Инспекцията на граничната ограда край Лесово, където Бойко Борисов заведе унгарския си колега Виктор Орбан, има особено значение. Защото отвъд предназначението си като заграждение и преграда, оградата е и символ - на страх и слабост.

Макар твърде различни през годините, сега Унгария и България все повече заприличват една на друга.

Различни по същество, проблемите на съдебните системи и в двете страни отдавна държат Европа нащрек. Основно заради липсата на прозрачност и концентрацията на прекомерна власт в една институция, предпоставената невъзможност за граждански контрол, а от там и заради подозренията в корупция.

По този повод Съветът на Европа излезе със специален доклад, в който обяви, че съдебната реформа в Унгария "противоречи на европейските стандарти" и може да подкопае "правото на справедлив процес".

Заради липсващия напредък в съдебната реформа у нас през януари Европейската комисия рязко критикува в годишния си мониторингов доклад "сериозните системни проблеми и съмнения за независимостта" на правосъдието ни.

съсипаха свободата на медиите както в България, така и в Унгария. Вярно е, безцеремонността, с която на практика узакони цензурата в Унгария, не може да бъде отречена на Орбан. Още преди шест години парламентът на страната, доминиран от партията му "Фидес", прие противоречив закон, който позволи създаването на т.нар. Национална служба за медии и комуникации. В нейните правомощия е да следи новините по обществените медии и да глобява частните, ако не спазват "правилата за отразяване на политически проблеми".

У нас най-напред "тройната коалиция" на Сергей Станишев, а след това и всички следващи правителства, до втория кабинет Борисов, с охота позволиха монополизирането на медийната среда от семейството на Делян Пеевски. После приеха пропагандата им за официална медийна политика на правителствата си.

Както в първия, така и във втория случай Унгария и България предизвика тревога в Брюксел, но реакцията се ограничи само до няколко сприхави и "политически коректни" избухвания на еврокомисаря по цифровите технологии Нели Крус. Оказа се, че "медийните неразбории" в двете страни са трудно разбираеми за потомствено свободната Европа.

които Унгария употреби, срещу мигранти по границата си със Сърбия миналата година, също станаха повод за остра реакция от страна на европейски институции и лидери. Намеси се дори генералния секретар на ООН Бан Ки Мун, за да припомни, че независимо от вътрешните си проблеми, страните – членки на организацията са длъжни да спазват човешките права на мигрантите.

През ноември м.г. независимо един от друг, бегълци разказаха за френското Национално радио едни и същи истории за побои, малтретиране и унижения, на които са били подлагани от български гранични полицаи и в лагерите за временно настаняване. По същото време премиерът Борисов се изпусна и нарече "патриоти, които помагат на държавата си" бандата "доброволци" които също обраха, малтретираха и унижаваха бежанци край Малко Търново.

И докато заради географското си положение в центъра на Стария континент Унгария нямаше как да скрие насилието на полицията си, у нас то потъна в традиционното пренебрежение на Европа към сивата зона на границата й с Азия.

Заради всичко това, в началото на седмицата външния министър на Люксембург Жан Аселборн поиска Унгария временно, а ако се налага и окончателно, да бъде изключена от ЕС, защото "държава, която вдига огради срещу хора, бягащи от война, която накърнява независимостта на медиите и на правосъдието", няма място в него.

Острата реакция към Орбан е вероятно заради хардлайнерския му маниер. А разминаването на Борисов с подобен гняв – заради двуличието на "мекото" му непостоянство.

Но сходни по дух и успехи в усилията си да държат

Орбан и Борисов може да се окажат и по-близки, отколкото изглеждаха до сега. Защото и двамата са прононсирани популисти. А това означава, че всеки техен жест има за единствена цел спечелването на повече "всенародна любов", която бързо дави в емоциите си рационалните политически усилия. И по-зле – лишава ги от перспектива.

Увлечени в тази игра, съвсем скоро може да се окажем в една и съща, обща кошара с Унгария - омотани в бодливата тел на собствената си европейска непригодност. А всички останали – на свобода. Както някога.