Силната конкуренция между тримата леви кандидати за президент едва ли ще обърка значително левия електорат, но вероятно ще успее да увеличи шансовете на борещия се за "патриотичния" вот Красимир Каракачанов за балотаж с все още неизвестния фаворит на ГЕРБ.

Малко повече от месец преди изборите и дни преди Бойко Борисов окончателно да реши и да обяви кой ще бъде претендентът на партията му за държавен глава, издигнатият от БСП "непартиен" кандидат ген. Румен Радев обикаля из страната, за да мобилизира червения електорат; добре познатият сред социалистите претендент на АБВ Ивайло Калфин се опитва "да отхапе" възможно най-голяма част от неговата подкрепа; а лидерът на "Движение 21" Татяна Дончева, която е третият кандидат вляво, увеличава рейтинга си. Най-голяма нарастваща подкрепа сред националистично настроените избиратели бележи Каракачанов, макар че и тримата леви се кичат с брошката "Патриот".

От понеделник в президентската надпревара има още една изненада - Пламен Орешарски, който бе премиер с мандата на БСП, влиза в кампанията като кандидат на инициативен комитет. Макар засега официално да не е известно кой седи зад него, в крайна сметка кандидатурата му ще помогне най-вече на ГЕРБ - като привлече общественото внимание по време на кампанията и като все пак разсее някакви леви гласове.

Изненадващият августовски "развод" между БСП и АБВ, които уж се бяха обединили около кандидатурата на бившия командир на ВСС ген. Румен Радев, по-скоро ще работи за неговия инициатор - ръководството на БСП. Макар че не стана публично известно за какво точно не са се разбрали двете партии, изглежда ходът на Корнелия Нинова да потуши напрежението в партийните организации заради спекулациите, че Георги Първанов задава тона на "Позитано" 20 и иска челни места в депутатските листи на следващите парламентарни избори, ще се окаже печеливш.

Твърдият електорат на БСП ще се мобилизира и масово ще гласува за посочения кандидат - ген. Радев, макар и да не го познава. Ако има отлив на избиратели, той едва ли ще е в полза на Калфин, тъй като най-вече ще е продиктуван от слуховете, че ген. Радев е кандидатура на Първанов. Бившият социален министър в кабинета "Борисов 2" може и да открадне твърди червени гласове, които ще са протестен вот срещу Нинова, но техният процент едва ли ще е значителен.

Макар да бе премиер с мандата на БСП и личната подкрепа на тогавашния лидер Сергей Станишев, Пламен Орешарски също няма да открадне голям процент от подкрепата за ген. Радев, но със сигурност ще бъде още една спънка за убедителен резултат на изборите на бившия командир на ВВС. Каква подкрепа ще успее да привлече самият Орешарски пък зависи от това дали за него ще застане някаква политическа сила, каквито предположения вече има за ДПС.

Протестният вот и срещу ГЕРБ, и срещу БСП може да отиде при Татяна Дончева (без да броим Светльо Витков), която макар и да се цели в левия електорат, изтъкна широко обединяващи приоритети като съдебна реформа, образование и култура.

Нейната кампания обаче по-скоро ще бъде репетиция за следващите парламентарни избори, на които партията й трябва да увеличи подкрепа си, за да мине 4-процентовата бариера. Резултатът на Дончева обаче няма да е показателен точно за доверието в "Движение 21", тъй като зад кандидатурата й застава и НДСВ, чийто представител е кандидатът за вицепрезидент Минчо Спасов.

Засега изглежда, че заедно с президентската кампания ще се води и битка за разпределяне на позициите в лявото политическо пространство. А споровете вляво ще работят за успеха на ГЕРБ.