Към момента равносметката от неуспешния военен преврат в Турция е над 200 жертви, над 6000 души в ареста и сериозен удар по международния имидж на страната. Вестник "Хюриет" се опитва да обобщи някои от най-често задаваните въпроси след събитията и да потърси отговори.

Премиерът на Турция Бинали Йълдъръм и други водещи политици бързо посочиха Фетхуллах Гюлен – ислямски проповедник, живеещ в изгнание в САЩ, като идеолога на опита за преврат.

Според Анкара привържениците на Гюлен са част от организация, описвана като "паралелна държава в държавата". Източници от въоръжените сили, обявили се срещу хунтата, разказват, че сред частите им има поддръжници на проповедника или поне такива, които са заподозрени в симпатии към него. Въпреки че засега няма неопровержими доказателства за участие на Гюлен в петъчните събития и въпреки че самият той отрече подобни твърдения, надеждни източници твърдят пред "Хюриет", че тази хипотеза все още не бива да се отписва.

Вече се чуха много сценарии защо опитът за преврат се случи точно в този момент. Един от тях е, че в края на юли се е очаквало заседание на Висшия военен съвет, на което да се вземат решения за освобождаване на кадри и раздаване на премии. Източници на "Хюриет" разказват, че след като се разбира за готвена чистка сред поддръжниците на "паралелната държава", последователите на Гюлен се решават на този краен ход, за да запазят позициите си.

Вътрешната проверка на въоръжените сили и правителството към момента не разглежда такъв сценарий. Има подозрение, че някои военни са се съгласили да участват заради неприязън към Ердоган.

Несъмнено да. Образът на въоръжените сили, които традиционно са били институцията, ползваща се с най-голямо доверие и представяща се като защитник на турската република, този път не сработи. Фактът, че висши военни взеха за заложници други висши военни, е сериозен удар по армията, правителството и народа. Затова е твърде вероятно въоръжените сили да бъдат подложени на сериозно преструктуриране.

Според "Хюриет" е малко вероятно Турция, която е член на НАТО, да направи завой във външната политика, но не така стои въпросът с гарантирането на сигурността на страната. Има данни – все още непотвърдени – че видни експерти по антитероризъм са били убити от заговорниците по време на атаката срещу седалището на специалните части в Гьолбашъ (близо до Анкара), както и по други места. Това вероятно ще се отрази на битката на Анкара срещу Кюрдската работническа партия (ПКК) и "Ислямска държава".

Най-вероятно да. Заместник-министърът на външните работи Нюман Кюртюлмюш обясни, че не е имало предварителна информация за готвени подривни действия и че ако са знаели, властите са щели да предприемат предпазни мерки. Това повдига сериозни въпроси към работата на полицейските части под командването на министерството на вътрешните работи, на Националната разузнавателна агенция (MİT), както и на собственото контраразузнаване на военните.

Такива предположения започнаха да се изказват още в ранните часове на 16 юли, след като се разбра, че опитът за промяна във властта е неуспешен. Твърдението се ползва с подкрепата на някои от най-крайните противници на турския президент, които искат той да бъде свален на всяка цена, дори и с цената на недемократични средства. Засега няма доказателства, които да подкрепят тази хипотеза, още повече че подобен план изисква огромна подготовка и крие риск военните да променят мнението си в последния момент и наистина да узурпират властта. Един от най-близките съветници на Ердоган – пиарът и ръководител на предизборната кампания на президента Ерол Олджак и неговият 16-годишен син, бяха сред убитите при метежите. Освен това Ердоган едва ли би искал да участва в действия, подкопаващи авторитета му на главнокомандващ армията.

Най-вероятно да. Популярността на Ердоган се увеличи, което може да му помогне да постигне целта си за промяна на конституцията и засилване на президентските правомощия. От друга страна, за пръв път от много време насам всички парламентарно представени партии се обединиха в обща позиция – срещу извършителите на преврата.