Референдум 2016: За задължителното гласуване и имитацията на политика
Миналата седмица разгледахме първия въпрос от предстоящия референдум и тъжното състояние на фасадност и имитативност на демокрацията ни. Имитативността, за съжаление, е част не само от изборите, но и от целия политически, обществен и институционален живот. Вторият въпрос на Референдум 2016 пита: "Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?" и ни напомня за мрежата от имитации, в която живеем.
След приетите в Избирателния кодекс промени вече изборите в България са, поне на думи, задължителни. Така става неразбираемо и необяснимо защо е необходимо и каква е логиката суверенът да бъде питан по въпрос, който вече е решен. Предвид хронологията на събитията и огледалният въпрос е релевантен: защо се решава законово въпрос, за който се очаква да бъде попитан суверенът? Как щеше да изглежда сериозната британска демокрация, ако Камерън беше започнал процедурата по излизане от ЕС, преди да проведе референдума?
Това, разбира се, е част от имитирането на политика, което често наблюдаваме. Но, пак,
когато политиците имитират политика,
гражданите и независимите медии имат свободата
да не имитират гражданственост
За това можем да разгледаме въпроса по същество и да преценим дали да гласуваме и какви са предимствата и недостатъците на двата отговора.
Три важни аспекта трябва да бъдат очертани:
Първо - искаме ли или не задължително гласуване?
Второ - гласуването трябва ли да бъде задължително и на избори и на референдуми?
И трето - какви правила трябва да диктуват задължителността на избора?
Първият подвъпрос, за щастие, вече беше подложен на известно обществено обсъждане, когато по предложение на "Патриотичния фронт" парламентът трябваше да гласува поправки в Изборния кодекс. Резултатът не беше точно, че по-силните аргументи надделяха и в крайна сметка парламентът се съгласи с тях, но все пак има база, от която да се започне. Аргументите "за" задължителното гласуване се въртяха около това, че по този начин се намалява тежестта на платения вот и партиите със силно олигархиризирана структура. Аргументите "против" бяха в посока, че гласуването е право, а не задължение и това е (по един или друг начин) написано в Конституцията. Така взети аргументите, страхувам се, нито една от тезите на надделява.
Съществува, обаче, един по-силен аргумент "за" задължителното гласуване и той се намира лесно в буквално първия исторически документ, в който се говори за задължителност на гласуването. В една от древногръцките комедии се разказва за това как, когато тогавашното народно събрание (което е буквално събрание на целия народ, имащ право на глас) се събере, се очаква всички граждани да са на място. Ако някой не е могъл да отиде, то той не търпи наказание. Когато обаче събралите се граждани са толкова малко, че е видимо, че са малцинство, местните роби биват пратени да намерят гражданите в домовете им и насила да ги докарат на събранието. Две са имплицитните логики за тази практика. Първата е, че след като повечето хора са решили да не дойдат, значи очевидно не го правят заради неотложни ангажименти, а поради нежеланието си да участват в общите дела – нещо, което не може да бъде допуснато. Втората е, че липсва легитимност на решенията взети от малцинството от гражданите, а целта на това решенията да се взимат от всички, е точно, да бъдат легитимни за всички.
Целият този аргумент, пък бил и той на повече от 2500 години, всъщност се оказва валиден за съвременна България. Избирателната активност обикновено се намира около 50-те процента, а институциите имат ужасяващи рейтинги на доверие. Въпреки че в значителна част от негласуващите не отиват до урните поради простата причина, че не живеят на мястото, на което трябва да гласуват, това също е форма на политическа апатия – такава, в която те мързи да минеш по административната процедура (дори и тя да е максимално улеснена) за да дадеш гласа си.
Изваждайки безспорното от спорното, накрая въпросът става следният:
Ще повиши ли легитимността на гласуването
вменяването на задължителността му?
И всеки гражданин трябва да даде отговор за себе си.
Вторият подвъпрос е трябва ли изборите и референдумите да бъдат третирани по един и същи начин. Тук отговорът може да бъде само "да". Точно както, когато в Древна Гърция гражданите се събират, за да решат общите си въпроси, и участват едновременно на допитвания по конкретните политически проблеми и по проблемите на това кой трябва да бъде избран за да работи за общността, така и тук и сега, единственото
логично решение е задължителността да върви в комплект както на избори,
така и на референдуми
За това, всъщност, е по-добре, че в общонародното допитване съществува такъв въпрос, вместо той да бъде решаван от парламента, който вече взе безумното и имитативно решение, че изборите са задължителни, а референдумите – не съвсем. Когато суверенът даде мнението си по този въпрос, поне сегашното положение изборите и референдумите да се третират различно, би трябвало да отпадне.
