След Тръмп и Брекзит популизмът ще залее Европа

"Представяте ли си среща на Г-7 през 2017 г. с Тръмп, Льо Пен, Борис Джонсън и Бепе Грило? Ужасен сценарий, който показва защо си струва да се борим с популизма." Това написа в "Туитър" през май Мартин Зелмаер, който оглавява администрацията на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер.
Месец по-късно Великобритания гласува да напусне Европейския съюз, а сега Доналд Тръмп триумфира над Хилъри Клинтън.
Популисткото цунами, което преди няколко месеца изглеждаше далечно, сега се реализира и последствията за Европа може да бъдат огромни, пише Ноа Баркин за агенция "Ройтерс".
#G7 2017 with Trump, Le Pen, Boris Johnson, Beppe Grillo? A horror scenario that shows well why it is worth fighting populism. #withJuncker
— Martin Selmayr (@MartinSelmayr) May 26, 2016
През 2017 г. хората в Холандия, Франция, Германия, а може би и в Италия и Великобритания, ще гласуват на избори, повлияни от Тръмп и Брекзит и токсичната политика зад кампаниите им.
Европейските популистки партии няма да пропуснат шанса си да последват примера им. "Разбитите табута, обхватът на политическия конфликт, агресията, която видяхме у Тръмп – това ще увеличи обсега на допустимото в нашата собствена политическа култура", коментира Даниела Шварцер, директор на изследванията в Германския съвет за външните отношения.
В началото на декември австрийците ще гласуват на президентски избори, които могат да превърнат Норберт Хофер от Партията на свободата в първия крайнодесен държавен глава, свободно избран в Западна Европа от 1945 г. насам.
В същия ден италианците ще гласуват на конституционен референдум, на който премиерът Матео Ренци заложи бъдещето си. Това може да размести политическия ред и да изтласка лявото движение "Пет звезди" на Бепе Грило по-близо до властта. "Една епоха изгоря", каза той. "Истинските демагози са медиите, интелектуалците, закрепостени в свят, който вече не съществува."

Крайнодесни националисти вече управляват Полша и Унгария. В Западна Европа вероятността някой като Тръмп да вземе властта все още е далечна. В парламентарните демокрации традиционните партии отляво и отдясно се обединяват, за да удържат популистите извън властта.
Урокът от Брекзит обаче гласи, че не е нужно партиите да са част от правителството, за да оформят дебата, казва Тина Фордъм, политически анализатор в Лондонското сити. Тя дава за пример Партията на независимостта, която има само един депутат в парламента.
А с издигането на новите политически движения на традиционните партии ще им е все по-трудно да формират коалиции. Мариано Рахой се върна на власт в Испания миналата седмица след 10 месеца и два парламентарни вота, в които гласоподавателите изоставиха консерваторите и социалистите, за да подкрепят "Подемос" и "Сиудаданос".
Вирусът на политическата крехкост може да се разпростре и в Холандия, където Партията на свободата на Геерт Вилдерс е рамо до рамо с управляващите либерали на премиера Марк Рюте.

Въпреки това Льо Пен ще спечели повече подкрепа от всеки друг на първия тур, показват проучванията. Дори да загуби балотажа, постижението ѝ ще бъде сметнато за вододелен момент от крайнодесните на континента. То ще ѝ даде стабилна платформа да се бори с реформите, които Жюпе и консерваторите обещават.
В Германия, където предстоят избори идната есен, поствоенната ера и мрачната история на нацизма пречеха на укрепването на крайнодесните, но това също се променя. Антиимигрантската "Алтернатива за Германия", която е едва на три години, вече е сила на национално ниво и тревожи консерваторите на Ангела Меркел. Избирателите, недоволни от политиката на "отворените врати", я наказаха в серия от местни избори.
Меркел може да обяви следващия месец дали ще се кандидатура за четвърти мандат и ако го направи, вероятно ще спечели. Но победата ѝ ще бъде омаловажена от факта, че страната е по-разделена от всякога в поствоенната ера.
Защо медиите не успяха да предвидят победата на Тръмп четете тук.