Изборите възстановиха баланса в руската политическа система, нарушен от следизборните протести през 2011 г. Руските власти успяха не само да върнат на партията "Единна Русия" конституционното мнозинство (над две трети от местата в парламента), но и да изтласкат от политическия живот доста голяма част от активните избиратели, включително от участниците в протестите преди пет години.

С други думи властта приложи стратегия за демобилизация на електората и постигна успех. Не само защото изтегли изборите от декември за септември, но и заради представата в обществото, че изборите не са нещо значимо и нищо няма да променят.

Същия извод налага и много силният спад в избирателната активност, особено в големите градове.

В родния ми Санкт Петербург, например, тя бе малко над 30 на сто срещу 55 процента на предходните избори, т. е. активността е намаляла много рязко.

Мнозина избиратели, останали недоволни от изборния резултат през 2011 г., сега просто загърбиха вота. Рязката промяна в състава на гласуващите естествено бе добре дошла за "Единна Русия" и за Кремъл.

За демобилизация на избирателите спомагаше и това, че политическите сили, опълчили се срещу властите през 2011 г., тръгнаха към сегашните избори твърде раздробени и нямаха шансове да активизират електората, както навремето.

Властите умишлено използваха подход, който да разруши организациите, представляващи потенциална заплаха за тях - от тактиката към неправителствените сдружения до последния случай, когато социологическият център "Левада" прогнозира рязък спад на активността и намаляване на интереса към изборите, и съответно бе нарочен за "чуждестранен агент".

Според мен властите успяха да постигнат желания за тях резултат от гласуването и задачите, поставяни пред тези избори, са изпълнени.

Като цяло авторитарните избори целят, от една страна, да демонстрират легитимността на действащия режим, да подчертаят, че управляващите са получили мандат от гражданите в държавата.

Политическите режими от рода на този в Русия (наричат ги режими на електоралния авторитаризъм) доста успешно използват изборите точно с такава цел.

От друга страна, авторитарните избори в очите на властите са много важен тест, чрез който да установят къде не полагат достатъчно усилия, къде резултатът от вота не им изнася и какво се налага да променят.

Изборите от 2011 г. бяха важен сигнал - властите разбраха, че нещата не вървят, както им се иска, и взеха мерки да премахнат онова, което не им харесваше в руската политическа система.

Сегашните избори не изпълниха тази сигнална функция, защото бяха пренебрегнати от твърде много гласоподаватели - властите не разбраха какво да очакват от тези хора в бъдеще, а засега не го знаем и ние.

Властите наистина решиха тактическите си задачи, но отговорът на стратегическия въпрос - какво ще стане тепърва, още не се знае. Ясно е само, че за момента се запазва статуквото, нарушено през 2011 г.

Електорални авторитарни режими има в различни страни. Най-каноничният пример е Мексико, където една и съща политическа сила - Институционно-революционната партия - бе на власт 70 и повече години, чак до 2000 г.

Когато тази партия бе в зенита на своето могъщество, избирателната активност също беше много ниска и управляващите всячески се мъчеха да я повишат. Следователно руският режим съвсем не е уникален в това отношение.

Ако хората не са много доволни от съществуващия ред, но не виждат алтернатива, този политически ред все пак ще е легитимен, независимо колко процента гласуват да бъде запазен. А проблемът с представителството на гражданите е нещо съвсем различно.

Дори да предположим, че изборният резултат можеше да е друг, въпросът за легитимността на днешната Дума не може да се поставя, докато не видим реална алтернатива - търсене на промени, каквото пролича на изборите от последните години на Съветския съюз (1989-1991).

Което не означава, че всички избори дотогава са били нелегитимни, макар че на тях хората гласуваха за един-единствен кандидат, без да виждат за себе си алтернативи, докато не се промениха правилата на играта.

Руската политическа система не се движи наникъде - задачата, която си поставят властите, е точно да я запазят непроменена; и като цяло засега успяват.

Друг въпрос е докога ще успяват да запазят тази неподвижност. Ако съдим по днешния изборен резултат, това изглежда просто е въпрос без отговор.

Да, резултатът е удобен за властите и напълно допускам, че вотът ще предизвика у тях главозамайване от успехите, дори стремеж да произведат предсрочни президентски избори и/или да приемат нова конституция - докато имат възможност.

Всъщност обаче властите се опитват единствено да запазят непроменен сегашния политически режим, а гражданите на Русия решиха този път да не реагират изобщо на тези опити, за разлика отпреди пет години, когато им се възпротивиха активно. (БТА)