Третият подвъпрос е какви трябва да са условията на задължителността на гласуването. Съвременната и историческата световна практика дава няколко алтернативни отговора. Както разбрахме, отговорът на Древна Гърция е, че трябва гражданите да минат през срама собствените им роби да ги докарат насила на общото събрание. Повечето страни, които в момента практикуват задължително гласуване, налагат минимални глоби, или изобщо не налагат никакви. В България законодателят реши, че наказанието за негласуване на два поредни избори, е гражданинът да бъде изваден от избирателните списъци. Нещо което, струва ми се, няма никаква рационална логика и е ярък пример за имитиране на политика.
Реалният ефект от тази имитационна мярка е, че незаинтересованите от политическия процес след няколко поредни избори ще бъдат изкарани от избирателните списъци, което формално ще доведе до покачване на избирателната активност. В действителност обаче покачването на процента гласували по този начин не е реално вдигане на избирателната активност, а просто дребна игра с цифрите и числата. Предстои да видим колко ще е реалното покачване в брой гласове на президентските избори, които са и първите, в които официално гласуването е задължително.
Ситуацията, в която управляващото мнозинство се постави с приемането на задължителността на гласуването, притежава и още един вътрешен парадокс.
В един и същи ден трябва суверенът да реши дали иска гласуването да е задължително
и да види до какъв резултат води тази мярка
Проблемът тук е, че по-информирано решение щеше да може да се вземе, ако мярката беше отиграна на едни избори и след това следваше референдумът. Има и нещо положително – след като се види дали задължителността на гласуването е повлияла положително на реалната избирателна активност, парламентът ще може да преосмисли наказателните мерки при негласуване, ако същевременно гражданите гласуват за задължителното гласуване.
Така какъвто и да бъде резултатът от втория въпрос на референдума, законодателят трябва да предприеме следните мерки:
- - Да унифицира практиката за избори и референдуми;
- Ако референдумът завърши с положителен резултат, да преосмисли наказанията за негласуване и същевременно с това да не затруднява допълнително упражняването на право на глас на българите в чужбина и особено тези в Европейския съюз;
- Без значение от резултата на референдума, да направи поне опит за информационна кампания за правото и задължението за гласуване.
По света задължителното гласуване е традиционна практика единствено в региона на Южна и Централна Америка и е директно свързано с историята на националните революции в тези страни. От Западните страни, към които числим и България, задължително гласуване има само в Австралия и две държави членки на Европейския съюз – Белгия и Гърция. От друга страна опция, еквивалентна на "Не подкрепям никого", е налична в повечето страни, в които има задължително гласуване, но също така и в други, в които такова няма.
Най-близкият до нас пример е Гърция. Гласуването е задължително, а избирателната активност е традиционно сравнително висока. Реално наказание за негласувалите обикновено не се прилага, въпреки че не бих се учудил, ако покрай опитите на последните правителства за попълване на дупките в бюджета, това да е в процес на промяна. Опцията "Не подкрепям никого" съществува, но обикновено незначителна част от гражданите я използват. Все пак празните гласове не се броят при определянето на 3-процентовата бариера за влизане в парламента. В Гърция президентът не е директно избираем, така че сравнение за такива избори не може да се направи.
В Белгия практиката на парламентарни избори е същата, а президентски няма, защото страната е парламентарна монархия. Страните от Южна Америка трудно могат да бъдат дадени за примери, защото изборният процес там е много различен и обикновено гласуването за президент, парламент и разнообразните представители на местната власт е едновременно. Все пак не ми е известно в никоя от тях празните гласове да влияят на прага (където изобщо такъв има) за влизане в парламента.
Завършвам с кратък списък с причините да се гласува за или против "въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите":
Да гласуваш или не:
- Да, защото сегашното положение, в което изборите са задължителни, а референдумите - не, наказанието за негласуване на два поредни избора е изваждане от списъците и неразбориите около опцията "Не подкрепям никого", са имитация на политически решения, за които парламентът носи отговорност.
За:
- Ако вярваш, че това е правилният начин да се повиши легитимността на политическия процес;
- Ако смяташ, че така реално ще се намали влиянието на купения вот и на силно олигархиризираните партии;
- Ако не се страхуваш от това къде би могъл да отиде протестният вот.
Против:
- Ако смяташ, че конституционното ти "право да избираш държавни и местни органи и да участваш в допитвания до народа" противоречи на задължението да гласуваш на избори и референдуми;
- Ако се опасяваш, че задължителното гласуване ще доведе до по-нови и по-страшни популистки партии;
- Ако не виждаш смисъл в това да се повишава избирателната активност, защото в момента всичко си е окей.