Хулиганство ли е нападението на Стоичков над журналистически екип
Районната прокуратура в Етрополе образува в понеделник досъдебно производство за инцидента с журналистическия екип на вестник "България днес" от събота в района на Етрополския манастир. Фотограф и шофьор на вестника разказаха, че са били нападнати от Христо Стоичков, когато са отивали да снимат сватбата на дъщеря му. Делото е заведено за хулиганство срещу неизвестен извършител и разследва "непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото".
Това не е първата подобна проява на Стоичков, известен още от футболните терени с избухливия си характер. Затова и част от медийното вниманието е дали разследващите органи ще си свършат работата както би трябвало в подобна ситуация или популярността, а може би и контактите на футболиста, ще му помогнат да се размине по-леко.
Два са вариантите по закон пред полицията във всички аналогични случаи:
- Да предаде материалите, които е събрала на прокуратурата за подвеждане под наказателна отговорност за хулиганство на извършителя, тоест да действа според Наказателния Кодекс (НК);
- Да остави случая в собствените си ръце, тоест да действа според Указа за борба с дребното хулиганство, който възлага на МВР тази борба.
Изборът на вариант зависи от сериозността на случая. Не открих статистика за отделните варианти. Но според видимата практика, когато инцидентът силно нашуми медийно, обичайно се поема от прокуратурата.
Може ли да бъде задържан онзи, който размахва юмруци?
Не само може, но полицията го прави, защото има тези правомощия
Полицията може да задържи за 24 часа побойника или, да кажем, по-меко - който пръв според свидетелите е размахал юмруци, може и двамата, може да арестува и всички участници в инцидента.
Има пресни примери: гардовете на Ивайло Борисов-Ториното бяха задържани след побоя на Околовръстното шосе, Перата беше задържан след видеото със завързаните бежанци, задържан беше шофьорът, който нападна друг шофьор на автомагистрала "Тракия"... И в трите случая деянията им бяха определени като хулиганство.
Полицията трябва до 24 часа да изясни "кой - какво - кого", да изготви своето заключение и да го предаде на прокуратурата. Така е според закона.
Какво е хулиганството според закона
Според НК хулиганството е грубо нарушение на обществения ред, тоест то е публичен акт. Описано е в член 325 на Наказателния кодекс в главата "Престъпления срещу реда и общественото спокойствие". Определено е като престъпление от общ характер и се преследва от прокуратурата.
Алинея 1 гласи: "Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание."
В някои от случаите хулиганството е съпътствано и с причиняване на лека телесна повреда. Тя е описана в текстовете 129 - 131 от НК, като престъпление от частен характер. Да се върнем на случая Стоичков:
Когато хулиганството си изразява или включва лека телесна повреда, престъплението става "лека телесна повреда по хулигански подбуди". Следователно, за разлика от обикновената лека телесна повреда, която е причинена по личен мотив, а не като хулиганска демонстрация, наказателното производство се води пак от прокуратурата и МВР. Докато обикновената лека телесна повреда се преследва по тъжба на пострадалия без участие на прокуратурата.
Какво показва съдебната практика:
За да има хулиганство, то трябва да е публично, но не всяко публично сбиване е хулиганство
Хулиганството е престъпление срещу обществения ред, но пострадалият е конкретно лице и следователно съдът е длъжен да изясни отношенията между обвиняемия и пострадалия. И в процеса на изясняване може да се открие дългогодишен личен конфликт, който избухва на публично място, но съдът може да не приеме това за хулиганство.
С други думи, хулиганството винаги е публична проява, но не всеки публичен конфликт или бой представлява хулиганство. Във втория случай ако има телесни увреждания, не се квалифицира като телесна повреда по хулигански подбуди.
Хулиганството е демонстрация на неуважение срещу обществения ред и правилата за благоприличие и най-често представлява
саморазправа по внезапно предизвикан конфликт между непознати
Ясен пример за хулиганство са сбиванията между агресивни шофьори на пътя заради нарушения на правилата за движение.
