Козът на Тръмп - ядосаните на феминизма бели мъже

Козът на Тръмп - ядосаните на феминизма бели мъже

Козът на Тръмп - ядосаните на феминизма бели мъже
Едно нещо стана ясно от тази президентска кампания – макар феминизмът да промени американската култура и живота на жените, мъжете далеч не еволюираха толкова бързо, пише Джил Филипович в текст за в. "Ню Йорк таймс", озаглавен "Мъжете, които изостанаха от феминистките".
Настоящето до голяма степен е удобно за феминизма. Традиционните женствени черти – учтивост, създаване на значими отношения с хората, изслушване и комуникиране, все още са от полза в класната стая и на работното място. Сега да бъдеш жена може да означава много неща. Не е нещо необичайно жена да бъде адвокат или инженер, на никого не му пука дали косите ни са къси, дали носим панталони, дали кредитната ни карта е на наше име, дали играем футбол, или си купуваме имот.
Мъжете не придобиха тази гъвкавост. Светът се промени, но много от тях останаха в миналото. Докато жените си пробиха път в традиционно смятаните за мъжки области, мъжете не направиха това в обратната посока. Те вършат повече домакинска работа отпреди, но все пак основният дял от нея пада върху дамите. Доминацията и приходите продължават да оформят идентичността им и когато загубят тези неща, мъжете или се предават, или се вбесяват. Вероятно това повече от всичко друго обяснява възхода на Доналд Тръмп – той обеща на
измъчените бели мъже да им върне идентичността.
Още нещо: той се състезава с жена, след като Америка имаше черен президент в продължение на осем години. За много от мъжете, свикнали да виждат собствените си лица по коридорите на властта, това просто не се търпи повече.
Тръмп им предложи удобни изкупителни жертви – мексиканците, мюсюлманите, търговските политики, политическата коректност – и обеща да ги върне на полагаемото им се място в обществото. С редичката си съпруги моделки и актриси, парадите от красиви момичета на конкурсите му за красота и вулгарните си демонстрации на богатство Тръмп е олицетворение на фантазията за мъжкарската власт.
Изкушение е просто да отпишем хората, които отказват да еволюират, особено ако кандидатът им загуби изборите. Но грозотата на кампанията на Тръмп доказа, че белите мъже, които съществуват в своя собствена потъваща вселена, могат да бъдат опасни.
По-високото образование, участието на пазара на труда, отлагането на брака и на раждането и отглеждането на деца за жените означава, че в живота им има много повече възможности и излиза все повече извън дома. Белите мъже от работническата класа обаче изгубиха много от нещата, които ги свързват с обществото. Профсъюзи и работни места изчезват, много семейства са разпаднати или неосъществени. Това смъква социалния им статут и ги оставя все по-изолирани.
Козът на Тръмп - ядосаните на феминизма бели мъже
Става въпрос за власт и за гнева от загубата ѝ.
Белите мъже винаги са гледали на света различно от жените и малцинствата, но сега техните норми и възгледи са маргинални. Тази промяна е удивителна.
Мъжете, които изостанаха от феминизма, са заплаха за цялата държава. Въоръжени са със собствените си факти и натрупана неприязън и една изборна загуба не значи, че ще бъдат победени изцяло. Няма съмнение, че други републикански кандидати разглеждат фанатичните почитатели на Тръмп като печелившата карта за по-малки избори в консервативни хомогенни общности.
Не е възможно да се установи дали една жена президент ще нормализира женската власт и ще излекува раните, извадени на показ от тези избори, или ще разгневи толкова много мъже, че само ще задълбочи разделението.
Очевидно е, че това е несвършената работа на феминисткия проект, дълго ферментиралото подозрение, извадено на светло: разширяването на ролите и възможностите на жените не може да доведе до пълно равенство на половете, освен ако мъжете не се променят.
Всяка феминистка ще ви каже, че мъжете могат да допринесат с много повече, а не само с физическа сила или със заплата, и че бихме били щастливи да живеем в свят, в който мъжете са свободни да са издръжливи и нежни, амбициозни и грижовни, изразяващи чувствата си и емоционални.
*Текстът е публикуван със съкращения. Заглавието и акцентите са на "Дневник".