След като с години креташе някакси и се измъкваше на косъм, Европейският съюз бе прострелян в гърдите от британския вот за напускане на проспериращия континентален клуб.

Това не е всичко – куршумът не може да се извади веднага и да позволи на политическото тяло да се излекува бързо. Отворената рана ще загноява в продължение на няколко години преговори за излизане, ще източва силите на съюза и ще го прави по-уязвим за други удари.

Брекзит е най-очевидният знак за упадъка на идеала за все по-близка европейска интеграция, въпреки че Великобритания винаги е била най-малко ентусиазираният член.

ЕС някога бе описван от британския еврокомисар Крис Патън като "чудесен опит да спорим за риболовни квоти, вместо да стреляме един по друг". Сега

Националните лидери избягват да говорят за Европа извън клишетата. Малко хора в Париж, Берлин, Варшава или Хага са готови да помислят, че за да бъде съживен ЕС и да се осуети връщането на национализма, трябва да се вземат трудни решения.

Оказа се необходимо американският президент Барак Обама да напомни на европейците, че континентът им напредна неимоверно от руините на Втората световна война и че може да изгуби "едно от най-великите политически и икономически постижения на съвремието".

Но днешните европейци вземат за даденост мира, отворените пазари и граници и се тръшкат за бюрокрацията, имиграцията, загубата на национална идентичност и дистанцирани управници, които не отговарят пред избирателите.

Симптомите на реакцията срещу споделянето на суверенитет включват възхода на популистки евроскептични партии в повечето страни, както и неспособността на основателките Франция и Германия да се споразумеят как да засилят единната валута, която е сърцето на европейския проект. Британският проблем е само една от няколкото кризи, които заплашват оцеляването и успеха на ЕС.

застаряващо население, наполовина коматозна икономика, растяща вътрешна фрагментация и цял свят проблеми на пропускливите му граници", казва Лукас Цукалис – преподавател по европейска интеграция в Атинския университет и бивш съветник на Европейската комисия.

В новата си книга "В защита на Европа" Цукалис твърди, че ЕС е жертва на собствения си успех. Общите институции и демократичната му легитимност не можаха да се справят с увеличаващия се брой членове и функции.

Еврозоната прекара болезнена дългова криза и не успя да направи валутния съюз устойчив. Мнозинството икономически анализи сочат, че за това са необходими общ бюджет и дългови инструменти. Германия обаче е против.

след 2004 г. разпалиха обществения гняв.

Яхнали вълната на ненавистта към глобализацията и имиграцията, популистите могат да нанесат още щети на европейското единство чрез повторните президентски избори в Австрия и унгарския референдум за мигрантските квоти.

Същите сили могат да свалят италианското правителство чрез референдум тази есен и холандското на парламентарните избори догодина.

Ислямистките атаки във Франция, Белгия и Германия подкопаха вярата на гражданите, че една Европа с отворени граници ще ги защитава по-добре. "Колкото дълго могат европейците да стоят заедно от страх?", пита Цукалис.

Евросъюзът може би се доближава до границата на "постмодерната държава", дефинирана от британския интелектуалец и дипломат Робърт Купър. В свое есе от 2002 г. той описа Европа като най-развитото политическо тяло, което не слага ударение върху суверенитета и разделението на вътрешните и външните работи.

стигаща до бирата и наденичките", отбеляза той.

Този модел е пътеводна светлина за много държавници и бизнес лидери по света. Азиатски, африкански и латиноамерикански държави искат да имитират европейскта интеграция, макар че азиатците държат повече на националния суверенитет. Но на собствения си терен постмодерна Европа е в беда.

Франция, Италия и Белгия, на които им е мъчно за някогашната

държат, че страните от еврозоната или държавите, които са на едно мнение, трябва да задълбочат интеграцията.

За разлика от тях лидерите на Полша, Унгария, Чехия и Словакия предупредиха, че "едно от най-лошите последствия на Брекзит за страните-членки би било разделянето на ЕС на малки клубове".

В тази мрачна и объркана картина се прокрадват и лъчи светлина, но те може да са просто проблясъци. Скорошно социологическо проучване в шестте най-многобройни нации показа, че подкрепата за ЕС скочи до невиждани висоти в дните след британския референдум.

Това обаче не значи, че правителствата или електоратът искат да поддържат сегашното ниво на интеграция, да не говорим за по-близък валутен съюз. Проучването може би показва осъзнаването, че европейският рай е изгубен. Както някога изпя Джони Мичъл "Не знаеш какво имаш, докато не го загубиш".