Септемвриецът
Да се попречи на развихрянето на негативна кампания, която да очерни претендента за "Дондуков" 2 – това е доводът, с който ГЕРБ продължава да оправдава стратегията техният кандидат за президент да бъде "изваден" по думите на Цветан Цветанов в последния момент, т.е. през септември.
Този аргумент не е безпочвен.
Председателят на парламентарната група на ГЕРБ знае за какво говори от личен опит. Спомняме си "феномена Цветанов" преди изборите за държавен глава през 2011 г. Тогава тезата, че вторият човек в ГЕРБ ще бъде кандидат, започна да бъде "спрягана" от медиите почти година преди изборите. В крайна сметка партията посочи друг, но останаха няколко въпроса свързани с това защо потенциалната "кандидатура" на Цветанов "изплува" толкова рано: дали това беше ход за отвличане на вниманието; дали на заместник-председателя на ГЕРБ лукаво беше обещан заветния стол на "Дондуков" 2, или целта беше още по-дълбока, а именно – да се постави под обстрел и превърне в пушечно месо потенциален и тогава относително популярен конкурент на Бойко Борисов, върху когото да се излее цялата жлъч на пропагандните машини на опонентите.
"Изваждането" на кандидатурата месец-два преди изборите има и други предимства
Първо, допълнително се изострят медийният и общественият интерес към кандидата. Това вече е факт.
Второ, рискът от това кампанията да загуби темпо в жегите на ленивите отпускарски месеци, като инжектира свръхдоза досада във вените на колебаещите, разочаровани или откровено отвратени от политическата система, не е за подценяване. Тези "съображения" са далеч по-важни от това дали късната поява на кандидата на сцената "няма да бъде обидна за самите избиратели на ГЕРБ", както журналистката Ани Цолова попита Цветан Цветанов в сутрешния блок на "Нова телевизия".
Според конституцията от 13 юли 2001 г. България е парламентарна република (чл. 1). На практика в най-новата ни история се манифестират обаче и някои от елементите на полупрезидентския режим. Едно от основанията за подобна оценка е прекият избор на държавния глава, който придава особен тип легитимност на титуляра (чл. 93).
Вглеждането в буквата на закона обаче не е достатъчно, за да придобием точна картина за
факторите, от които зависи дали президентът може и ще въздейства енергично върху политическия живот
От много по-голямо значение от правните норми е комбинацията от два фактора: личността на президента (т.е. дали става дума за човек, който желае да дирижира, вместо галантно да бъде воден за носа) и преди всичко политическия ресурс, с който той/тя разполага.
Възможностите на държавния глава да участва в и влияе върху процесите, свързани с формирането на кабинета чрез връчването на мандат на кандидата за министър-председател (чл. 99), но също така и ролята му на посредник между различните парламентарни групи (особено в условията на политическа нестабилност и твърде пъстър парламент без очертано мнозинство), нормативно определените назначения на висши държавни служители, обръщенията към народа и парламента, правото на отлагателно вето и т.н. могат и да не впечатлят "на хартия". Но
в ръцете на амбициозен държавник това са могъщи инструменти
Пояснявам и другия фактор – едно е в президентството да се озове човек, който преди това е бил лидер на партията или формацията, която го е издигнала (Желю Желев, Георги Първанов), друго е ако това е функционер, макар и от топ ешелона; от значение е дали става дума за "офицер" (Петър Стоянов), изкусен в апаратните игри, или за пришълец-технократ (Росен Плевнелиев), когото партийните членове и симпатизанти трябва да подкрепят... "защото така".
От една страна, индикациите, които имаме от ГЕРБ, са, че "септемвриецът", както можем да наричаме енигматичния кандидат, ще бъде разпознаваем политик от средите на партията. Само по този начин може да бъде оправдана срещата с опасностите и неприятните изненади, които може да поднесе една Blitzkrieg кампания.
От друга страна, опитен политик като Бойко Борисов едва ли би допуснал в надпреварата харизматичен и потенциално своенравен персонаж, който може да го засенчи. Разбира се, в живота, който обикновено е много по-интересен и от най-увлекателния роман, героите постепенно разкриват своя характер и нерядко претърпяват развитие. Едва ли в ГЕРБ например са очаквали мускулите, които Плевнелиев демонстрира по време на своя мандат.
Няколко думи и за Реформаторския блок (РБ). Още след оставката на бламирания правосъден министър Христо Иванов и светкавичното фактическо дезертиране на висши политици от РБ посочих, че в него не просто е настъпила схизма, а проектът е престанал да съществува.
Каква успешна кандидатура за президент може да издигне това
непоправимо увредено политическо тяло
което отдавна трябваше да бъде подложено на евтаназия и покрито с бял чаршаф; формация, изтерзана от вътрешни конфликти, базирани на излезлите извън релсите на реалността претенции на едни и будещото отвращение желание на други със сетни силици да се задържат близо до трапезата, умилквайки се в краката на големите хищници?
Как може вече да впечатли своите избиратели с държавническа си визия Радан Кънев – лидерът на ДСБ, вероятно най-стабилната и консолидирана политическа сила в блока, който позволи в продължение на месеци тя да изглежда раздвоена, превърна партията в карикатура, в комичен герой-клише в анимационно филмче, който се боксира със самия себе си; какво стратегическо или тактическо мислене можем да очакваме от водача на ДСБ след езотеричния му виртуозен ход, оказал се гаф, с некоординираната подкрепа за "кандидатурата" за втори мандат на Росен Плевнелиев?
Когато попитали Франк Запа, един от най-авангардните и оригинални музиканти на XX в., дали рокендролът вече е умрял, той отговорил с морбидна закачка: "Не, не е, само малко понамирисва." Тази мисъл лесно може да бъде перифразирана и използвана за описание на участта на реформаторите. Това, че анемичното тяло на РБ се затруднява да издигне общ кандидат за президент, не е изненада нито за професионалните кибици – политически наблюдатели, нито за случайно минаващите лаици.
Има обаче един още по-срамен факт, за който публиката не знае. Мнозина в блока са парализирани в очакване. Застинали са в страх да направят ход, преди да има повече яснота за това кой ще бъде септемвриецът на ГЕРБ... Малодушното поведение на "традиционната десница" не застрашава с нищо лятната дрямка на статуквото.