За гласуването с любов и малко разум
"Рекламирането на този "кух" глас е вредно и подвеждащо"
"В никакъв случай не пускайте в урната празна бюлетина! Това е все едно да си дадете кредитната карта и ПИН кода на непознат човек или да му дадете пълномощно да тегли от банковата ви сметка колкото той си поиска."
"Ако толкова ви се иска, лично направете гласа си невалиден, за да не гласува друг вместо вас."
Тези дни една ослепителна репортерка ми каза, че имало голямо неразбиране за ролята на новата възможност за гласуване, наречена "Не подкрепям никого". Аз я наричах "Всички са маскари". Но не съм прав. "Всички са маскари" е емоционално-експресивен протестен вот. Виж "Не подкрепям никого" си е кротко, безпристрастно и приспиващо волеизявление. То обаче не е за подценяване. От него ще се възползват грамотни избиратели. Евентуален висок процент на тези гласове ще бъде наистина ритник в зад..ка на партиите. Колко силен ще е той ще видим на изборите.
В долните редове ще се опитам да обясня нещо за този вот, така че и аз да го разбера. Нали помните вица? Един професор се жалва на друг от тъпите си студенти и казва: 10 пъти им го обяснявах, накрая аз го разбрах – те не го разбраха.
Опцията за подобно гласуване е сравнително нова и в други страни. Според някои публикации е прилаганa от 1976 г. под името "За никого от посочените по-горе". Има страни, в които немаркираните бюлетини в урната също са третирани като "не подкрепям никого". До какво води подобна възможност за гласуване и защо не се прилага масово.
Първо – вотът "Не подкрепям никого" стимулира безотговорно електорално поведение, второ – ерозира политическата стабилност и легитимността на избираните власти, и трето – става почва за възникване и ръст на популистки и радикални политически проекти. Това е накратко, за да не влизаме в теории. На тези основания много експерти препоръчват този вот да не се прилага. Тези аргументи бяха споделени при обсъждане в парламентарната правна комисия, но не бяха взети под внимание и сега тази възможност за избирателя е факт.
Сега по същество за предстоящите избори у нас
За да имаме избран президент още на първия тур, трябва едновременно да са изпълнени две условия. Първото е да са гласували поне 50% от общия брой избиратели. Ако това условие е изпълнено и ако някой от кандидатите спечели над 50% от действителните гласове, които са дадени за партии, коалиции и инициативни комитети, то той се счита избран. Ако едно от тези условия не е изпълнено, автоматично се отива на втори тур. Там няма долен праг на избирателната активност и се избира между двамата кандидати, които имат най-много гласове.
Лесно ли е да се изпълнят условията, за да има избор на първия тур? Не е лесно.
През 2001 г. (Георги Първанов срещу Петър Стоянов) на първи тур нито са гласували над 50%, нито някой от кандидатите е имал над 50% от гласовете.
На президентските избори през 2006 г. (Първанов срещу Волен Сидеров) избирателната активност на първи тур е 44.28% от общо 6 450 920 избиратели по списък (под 50%). И въпреки че Първанов печели 64.047% от гласовете (над 50%), се отива на втори тур.
През 2011 г. обаче става обратното. Гласували са 51.83% от избирателите (над 50%), но нито един от кандидатите не достига на първи тур 50% (Калфин има 28.96%, а Плевнелиев 40.11%). И пак се отива на втори тур. Така е и през 1992 г. (Желю Желев срещу Велко Вълканов), и през 1996 г. (Иван Маразов срещу Петър Стоянов).
Тъй като на втория тур няма долна граница на избирателната активност, под която изборите са невалидни, и 10% да гласуват, те ще ни изберат президент. Второто условие се изпълнява автоматично. Винаги един от двамата кандидати с най-много гласове от първия тур ще има поне 50% и малко на втория тур. За другия винаги ще остават по-малко от 50%. Аритметика.
Досега желанието и усилията на партиите бяха насочени да се свали избирателната активност на първи тур и да разсее вотът между разни пищови, шишарки, цигуларки, аптекари, петна, каратисти и др. Това даваше възможност между двата тура да се изтъргува подкрепата на третия, четвъртия, петия кандидат в полза на някой от първите двама, които отиват на втори тур. И, ако се налага, да се мобилизира допълнителен електорат в полза на някой от двамата кандидати. Или пък да се оттегли електорат, ако някой от двамата кандидати се инати и не е склонен на пазарлък.
