Сърбия ласкае Русия, но тихомълком върви към НАТО

Сърбия деликатно балансира между своите европейски аспирации, партньорството си с НАТО и датиращият от векове религиозен, етнически и политически съюз с Русия, пише агенция "Ройтерс", цитирана от БТА.
Белград е ухажван от Запада от падането на Слободан Милошевич през 2000г. насам. Сърбия сега е кандидатка за членство в ЕС и блокът е неин главен търговски партньор и благодетел.
Белград тихомълком се придвижва към НАТО,
въпреки резервите на повечето местни, но внимава да не увреди гръмогласно разгласеното си приятелство с Русия.
Сърбия не може да се обърне към НАТО напълно, тя ще поддържа максимално ниво на сътрудничество с Алианса, без да променя своя статут, твърди Генадий Сисоев, балкански кореспондент на руския вестник "Комерсант" и експерт по политиката на Москва в региона. Сърбия не може да се обърне и към Русия, защото нито едно сръбско ръководство няма да рискува да загуби западните инвестиции и помощи.
Сърбия е една от малкото балкански страни, която не е членка на 28-членния Северноатлантически съюз – той е много непопулярен сред сърбите след бомбената кампания от 1999г. Мироопазващи сили на Алианса все още са разположени в Косово, чиято независимост през 2008г. не бе приета от Белград.
Но през 2006г. страната се присъедини към програмата на НАТО "Партньорство за мир", а през 2015г. подписа Индивидуален партньорски план за действие, най-високото ниво на сътрудничество между Алианса и държава, която не се стреми да се присъедини.
Сърбия демонстрира голям ентусиазъм за партньорство с НАТО, отношенията им ще се развиват, ползите за нея ще се увеличат, заяви на 28 юни Гордън Дъгуид, заместник-ръководител на мисията на САЩ в Белград цитиран от агенция Танюг.
Сърбия обаче има емоционална връзка с Русия,
която попречи Косово да стане членка на ООН по искане на Белград. Те споделят славянски и православни традиции, а Белград зависи от руските енергийни ресурси. "Газпром" притежава мажоритарно най-голямата сръбска петролна компания Naftna Industrija Srbije, а вносът на газ идва от Русия.
Като знак на добри отношения през 2012г. Белград позволи на Москва да създаде база за бързо реагиране в извънредни ситуации в южния сръбски град Ниш. Сръбската армия до известна степен е базирана на руски технологии, наследство от връзките на бивша Югославия със Съветския съюз.
Сръбските политици не искат открито да признаят пълния мащаб на партньорството с НАТО, защото не искат да отчуждават хората в страната, които разчитат Русия или негодуват срещу Алианса.
"Те се страхуват, че
всяко споменаване на НАТО ще засегне рейтинга им,
Белград, който отказа да се присъедини към западните санкции срещу Русия, въпреки че подкрепя опазването на териториалната цялост на Украйна, балансира, за да не дразни Москва.
От 2000 г. президентът Владимир Путин е посещавал Сърбия няколко пъти, включително едно пътуване през 2014 г., когато беше почетен гост на военен парад за отбелязването на освобождението на Белград от нацистка Германия.
Сръбският президент Томислав Николич и премиерът Александър Вучич също са били в Москва по няколко повода и посещенията им бяха последвани от медийни информации за големи покупки на оръжия. На 28 юни Вучич заяви, че Сърбия иска да купи четири руски изтребителя МИГ-29 за 260 млн. евро.
Проправителствените медии спекулираха, че посещение на руския премиер Дмитрий Медведев, предвидено за тази есен, също ще бъде насочено към военното сътрудничество.
Но засега резултатите са скромни. На 28 юни страната получи два руски хеликоптера Ми-17, които купи за 25 млн. евро. Пристигането им в присъствието на Вучич беше излъчено на живо по националната телевизия, за разлика от подобни събития, включващи НАТО.

"Военно-политическото сътрудничество (между Сърбия и Русия) не се е разраснало съществено, по-скоро има много говорене", казва Сисоев.
През 2015 г. сръбската армия е участвала в 197 дейности на НАТО и други 370 двустранни дейности със страни, които са членки на алианса. Само 36 са били организирани с Русия. От 21 многонационални военни учения, сръбската армия е участвала в само две с Русия.
"Целта на Сърбия е да се присъедини към Европейския съюз и процесът ще включва също плана за Обща политика за сигурност и отбрана на ЕС. По-голямата част от политиките на НАТО съвпадат с този план", заяви сръбски представител от областта на отбраната, пожелал анонимност. "Русия остава партньор, ние няма да се присъединим към НАТО, но нашият път води на запад".
Sputnik: Сръбският неутралитет ще излезе скъпо
Финансираната от бюджета руска медия за чужбина Sputnik коментира, че опитите на Белград да поддържа неутралитет си има цена. Изданието припомня, че Русия заема четвърто място в сръбския експорт и е третият по големина вноситгел, а мажоритарен собственик на националната петролна компания Naftna Industrija Srbije (NIS) е "Газпром".
Sputnik твърди, че в Брюксел реагирали с раздразнение на намерението на Москва да въоръжи сръбската армия с противоракетни системи S-300 и че еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан поставял условие Белград да се присъедини към санкциите срещу Русия, ако наистина иска да стане член на ЕС.
"Изглежда, че членството в съюза, толкова желано от премиера Вучич и сръбския бизнес елит, се превръща в награда за изоставянето на Русия. Вместо да има прродуктивно развиване с полза и за двете страни и въпреки говоренето, че уважава сръбския неутралитет, ЕС непрекъснато принуждава Сърбия да направи окончателен избор, който, несъмнено, ще бъде катастрофален за сръбската икономика и ще принуди страната да скъса множество връзки в бизнеса и културата."