Година след труса в Непал, бизнесмени и инженери съживяват страната

Година след труса в Непал, бизнесмени и инженери съживяват страната

Година след труса в Непал, бизнесмени и инженери съживяват страната
Associated Press
Година и половина след опустошителното земетресение в Непал възстановяването още е бавно, но няколко бизнесмени подават ръка за помощ.
Когато миналата година в Непал земетресението с магнитуд 7.8 удари село Барпак, то загуби 72 от жителите си, почти всичките си 1000 традиционни къщи от кал и камък, както и малката си водна електроцентрала.
На 25 април, когато се навърши една година от бедствието, чистата енергия се завърна в Барпак. Събралите се хора посрещнаха с радостни възгласи пускането на електроцентралата.
Токът се завърна благодарение на усилията на Бир Бахадур Гхале, който е роден в селото. В дните след земетресението предприемачът видял около 1000 души, събрани около генератор в двора на местното училище.
"Разбрах, че ако не открием начин да електрифицираме временните им убежища, те скоро могат да започнат да изпадат в депресия", отбелязва Гхале, предприемач на около 40 години, чийто бизнес е свързан с малките водни електроцентрали. "Трябва да зареждат мобилните си телефони, да слушат радио и да гледат телевизия," допълва той.
Докато правителството и международните донори имат трудности да покрият очакванията на оцелелите след земетресението, бизнесмени, които често работят с ограничени ресурси, възстановиха домове и училища, върнаха осветлението, захранвано със слънчева енергия, и събраха средства.
Тези начинания им спечелиха похвали в страна, в която правителството, засегнато от корупцията, решава мудно проблемите на оцелелите след земетресението.
Премиерът Пушпа Камал Дахал обеща неотдавна помощи от 300 000 непалски рупии (2800 долара) на семействата, оцелели след земетресението. По-малко от 60% от над 500 000 домакинства, които имат право на такава помощ, обаче са получили първата част от сумата на стойност 50 000 рупии.
Предприемачите енергично се намесиха, за да покрият липсите. След земетресението 36-годишният непалски архитект Нрипал Адхикари пътува с няколко палатки за Балингтар, село на около 12 км южно от епицентъра.
Адхикари неотдавна е построил училище в Балингтар и вижда, че усилията му са възнаградени - училището, направено от местни материали като кал и бамбук, вместо от цимент и бетон, е оцеляло, а конструкции от други материали са се срутили.
Адхикари започва проектирането и надзора на строителството на евтини, устойчиви на земетръс жилища, включително за една жена в Кавре - един от най-силно засегнатите региони в Непал.
При цена от 800 000 рупии, къщата струва с 30% по-малко средната цена на едно жилище, отбелязва Адхикари, дори ако е оборудвана с модерна печка за готвене, слънчева система за осигуряване на осветлението и система за събиране на дъждовната вода.
Къщата сега е дом на 45-годишната Сану Мая Таманг и двете ѝ деца на 11 и 13 години. Допълнителна стая ѝ осигурява приходи, тъй като я дават под наем на туристи.
След като къщата ни се срути при земетресението, изгубих надежда, посочи Таманг, която 10 месеца след земетресението е живяла във барака, която е била прекалено студена през зимата и прекалено топла през лятото. Откакто се нанесохме в тази къща през май, се чувствам сигурна, отбелязва тя.
Седмица след земетресението той среща Бал Кришна Доши, 44-годишен предприемач в областта на информационните технологии, който се опитвал да внесе лампи, захранвани със слънчева енергия, от Европа за оцелелите.
Ариал предложил да направи прототип на такива лампи в Непал. След три седмици той представил преносима слънчева лампа с живот на батерията 6 часа и вградено устройство за зареждане на мобилен телефон.
Компанията за слънчева енергия от Катманду Gham Power подкрепи производството на лампите с маркетинг и оборудване. Прототипът, наречен "Непалс лайт", е на цена от 2500 рупии. Благотворителна организация от Катманду Volunteer for Change раздаде 200 лампи, а Ариал дари 100 на оцелелите, вдъхновили проекта.
В Барпак, разположен в сянката на заснежените планини, бизнесменът Гхале знае колко е важна електроенергията. В началото на 90-те той подхваща работата по 133-киловатовата малка водна електроцентрала на селото. Работеща на пара, централата осигурява денонощно електроенергия за 1500 жители.
Местният пекар Коширам Гхале каза, че най-много им е липсвало електричеството. Когато токът дойде, всички бяхме много щастливи, заяви 32-годишният пекар. Аз бях още по-щастлив, защото не мога да си представя как ще работя без ток, допълва той. Сега нещата се подобриха, но преди година много се притеснявах за прехраната си./ БТА