Изключително позорната история с допинг мошеничеството с държавен размах много добре показа, че най-страшното нещо, което стори Владимир Путин с Русия, не е дори отмяната на изборите, дискредитирането на системата на разделение на властите, унищожаването на политическите институции и превръщането на страната в архаично авторитарно господарство по примера на XV век (руски пример, разбира се).

Най-страшното е, че системата, която създаде Владимир Путин и създаването на която ние – ако не сме аплодирали, почти не ѝ пречехме - изстиска от хората какъвто и да е стремеж към конкуренция, като постави всички под общ знаменател и ги приравни в едно огромно блато. А тъй като конкуренцията е едно от най-важните условия за оцеляване и прогрес, изчезна и ориентацията в пространството: повече няма граници между добро и зло, всичко е отвъд всякакви граници.

Цялата страна бе поставена в стойка "Мирно!" заради един-единствен човек – за удовлетворяване личните амбиции на Владимир Путин начело на една огромна по размери, но незначителна по влияние регионална държава, а интересите на всеки отделен индивид са принесени в жертва на висшата цел (която няма никакво отношение към интересите на индивидите освен последователно да влошава живота им).

Точно заради това не се смята за срамно да се дърпаш встрани от шайбата, когато я изстрелва Владимир Путин, за да може президентът да забие в един мач 8 гола, а в друг – 7 (ах, колко символично е да забиеш 7 шайби на рождения си ден 7 октомври!), за да могат след това да се леят сълзи на умиление от неизчерпаемите таланти на Бащата на народа.

Предполага се да си поплачем и когато Владимир Владимирович със зверска сериозност тръшва деца на татамито за джудо.

Казано накратко, всичко беше ясно за руския спорт още когато Путин си намери нова забава – да играе хокей - в скучното сложно занимание да си президент.

Така че сега няма от какво да се изненадваме от това, че няма бизнес, технологии, развитие... Защото, когато ги има "Газпром" и "Роснефт" и скубеш бюджета за приятелите си, спортът се превръща в чиста симулация.

Да, допинг за спортистите може, докато не те хванат. Но в психически нормалните държави допингът се взима от спортистите, защото искат да са по-бързи, да скачат по-високо, да са по-силни. И държавата ги лови, защото не обича, когато я правят на глупак.

В Русия в името на Владимир Путин държавата създаде цяла инфраструктура, за да прави на глупак целия свят. И всичко това в името на същата цел – да се подмаже на Бащата на народа.

Общо взето, в спортния свят Русия днес е като сцена с Адмирал Генерал Аладин от "Диктаторът" на Саша Барон Коен: