Дали най-продължителеният европейски конфликт – Кипърският въпрос, ще бъде решен, при това до края на тази година, ще стане ясно тази седмица в Швейцария. Лидерите на двете кипърски общности – Никос Анастасиадис и Мустафа Акънджъ, от днес започват решаващ кръг преговори, който политически анализатори вече нарекоха "момента на истината" за изстрадалата, етнически разделена от 42 години страна.

Залогът е много висок – срещата в швейцарския курорт Мон Пелерин ще определи бъдещето на Кипър. Върху двамата лидери, които заедно търсят решение от май 2015 г., лежи отговорността за исторически избор – или да доведат мирния процес до финалната фаза и да обединят острова като двузонална двуобщностна федерация, или да сложат край на усилията с прекратяване на преговорите и тежки последици в бъдещето.

Швейцария не е краят на пътя в търсене на цялостното уреждане на Кипърския въпрос, но е повратна точка, важна и решаваща крачка към последната фаза на мирния процес. В това са единодушни лидерите на двете кипърски общности, специалният съветник на генералния секретар на ООН за Кипър Еспен Барт Ейде, експерти, активисти на гражданското общество в двете части на разделената страна.

Намирането на решение в започващите днес разговори в Мон Пелерин ще е изключително трудно, но не и непостижимо. В продължение на пет дни основният фокус на Анастасиадис и Акънджъ ще бъде върху една от ключовите преговорни глави - изключително трънливия, чувствителен и болезнен въпрос за територията и териториалните корекции за бъдещите две съставни държави в бъдещия федерален Кипър, по които двете страни имат дълбоки разногласия. Заедно с тях ще бъдат обсъдени и останалите нерешени проблеми в 4-те глави, по които вече е постигнато значително уеднаквяване на позициите - управлението и разпределението на властта, въпросите на Европейския съюз, икономиката и собствеността.

В решаващата фаза на преговорите по териториалното устройство двамата лидери влизат с прокарани много "червени линии", по които трябва да търсят компромис. Постигането на съгласие по параметрите на територията не е лесно, тъй като новото прекрояване на картата на Кипър е много болезнено и за двете кипърски общности.

Кипърските гърци искат по-голям процент от окупираните сега територии да се върне под кипърска гръцка администрация в бъдещата федерация, отразявайки по-точно съотношението между населението в двете части на разделената страна. Сега самообявилата се Севернокипърска турска република заема 37% от територията на острова при 20% от общото население.

Целта на кипърската гръцка общност е да се направят такива териториални корекции, които да позволят по родните си места да се върнат около 100 000 бежанци - от общо 160-те хиляди, напуснали домовете си в северната част пред настъпващата турска армия. Позицията на Анастасиадис включва също така по-голям достъп до бреговата ивица, която сега е в полза на кипърските турци, и промяна в статута на значими, символни културни и религиозни забележителности.

В същото време кипърските турци искат по-малки териториални корекции, при които минимален брой хора да е необходимо да се преместят от мястото, където те живеят вече четири десетилетия. Някои от тях ще станат за четвърти път бежанци, след като са били засегнати още в междуобщностните конфликти през 1958 г. и 1963 г. Аргумент на Мустафа Акънджъ е, че след като ще се прилагат 4-те основни свободи на ЕС, всеки ще има право да закупи собственост и да живее там, където предпочита, не са необходими много промени.

Връщането на Вароша, някогашната Кипърска Ривиера, сега "града-призрак" на Фамагуста, на нейните законни жители кипърските гърци, безапелационно се поставя като стъпка от първия ден на решението. Една от най-оспорваните е съдбата на град Морфу и богатия селскостопански район около него, където в последните пет години Турция е инвестирала около 4.3 млн. евро и той "не подлежи на връщане", както заяви през февруари президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган. През октомври кипърските турци от града протестираха под надслов "Няма да дадем нито един сантиметър от земята", а кипърските гръцки бежанци периодично излизат с акции с искане за по-бързото си връщане в родния град.

Въпросът за територията е ключов, защото без него не може да се затвори чувствителната глава за собствеността – каква част от имотите ще бъдат върнати на предишните им собственици и за каква част ще им бъдат изплатени компенсации. От това пък зависят и сметките за необходимото финансиране на обединяването на Кипър – икономическите параметри на решението на Кипърския въпрос също са в обхвата на преговорите.

Интензивните преговори в Швейцария ще дадат отражение и върху най-конфликтните и решаващи въпроси за постигането на споразумение - сигурността и гаранциите, по които позициите на двете преговарящи страни сега са непримирими.

Президентът Анастасиадис обяви, че само положителен резултат в Мон Пелерин - а той се измерва със споразумение по критериите за териториалните корекции заедно с конкретни карти за населени места и население, може да проправи пътя към следващата и последна фаза в процедурата за мир на острова. Това ще бъде петстранна конференция заедно с държавите-гаранти Великобритания, Гърция и Турция по въпросите на сигурността и гаранциите. Лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ обаче даде да се разбере, че няма да обсъжда конкретни карти, преди да се постигне съгласие за свикване на конференцията и настоява датата й да бъде обявена още в Швейцария.

Гаранциите и сигурността са основната "червена линия" за кипърската турска общност, натоварена със страхове с 50-годишна давност - от кървавите сблъсъци през 1963 г. Според Акънджъ кипърските турци ще се чувстват сигурни само с гаранции от Турция. Той заяви, че няма да започне обсъждането на базата на "нулеви гаранции, нулеви войски", каквато е позицията на кипърската гръцка общност, тъй като такъв подход няма да доведе до решение. Турция и кипърската турска общност настояват да се запази някаква форма на гаранции и възможност за намеса от Анкара, което кипърската гръцка страна категорично отхвърля. Нейно условие е и още в първия ден след споразумението значителна част от разположената сега на острова 40-хилядна турска армия да го напусне. Обединен Кипър като член на ЕС не се нуждае нито от гаранти, нито от окупационни войски, подчерта Никос Анастасиадис.

Решаването на най-конфликтните въпроси - териториалните корекции, засягащи също така правото на турските заселници от Анадола да останат на острова, гаранцииите и сигурността, в голяма степен зависят от позицията на Турция. Неслучайно последната консултация на Мустафа Акънджъ преди Швецария, в събота вечер, бе едночасов разговор с Ердоган в Истанбул. На нея двамата са подчертали ангажимента си за уреждане на Кипърския въпрос, за което обаче е важно да се запази системата на гаранции.

Въпреки, че шансовете за уреждане на Кипърския проблем изглеждат по-добри от всякога, нищо не е сигурно с непредсказуемия президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган, коментират политически анлизатори.

В навечерието на преговорите в Швецария президентът Никос Анастасиадис изпрати ясно послание към Анкара, че сега не е времето за пожелателни думи, а за действия, с които тя трябва да покаже дали наистина иска решаване на Кипърския въпрос. Това, което обаче Ердоган обявява, е засилващи се геополитически и икономически амбиции към острова и региона на Източното Средиземноморие. Само три седмици преди преговорите в Мон Пелерин турският президент заяви, че страната му ще направи значителни инвестиции в северната част на острова през 2017 г.

През октомври бе сключен договор за изграждане на електропровод между континента и острова за пренос на ел.енергия за нуждите на кипърските турци. В края на миналата седмица стана ясно, че турският изследователски кораб "Барбарос Хайредин Паша" отново се готви да продължи сеизмичните проучвания за природен газ в акваторията на Кипър – навлизането му в нея през 2014 г. стана причина за прекратяване на преговорите по Кипърския въпрос, водени тогава от Никос Анастасиадис и Дервиш Ероглу.

С решаването на Кипърския въпрос ще бъде преодоляна сериозна пречка по пътя на Турция към ЕС, тъй като Кипър отказва да размрази преговорните глави, върху които е наложил вето. Има обаче опасения, че мирният процес може да пострада, тъй като Никозия губи "европейския стимул" заради променената позиция на Ердоган към членството на страната му в ЕС.

Мустафа Акънджъ подсили напрежението с още една прогноза. "Ако не се постигне решение за обединяване на Кипър, кипърските гърци могат да се окажат съседи с Турция", заяви лидерът на кипърските турци. Политически анализатори говорят за "План Б" на Ердоган за анексия на окупираната сега част на острова и прилагането на Кримския сценарий като твърде възможен изход. Те не изключват вместо в референдум за обединението догодина кипърските турци да трябва да участват в референдум за присъединяване като провинция на Турция.

На фона на напрежението от нестабилната политическа ситуация в Турция след опита за преврат и сблъсъка на интереси на Великите сили в Източното Средиземноморие един неуспех на преговорите в Мон Пелерин се очаква да задейства сериозни процеси с негативен ефект върху продължаването на преговори за бъдещето на Кипър.

Според кипърските гърци дори да не се постигне напредък в Швейцария, преговорите със сигурност ще продължат, въпреки че няма да се постигне целта за решение през 2016 г. Това обаче трудно ще се реализира.

През септември външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу заяви, че "това не е заплаха, но реалността: това е последният шанс за решаване" на Кипърския въпрос. Мустафа Акънджъ е убеден, че този кръг преговори е последен опит за федерално обединение и при провал "нещо друго" ще бъде обект на бъдещи преговори. Ако не се постигне обединение на базата на двуобщностна двузонална федерация, алтернативата не е запазване на статуквото, а разделение на страната, сно предупреди главната опозиционна партия, лявата АКЕЛ, която единствена от всички партии подкрепя президента Анастасиадис и неговата дясноцентристка партия ДИСИ за намирането на решение. Масово организации и движения на гражданското общество от двете разделени общности изразяват подкрепата си за двамата лидери и за обединението на страната.

Часове преди да заминат за Швейцария Никос Анастасиадис и Мустафа Акънджъ декларираха решителност и воля, за да преодолеят проблемите и да постигнат решение, при което няма победители и победени. От днес те са на старта на последната миля от дългия път към мира в Кипър.