От българската история с гумичка е изтрит един факт - Евлоги Георгиев не само лобира активно по високите етажи на властта в царска Русия за освобождението на България, а и плаща не малка част от разходите за войната, която руското правителство обявява на Османската империя. Дадено ни е да знаем само, че е дал пари за построяването на университета, но не знаем например, че не е изпълнено изричното условие по завещанието му той да се казва "Евлоги и Христо Георгиеви от град Карлово".

Как ли щеше да се почувства този виден български русофил, ако днес можеше да бъде свидетел на хибридната война на Путиновото руско правителство в любимата му България?

Не вярвам, че има и един образован човек, който вярва, че освобождението на България е израз на любовта на руския народ към българите, които руснаците по онова време даже не познават.

Историята е до толкова изкривена, че днес никой, даже и десните правителства, не са в състояние да обяснят какво правят все още паметниците на съветската армия в центъра на двата най-големи български града София и Пловдив. Наистина ли не правим разлика между царска Русия и Съветския съюз? Наистина ли не правим разлика между Путин и впечатляващите руски умове, допринесли за развитието на науката и изкуствата? Знаем ли броя на емигриралите от Русия руснаци заради диктатурата на Путин?

Светът не е черно-бял и не се разделя на САЩ и Русия. Както и в собствената ни страна и в тези държави има от всичко.

Но днес темата е България и накъде отива тя?

Когато Борисов прави заявка за съюз с ДПС - партията, която маскирана зад изстрадалото турско население в България, най-после беше принудена да разкрие проруския си генезис, трябва да е наясно, че примката на Путин, сложена на врата му, все по-лесно ще се затяга. Да правиш заявка за съюз с ДПС и да имаш за основна цел неприсъствието на една малка дясна партия във властта, определено не говори за политическа далновидност.

Когато спонсорираните от Путин български политически партии се множат, когато България е принудена да плаща милиони на Русия за нереализирани проекти в енергетиката, следствие на корупционни сделки и когато съседна Турция се гърчи под диктатурата на Ердоган, България повече от всякога има нужда от Президент с ясно артикулирана евроатлантическа ориентация, какъвто е Росен Плевнелиев. Президент, който сам е нейно олицетворение, а не декламира продиктувани в Брюксел фрази, които не са част от собствената му ценностна система.

Ако Борисов беше издигнал кандидатурата на Томислав Дончев или Румяна Бъчварова, днес нямаше да иска от Вежди Рашидов да преодолее омразата си към Доган и Пеевски и да призовава да бъде приета подкрепата на ДПС на втори тур. Същата ДПС, която издига за президент омразния му Орешарски.

Днес единственият силен ход за българския премиер е да надскочи егото си (всички имаме проблем с егото си) и в името на бъдещето на българската държава да оттегли кандидатурата на Цачева и да застане зад Трайчо Трайков. Така със сигурност ще остане с достойнство в историята.

Убеден съм, познава по-добре от мен качествата на Трайков (аз се запознах с него тази седмица), защото иначе едва ли щеше да го покани за министър на икономиката в първия си кабинет.

Разбирам премиера за фрустрацията му по отношение на Реформаторския блок и в голяма степен я споделям. Но днес е време за големи решения, защото се прави историята на България. Смели, неочаквани и важни решения за бъдещето на страната.

Не е трудно!