В петък и събота лидерите на НАТО ще се съберат във Варшава, за да предприемат нови стъпки към укрепване на възможностите и присъствието на Алианса на източния фланг. Това е част от подхода на Запада спрямо реваншистка Русия.

Успешният изход от срещата ще помогне съюзниците на НАТО да бъдат стабилизирани и ще даде на Запада морална опора в период на политическа несигурност и икономии.

Новият западен подход към Русия се оформи на срещата в Уелс през 2014 г. в отговор на незаконното анексиране на Крим и военната кампания в Източна Украйна. Той постави ударение върху твърдия отпор и възпирането, за разлика отпреди, когато на преден план бяха диалогът и сътрудничеството с Русия.

Не трябва да храним илюзии относно намеренията на Москва. Сплашването и опитите за разкол спрямо прозападните страни, граничещи с Русия, се дължат на сблъсъка на идеи. От едната страна са ценности като върховенството на закона, подлежащата на отчетност бюрокрация и демократичните избори. А от другата имаме действаща без задръжки държава, която може да жертва собствените си граждани в името на амбициите на своите управници.

Сблъсъкът обаче не се ограничава само в споделеното ни съседско пространство.

и единството на Запада, което ни служи така добре след края на Втората световна война. Виждаме го в Европа, където Русия използва енергийните си ресурси като оръжие, за да внася разединение. Или когато държавно финансираната телевизия Russia Today разпространява дезинформация за търговското споразумение между ЕС и САЩ (ТТИП), чрез което Кремъл се опитва да подкопае един бъдещ източник на креативност и просперитет.

Виждаме го и когато Русия подкрепя политически партии, обявяващи се за разпадане на Европейския съюз. Не е изненада, че президентът Путин е един от малцината, ако не и единственият световен лидер, който приветства Брекзит.

За да защитим начина си на живот, европейските съюзници трябва да приемат факта, че силното възпиране от страна на НАТО, единството и защитата на приятелите и на

срещу Русия или от потенциалната изгода от сближаване с Москва. Не трябва да се стремим към ескалация на един конфликт, разпален от Кремъл по вътрешни съображения, но не трябва и да се примиряваме с лошото поведение на Москва. По мое мнение съюзниците от НАТО трябва да сътрудничат с Русия, където е възможно, и да ѝ се противопоставят, където трябва.

Съюзниците от НАТО трябва да решат да преместят по-голяма част от натовските сили и възможности към източните съюзници, включително и като разположат за постоянно

дотогава, докато Русия продължава да се държи агресивно. Аз съм убеден още, че Алиансът трябва да продължи да разработва, разполага и изгражда в завършен вид колективна противоракетна отбрана, да повишава своите кибервъзможности, преминавайки от пасивна отбрана към по-активна и офанзивна роля, когато се налага.

Европейските съюзници трябва да спазват своя ангажимент да изразходват 2% от БВП за отбрана най-късно до 2024 г., като излязат с междинни планове за следващите пет години. Това ще им помогне да запазят една по-отговорна позиция и ще изпрати положителен сигнал към следващата американска администрация. Така преди края на мандата на следващия американски президент Европа би успяла да намали трансатлантическата пропаст в отбранителните възможности.

САЩ обаче също трябва да продължат да носят своята част от бремето. НАТО запазва стабилността в най-проспериращия район на света, гарантира наличието на силна мрежа от съюзници и подкрепя САЩ политически и военно. Това е добра цена за похарчените за отбрана американски долари.

Варшавската среща е навременна възможност да се покаже, че западният свят няма да гледа безучастно, когато нашите приятели и съседи биват сплашвани. Липсата на решимост и единство в отношението спрямо Русия само ще укрепи зловредния възглед на Москва, че може да се меси във вътрешните работи на съседите си с цел да запази съществуващата в представите й своя "сфера на интереси".

НАТО ще трябва да демонстрира решимост за един доста дълъг период от време преди подхода, иницииран на срещата на върха в Уелс, да окаже видимо влияние върху поведението на Русия.

Но един успешен резултат на варшавската среща на високо равнище ще ни приближи с една крачка към (така желаната) цялостна и свободна Европа.