Ако обаче сбиването е между познати заради личен конфликт, хулиганство може и да няма, дори да е извършено на площада. Например ако човек стреля безразборно на улицата и рани или убие някого, това ще е убийство по хулигански подбуди. Ако пак на улицата един съсед убие съседа си, заради многогодишен личен конфликт, няма да ги има хулиганските подбуди, а други.
Такъв според съдебното решение е напр. нашумелият инцидент с шамара на Георги Илиев срещу Слави Бинев в ресторант БИАД през 2000 г., който по повод случая "Стоичков и журналистите" отново бе припомнен в социалната мрежа. Пред съда тогава се установи, че двамата имат продължителен личен конфликт и лична вражда, поради което, а и по искане на пострадалия в хода на процеса, преквалифицира присъдата от хулиганството в лека телесна повреда. В случая съдът е приел, че пострадалият още изначално е трябвало да подаде тъжба, тоест прокуратурата не е следвало да води производството, а инцидентът е като онези, които се преследват по тъжба на пострадалия - удари между враждуващи познати в заведение.
А наказанието е глоба, защото така казва законът, когато извършителят на телесната повреда не е осъждан. За хулиганство наказанието също може да е глоба, ако е неосъждан извършителят - така предвижда законът.
Но Георги Илиев беше признат за виновен - подчертавам това, то означава, че каквато и да е причината и поводът - императивът е един и не подлежи на коментар: нямаш право да удряш.
Не може да бъде удрян никой, не само журналист, журналистът само утежнява
Коментарът на юриста адвокат Михаил Екимджиев, обобщен, е, че в случая на нападението на Стоичков над екипа на "България днес" има хулиганство.
"Ако образуваното от Районната прокуратура в Етрополе досъдебно производство установи същите факти, които видяхме в телевизионните предавания, г-н Христо Стоичков трябва да бъде привлечен като обвиняем най-малкото за хулиганство по основния състав - член 325, ал. 1", каза Екимджиев, помолен от "Дневник" да коментира инцидента.
"В този случай не би бил приложим Указът за борба с дребното хулиганство, добави юристът, тъй като нападението е на улицата, тоест на публично място, срещу журналисти, които изпълняват служебните си задължения да информират обществото за събития. От тази гледна точка степента на обществена опасност е достатъчно висока, за да попадне нападението в основния състав на престъплението хулиганство.
Попитах Михаил Екимджиев
не е ли нарушено конституционното право на Христо Стоичков да не бъде сниман без негово съгласие
Ето подробният коментар на юриста:
"Възможно е защитата да твърди, че г-н Стоичков е действал едва ли не в ситуация на неизбежна отбрана, тъй като според чл. 32, алинея 2 на Конституцията никой не може да бъде заснет без негово съгласие. Това обаче не означава, че, ако такова негово право е нарушено, той може да нарушава телесната неприкосновеност на снимащите. Различен интензитет на защита има правото на лично пространство, от една страна, и телесната неприкосновеност - тя е по-силно защитена.
Освен това - когато става въпрос за публични личности, се има предвид и това, че те доброволно са се поставили под прожектора и са поели риска тяхното лично пространство да е по-ограничено в сравнение с неизвестните хора.
Г-н Стоичков е можел да се обърне към полицията, да настоява за заличаване на снимките, да даде на съд медиата и фоторепортера, но категорично не може да се саморазправя по този начин. От тази перспектива поведението му не се отличава особено от от това на пътните хулигани, които с палки биха шофьор на околовръстното, или на хулиганите-охранители на Ториното, нито на оня шофьор на автомагистрала "Тракия", който принуди автобуса да спре...Разликата е, че в тези случаи извършителите бяха светкавично арестувани, а тук прокуратурата започва протяжна проверка на факти, които изглеждат очевидни."
Дали полицията е трябвало да задържи Стоичков и другите участвали в скандала зависи от тяхната преценка и не е задължително по закон. Разследването тече и прокуратурата също отказва повече подробности на този етап. Единствената реакция на Стоичков дойде като изявление на семейството, че историята ще се решава "юридически", а не по медиен път.
На базата на законовите тълкувания и първата реакция на прокуратурата по случая ще следим развитието на казуса, какво ще покаже разследването и как ще бъдат приложени правилата спрямо известния футболист.