Референдум 2016: Да гласувам или не
Много форми на управление са опитвани и ще бъдат опитвани в този свят на грях и неволя. Никой не се преструва, че демокрацията е перфектна или всемъдра. Всъщност е казано, че демокрацията е най-лошата форма на управление, с изключение на всички други, които са опитвани през вековете.
Това са думи на сър Уинстън Чърчил пред британския парламент в края на 1947-ма година. Две години по-рано Чърчил губи изборите от Лейбъристите въпреки героичното му лидерство през войната и въпреки че тихоокеанския театър все още не е приключил. И като един английски джентълмен, вместо да се обиди на партията, народа си и света, просто прави това, което дългът му предполага – отива в опозиция и чака до 1951-ва, когато отново е избран за премиер.
Чърчил разбира много добре три неща за демокрацията – тя не е перфектна и демократичните общества правят грешки, точно както никой човек не е перфектен и всеки прави грешки; всяка демократична система крие в себе си безброй противоречия, парадокси и дилеми; в крайна сметка другите форми на управление водят до "беден, гаден и кратък живот" за повечето хора, а демокрацията поне дава шанс за търсенето на щастие (the pursuit of happiness). За това и остава неин защитник въпреки, че в конкретния момент точно той е лично прецакан от писаните и неписаните й правила. Както, между другото, са прецакани самите британци след референдума си за излизане от ЕС (Дилема първа – да се уважи ли решението на суверена въпреки че е безспорно в негов ущърб?).
Но за да има демокрация и свобода, трябва да се спазват определени базови принципи. По този въпрос Рейгън предупреждава: Свободата не е никога по-далече от едно поколение от изчезване. В момента, в който спрем да следваме принципите на демокрацията, изчезването на свободата става само на една ръка разстояние.
Историческите и съвременните примери по света са много повече от случаите, в които свободата и демокрацията са запазени. В България е дори по-опасно, защото демокрацията, доколкото я има, е незряла и фасадна. И буквално всеки ден трябва да се правят усилия за това страната да не се превърне в такава, в която животът е беден, гаден и кратък, колкото в някоя от постсъветските републики или в неразвитите страни в Африка, а леко и бавно да се върви в посока на нормалните и добре изглеждащи от вътре и от вън западноевропейски страни.
Един от неписаните принципи на нормалната демокрация е,
че когато има референдум, се провежда обществено обсъждане по въпросите в него
Без значение дали въпросите на референдума са "готини", "интелигентни" или полезни. Без значение дали инициативата за него е на личност или партия, която харесваме, или не. И след референдума приемаме резултатите без значение дали ни харесват или не. Такива са писаните и неписаните правила на демокрацията, която е единственият (за сега открит) пазител на свободата. За това, когато някой попита: "ще приемете ли резултатите от изборите", не отговаряме като Доналд Тръмп онзи ден – "ще ги приема... ако победя". Защото това инфантилно поведение води до разрухата на демокрацията и загубата на свободата.
За това, когато "Шоуто на Слави" инициира референдум, гражданите и сериозните медии имат дълг за това как да действат. Както и Чърчил има дълг, когато въпреки успешното си управление, народът го натиква в опозиция. В нашия случай дългът диктува, че личността, публичната фигура и евентуалният бъдещ политик "Слави Трифонов" се оставят настрана, а референдумът се разглежда като част от обективната политическа реалност. Защото в демокрацията няма нищо лично, въпреки че всичко се прави от личности.
Заради това разглеждаме отделно:
Първо - да гласуваме ли на референдума
Второ - инициативата на Слави Трифонов в полза на общото благо ли е или не
По първото: от една страна някои от въпросите имаха силно популистки привкус и нито един от тях няма лесен и ясен отговор – нужно е да се положи усилие (като тези, които полагаме всеки ден) за да бъдат разбрани позитивите и негативите на предложенията. Усилия, които много хора няма да направят, но въпреки това ще гласуват. От друга страна накрая всички ще трябва да се съгласим с взетите решения. А политиците от основните партии, по някаква наистина неясна за мен причина, не си правят труда да проведат адекватни кампании. А законът гласи ясно, че "предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели." Това значи, че прагът за референдума в момента е 3.5 млн. гласа и изобщо не би било изненада, ако той бъде преминат.
