Предизборна реч на несъществуващ кандидат за президент
Скъпи сънародници,
Знам, че мен ме няма. Няма нито един кандидат от нито една основна партия няколко месеца преди изборите. Знам, че всички сте запознати отдавна с кандидатите на далечна Америка, но си нямате и най-малка идея за кого самите вие трябва да гласувате, когато дойде ред на нашите избори през ноември.
Това не е случайно. Самите играчи и разпределители на властовите порции в страната заявиха открито, че не искат да се опетни техният кандидат. Други, по-малки фигуранти, са толкова зле, че не могат да се разберат кой да бъде. Трети чакат да чуят последната дума от сарай или посолство.
Докато слушахте за дебати и първични резултати от САЩ, платформи и противоречиви изказвания на изборите за президент в Австрия, референдума с главно 'Р' във Великобритания и кой ще е новият министър-председател там, в България се случи едно голямо нищо.
Като бъдещ Президент на Република България аз искам по-голяма прозрачност в политиката. Не може в 21-и век в Европейския съюз всички решения да се взимат задкулисно, хората да не са чули и дума за идеи, планове и платформа и в крайна сметка да гласуват 'на сляпо' в полза или против това, което Бат Бойко е решил. За да си достоен кандидат, трябва да влезеш в битка. Битка, в която ще има кал, но трябва да докажеш, че си над нея. Битка, в която трябва да показваш дела, думи и близост до хората, които да ти се доверят и да те припознаят като техния президент. И битка, която е твоя собствена, а не на пешка в партията на Бойко, Гоце и Доган (вие си избирайте кой с кого е срещу кого). За да си силен и независим Президент.
Нас ни взимат за идиоти. Сигурен съм, че ако намерите 10 бивши съученици на депутати и министри, 9 от тях ще ви кажат, че са били най-големите дупки на класа. Двойкари и тройкари, израсли на улицата като гангстери и дребни далавераджии, между апаратчици и бивши доносници. С това може общо да се характеризира плашещият термин 'политическа класа'. И защо се чудим, че доверието в парламента е девет процента? Девет срещу 55 неодобрение?! А на правителството - 28 срещу 60?
Аз искам промяна. Влизам в тази битка, воден от убеждението, че България има нужда от достоен президент. Човек над злободневието на дребните сплетни и с достатъчно ясна и трезва преценка кое е най-важно за родината ни в този момент и за десетилетие напред. А това е наложително, защото живеем в трудно и непредсказуемо време в глобален мащаб, нещо, което орехчетата в главите на физкултурниците не могат да осъзнаят, колкото и да се напъват.
Днес България е между разколебаната цялост на Европейския съюз, поток от хора, мигриращи към Европа, нарастваща несигурност на Изток, тероризъм, популизъм и възраждащи се тлеещи конфликти. Сред всичко това ние не сме изолиран остров на СПА туризма, както се самоубеждава и ни убеждава премиерът. Ние носим своята отговорност и значимост на международната сцена, ако не искаме да сме последна дупка на кавала.
Трябва ясно и категорично да решим – Европа ли сме, или сме европейци само докато усвояваме еврофондове? Демокрация ли сме, или когато ни изнася, може да затворим очи? Не може хем да са ни чисти улиците, да ни е подредено и да имаме високи заплати, хем да искаме в Евразия. Ако искаме да сме в Европа, трябва да сме заедно с Европа.
През 2004 година се присъединихме към НАТО, което даде нова мощна защита на страната ни. Армията ни се модернизира, но има още много път. Трябва да отговорим на изискванията и стандартите на организацията.
Навършиха се 25 години от приемането на новата българска Конституция. Но на никого не му пука. Не му пука, защото останахме с впечатление, че 25 години живеем във фасадна демокрация, дирижиран преход и повсеместна кражба. А си струваше да поговорим за Конституцията и за пътя след приемането й. Път, който ние българите избрахме, въпреки че се опитваха да ни изкарат евразийци. Колко пъти излизахме на улицата и крещяхме срещу мафията и за Европа... Ние сами избрахме този път и трябва да го защитаваме, а аз като президент ще се възползвам от правомощията си и ще защитавам вас от опити за нарушения на Конституцията във времена, в които е много лесно двойкаджиите и тройкаджиите в парламента да бъдат изкушени да я нарушават.
Аз съм с вас! И между вас. Без слушалки и черни очила около мен, без бронирани джипове, без кухи фрази и излишна простотия.
Аз ще работя за това да живеем по-добре. Заедно с вас. Всеки ден ще правим крачки към по-силна, по-независима, по-достойна и по-европейска България. Искам след 5 години да съм постигнал това: България е респектираща и надеждна държава, гарантираща стабилността и просперитета в региона. Страна, която не се извърта според настроенията на големите сили, а е постоянна в отстояването на сигурността, мира и просперитета на Европа.
Мен ме няма. Няма и да ме има. Ще дойде някоя пешка и ще ви кажат за кого да гласувате.
Успех ви пожелавам!
Благодаря Ви за вниманието!