Какво се променя в настоящите избори?
Те стават формално задължителни със санкция отписване от избирателния списък, ако не се гласува на два последователни избора от един и същ вид. За да не се приложи санкцията, избирателят трябва да се обяснява с администрацията в декларация, доказваща уважителна причина защо не е гласувал. Като компенсация за вмененото задължение за гласуване законодателят даде възможност на избирателя да декларира избор (позиция) "Не подкрепям никого". Това е едно своеобразно бонбонче, едно локумче, което законът дава на избирателя за това, че е спазил закона, отишъл е до урната, но вместо празна бюлетина или невалиден глас добросъвестно е гласувал с утвърдените знаци и със син химикал. Много вероятно е този тип избиратели изобщо да не гласуват, ако го нямаше факторът задължителност. Сега имат и "локумчето" марка "Не подкрепям никого".
И сега стигаме до важното пояснение какво става с този глас "Не подкрепям никого",
какво става с "локумчето"?
Този глас, както и другите, влиза в базата за изчисляване на избирателната активност и я вдига, надува броя на гласувалите, защото мотивира иначе пасивни избиратели да гласуват. Мотивира и т.нар. протестен вот. Той се счита формално действителен глас – даден е на официалната бюлетина, даден е с утвърдените знаци, положени със син химикал. Това значи, че едното от условията да има избран президент на първия тур (да са гласували над 50% от избирателите в избирателния списък) може да се изпълни по-лесно. От гледна точка на предмета на изборите обаче, това е "кух" глас, няма избор.
И тук е черешката на тортата - какво става с този "кух" действителен глас при определяне на резултатите от гласуването?
Ами нищо не става. Този "кух" глас "Не подкрепям никого" се сортира на отделна купчинка, отделя се от действителните гласове, които са дадени за кандидатите на партии, коалиции и инициативни комитети. Става на практика недействителен глас при определяне на резултата за кандидатите. С други думи, не се брои за никого. Ще бъде преброен само за целите на протокола и политолозите, за да се запише на специален ред в протокола. Точно както ще се бъдат преброени и недействителните гласове - немаркираните бюлетини в урната, гласуването за повече от една листа, гласуването с червен химикал и със звездичка например и други подобни, както гласовете за моци, тоци, гласовете, на които пише "всички сте маскари", има нарисувани картинки ( в т.ч. и нецензурни) и др. Те ще бъдат записани на съответния ред като недействителни гласове.
Повтаряме – гласът "Не гласувам за никого" не се брои за нито един от кандидатите при определяне на резултата от гласуването. При това положение нараства тежестта на гласовете на т.нар. твърди електорати. Те са формирани от хората, които са назначени в администрацията и цялата бюджетна сфера с политическа протекция и ходатайства, от служителите и работниците на фирмите, които получават обществени поръчки поради политическа и друга обвързаност с властта. Която и да е тя. Помните ли бобовдолските миньорски инструктажи в полза на БСП? Който иска, може да си ги припомни пак. Има ги в интернет. И, разбира се, от купения, етническия и друг зависим/контролиран вот.
При хипотезата гласували над 50% от избирателите в списъка и 50% от тях гласували с "Не подкрепям никого", теоретично е възможно някой от кандидатите все пак да достигне 50% от действителните гласове, които са подадени за кандидатите на партии, коалиции и инициативни комитети и да бъде избран от малък брой избиратели. Малко вероятно е, но е възможно. Поради тази причина рекламирането на този "кух" глас е вредно и подвеждащо. На втория тур, обаче квадратчето "Не подкрепям никого" може да се окаже единственият избор на много хора, които не искат да гласуват с отвращение за по-малкото зло според своите убеждения.
И за накрая един съвет. ЦИК и партиите никак, ама никак не обичат да анализират причините за големия брой недействителни гласове, които се намират в урните. Не е ясно дали това са немаркирани бюлетини или невалидността е определена по други причини. В протоколите на СИК и нагоре за това е отделен един ред и ЦИК не иска да се отворят чувалите и да се направи анализ.
Затова моят съвет е: в никакъв случай не пускайте в урната празна бюлетина! Това е все едно да си дадете кредитната карта и ПИН кода на непознат човек, или да му дадете пълномощно да тегли от банковата ви сметка колкото той си поиска.
Ако толкова ви се иска, лично направете гласа си невалиден, за да не гласува друг вместо вас.