На Рашидов - татко му!
"Политреплика" на Деян Кюранов:
Първо да уточня заглавието – подпомогнат от "нашето Министерство на културата" (кавичките ще уточня подир). Според министерството не ми било хотелиер, най ми било Рашидов-син, домакин на къща за гости. Но и не ми било министър на културата на Република България, най ми било Рашидов-татко, емоционален, знаете, човек, който, знаете, не бил можел "да се забавлява с всеки портиер". От друга страна,
не ми било да се "забавлява", защото става дума за уволнение
(освен ако г-н все-още-м-р Рашидов-татко реши да уточни, че го забавляват уволненията) – и не ми било "всеки портиер", най ми била уволнена една – Мария Василева, една от най-работещите ни – не портиери, а куратори.
Още – Рашидов-татко нарече публично един друг уволнен под негов натиск "момче": позволил си е да нарече така Владимир Руменов, един - за разлика от него – достоен мъж.
Мога само да
съчувствам на хората, които по служебни или лични обстоятелства говорят с г-н Рашидов всички тези години
след като той си позволи пиян да удари един друг, за разлика от него, достоен мъж – един полицай, който се бе опитал да има в България държава. И също бе уволнен. Аз с такъв побойник – който бие, зер има власт, която като избирател съм му дал аз - отказвам да говоря. Тези ми думи не са говорене с Рашидов.
Тази вечер (петък, 8 юли - бел.ред.) ще бъда на протеста пред сградата на все-още-неговото министерство. Уточнявам: докато е негово – то не е нашето Министерство на културата. На протеста ще покажа какво мисля за тогова...
Но е ред да си проговорим с принципала на все-още-министъра - с м-р председателя г-н Бойко Борисов. За да му напомним, че в България имаше и друга една партия, която също опита да управлява първо, без интелигенцията, второ – против интгелигенцията. Казваше се БСП. И днес се казва така. Уточнявам: само се казва.