Защо Близкият изток не вярва на САЩ
Когато водят войни в Близкия изток, Съединените щати имат неприятния навик да привличат местни сили като свои марионетки, а после да ги зарязват, когато положението стане тежко или се намесят регионални политики.
Този модел на "съблазняване и изоставяне" е една от нашите най-непривлекателни черти. Това е една от причините Съединените щати да се сблъскват с недоверие в Близкия изток.
Ние не оставаме верни на хората, които поемат рискове от наше име в Ирак, Египет, Ливан и на други места. Боя се, че този синдром се проявява отново в Сирия, където кюрдско въоръжено формирование, известно като Отряди за народна защита (YPG, на кюрдски - Yekîneyên Parastina Gel), което е най-добрият съюзник на Съединените щати срещу "Ислямска държава", е обстрелвано от турската армия.
За мен YPG са особен случай, защото имах възможност да се срещна с някои от техните бойци през май в таен тренировъчен лагер на американските спецчасти в Северна Сирия. Те казаха, че се бият до последния мъж, а понякога до последната жена, при действията за прогонване на "Ислямска държава" от нейните крепости. Включени в отрядите офицери от специалните сили разказваха с дълбоко уважение за техните подвизи, говорейки за "братството на близкия бой", както се изрази един от тях.
За съжаление, съюзяването със Съединените щати може да бъде опасно в Близкия изток. Миналата седмица Турция заяви, че нейни военни самолети са поразили 18 цели в контролирани от кюрдите области в Северна Сирия. Турците искат да попречат на Отрядите за народна защита да се свържат със своите бойци в район, известен като Африн, на северозапад от Алепо.
Турците също така искат да не позволяват на Отрядите да играят водеща роля в освобождаването на столицата на "Ислямска държава" Ракка, както планираха Съединените щати.
"Ако това не спре, може да бъдат осуетени всички планове за Ракка", предупреди служител на Пентагона по повод турското настъпление. Кюрдски източници споделят, че след като Съединените щати не отговарят на призивите за Африн, Отрядите за народна защита се обръщат към Русия.
Съюзът на САЩ с кюрдите беше изграден при освобождаването на Кобане от "Ислямска държава" в края на 2014 г. Те бяха намалели до неколкостотин бойци, когато се намесиха американските сили за специални операции. Помощта беше договорена с посредничеството на шефа на разузнаването на Патриотичния съюз на Кюрдистан (YNK - Yekêtiy Niştîmaniy Kurdistan) Лахур Талабани. Той изпрати няколко свои агенти в Кобане с GPS устройства, за да викат САЩ да оказват близка въздушна подкрепа чрез оперативен център в щаба на YNK в Сюлеймания, Ирак.
Правителството на Обама подкрепи Отрядите, защото победата в Кобане беше първият голям успех на бойното поле срещу "Ислямска държава". Най-сетне Съединените щати имаха партньор, способен да воюва. Но този съюз беше изграден върху етническа разломна линия.
Той беше разстроен през август, когато сили, доминирани от кюрдите, превзеха Манбидж, непосредствено на юг от турската граница. Няколко седмици по-късно турците нахлуха в Сирия и започнаха своя обстрел.
Съединените щати безуспешно се опитват да подхождат тактично към враждебността между турците и кюрдите. Преди да започне настъплението при Манбидж през май, Съединените щати доведоха във военновъздушната база "Инджирлик" в Турция делегация на Сирийските демократични сили (HSD - Hêzên Sûriya Demokratîk) - коалиция, която формално контролира Отрядите за народна защита.
Но тези усилия за прикриване на различията между турците и кюрдите се провалиха след опита за преврат в Турция през юли. Говори се, че някои от турските генерали, срещнали се със Сирийските демократични сили, сега са в затвора като заподозрени за преврата.
Регионалните амбиции на Турция се увеличават, след като президентът Реджеп Тайип Ердоган затвърди властта си след опита за преврат. Турските сили тормозят Отрядите за народна защита и укрепват гранична ивица в Сирия, но също така напредват в Ирак, като се стремят да играят роля в освобождаването на Мосул въпреки предупрежденията на Ирак и Съединените щати да не се намесват. Ердоган говори за Алепо и Мосул като за някогашни османски регионални столици.
"Не може да се предвиди как да се справим с ролята на Турция на двете сцени", казва висш американски служител.
Може би кюрдите трябваше да знаят, че не биваше да се съюзяват със Съединените щати, нито да вярват, че Турция няма да се намеси. Кюрдската история е изпълнена с предателства.
За щастие на Съединените щати все още е останала някаква благосклонност от Операцията за оказване на подкрепа - наложената от Съединените щати забранена за полети зона над Северен Ирак след войната в Залива през 1991 г., която помогна за създаването на процъфтяващо кюрдско регионално правителство в Ирак.
Но хората в Близкия изток са се научили да се отнасят предпазливо към американските обещания. Един иракски християнски лидер наскоро отхвърли идеята за нова американска помощ след "Ислямска държава". "Вие ще си тръгнете", каза свещеникът. "Това правите вие."