума, ще има натиск за излизане в преждевременна пенсия
Неговият приемник ще поеме бремето да предоговори бъдещите отношения с ЕС. Процесът ще е дълъг, тягостен, изпълнен с рискове и неизвестни. Излизането ще трае две години, а изработването на ново споразумение още седем. И въпреки бодрите очаквания на евроскептиците на Острова, пък и на немалко еврофедералисти от другата страна на Ламанша, резултатът ще е негативен за всички.
Дали политиците са в състояние да овладеят задаващата се криза?
Не бих се учудил вотът в полза на Брекзит да бъде последван от нов кръг преговори. Великобритания да се опита да извоюва още отстъпки, които да отидат на повторен плебисцит. Референдумът няма правнообвързваща сила. За да започне формална процедура за прекратяване на членството, е нужно гласуване в британския парламент. Ще видим какво ще предприемат парламентаристите: дали автоматично ще подкрепят народния вот или, напротив, ще отложат гласуването, за да дадат време на кабинета за политически маневри в Брюксел. В момента едва 150 от общо 650 депутата са за излизане от Евросъюза.
По-вероятният сценарий включва прекратяване на членството и сделка за привилигирован достъп до Единния пазар на ЕС -- по подобие на този, който имат Норвегия, Исландия и Лихтенщайн (членове на т.нар. Европейско икономическо пространство). Всичко зависи обаче от това дали големите играчи в ЕС – Германия, Франция, Италия и т.н. – ще проявят щедрост към британците. И
дали самата Великобритания ще приеме .... загубата на суверенитет
Да, точно така. Норвежкият модел на интеграция е свързан с прилагане на голяма част от законодателството на ЕС, без право за участие във вземането на решения. Това е и парадоксът при Брекзит. Желанието да възстановиш националния контрол води до точно обратния резултат. Освен ако не си готов да издигнеш високо търговските бариери, включително за лондонското Сити, и да платиш съответната цена.
Какъв е българският интерес, ако Великобритания избере пътя навън?
Безспорно той е свързан със запазване на границите в максимална степен отворени. Моделът на Единното икономическо пространство ще е благоприятен вариант, понеже той включва свободата на придвижване на работна ръка. Заедно с това, интересът на София е да не последва ефект на доминото и ерозия на ЕС. Затова колкото по-бързо и безболезнено се уредят отношенията с Великобритания и се изработи политическа формула, толкова по-добре.
Ще бъде жалко да се разделим по този начин с Обединеното кралство. Но в политиката винаги има утре, както и План Б. И ако избирателите се поддадат на емоциите и страховете си, дано сред политиците от двете страни на Ламанша надделее прагматизмът.
Димитър Бечев е директор на Институт за европейски политики и гостуващ изследовател вЦентър за европейски изследвания, Харвард.