Вероятно повечето управляващи и опозиционни политици си мислят, че пак ще се повтори сценарият с референдума за "Белене" – отговорите ще са положителни, но няма да се мине бариерата и в парламента ще оплетат нещата по такъв начин, че на практика цялото упражнение по пряка демокрация да е безсмислено. Но демокрацията не работи така. Неписаните й правила гласят, че резултатите от референдумите трябва да се уважават, а обратното е позволено само при особени (форсмажорни) обстоятелства. Особена е ситуацията с излизането на Великобритания от ЕС, но в нашия случай такива обстоятелства отсъстват. А неглижирането на референдума в Народното събрание ще доведе до загуба на доверието в него, което и без това е под критичните нива и ще обезсмисли цялата идея за директно гражданско участие във взимането на важни политически решения.
Това е и дилема (втора), в която немалко граждани са поставени. Ако например искат да гласуват с "не" на някои от въпросите, но осъзнават, че ако гласуват така само увеличават шанса гласуването от референдума да доведе до задължително за парламента "да". Пълният отказ от гласуване и по трите въпроса пък води до още по-лош резултат – референдумите загубват легитимността си на инструмент за водене на политика. И така пак се обръщаме и тръгваме към азиатските постсъветски републики и се отдалечаваме от нормалните европейски страни.
Демокрацията и свободата ни дават и набор от изходи от тази дилема. В конкретния случай инициираният референдум позволява, когато отидем да гласуваме, да вземем решенията си за всеки един от въпросите поотделно. Не гласуваме на "Референдума на Слави", а на референдума на гражданите.
Напълно легитимно гражданско решение е да гласуваме "да" на един въпрос,
"не" на друг, а на трети да се въздържим
От ЦИК между другото официално ни дават това право, когато в методологията си пишат, че "избирателят може да гласува по един, по два или по трите въпроса, предмет на референдума." /Въпросите са за задължително грасуване, мажоритарен избор на депутати и за партийната субсидия./
По второто – инициативата на "Шоуто на Слави" в полза на общото благо ли е или не? И тук отговорът е комплексен. От една страна използването на допитване до гражданите за да се решават важни политически въпроси, е добра практика. Да, гражданите могат да дадат отговор, който противоречи на общия им интерес – така стана на референдума за излизане от ЕС в Англия и Уелс. За оставане в ЕС, обаче, гласуваха в Шотландия, Северна Ирландия, Лондон и Гибралтар. А част от работата на политиците, публичните лица и дори медиите, училищата и университите е да образоват гражданите по въпросите, засягащи общото благо. За това референдумът иницииран от Слави е в полза на обществото, без значение от резултатите от него.
Защото дава среда, в която могат да се чуят различни мнения и да се проведе дискусия по общите въпроси. Нещо, което по принцип рядко се случва. А ако има един фактор, който универсално навсякъде по света влияе върху това колко добре функционира една демократична система, това е винаги нивото на образованост и заинтересованост у гражданите.
Референдумът, разбира се, има и своите проблеми. Първо, значителна част от въпросите се оказаха в противоречие на конституцията. За това си има институции (в случая президентът и Конституционния съд), които да се задействат и да си свършат работата. Това се случи. Второ, около питанията има сериозен популистки привкус – за съжаление тук партиите отказаха да изпълнят образователната си функция и да разкажат на обществените групи, които представляват, аргументите си против или за въпросите. Трето, самото "Шоу на Слави" не спази един от неписаните принципи на демокрацията – че нищо не е лично. Простотията с късането на снимката на президента ще остане в историята като срамен момент в новата история на страната. А поводът за това беше, че Плевнелиев просто си вършеше работата (не като човек, а като институция, в чиято характеристика влиза да брани писаната Конституция на Републиката).
Това ме подсеща и за последната дилема на демокрацията -
рационалните граждани гласуват на избори за идеи, принципи и политики,
а не за хората, които ги представляват и олицетворяват
Така на Референдум 2016 не се гласува за или против Слави Трифонов. Гласува се за трите отделни въпроса, свързани с политическите правила на страната. И всеки гражданин има правото да бъде "за", "против" или да се въздържи от гласуване по всеки от въпросите. Без значение какво е мнението му за инициаторите на референдума.
Още за и против мажоритарните избори - четете тук.
За задължителното гласуване и аргументите в подкрепа или срещу него - тук
Да се намали ли партийната субсидия - тук.