На своеобразен балотаж в неделя (20 ноември) се явяват и лидерите на двете кипърски общности. След едноседмичен "тайм аут" лидерът на кипърските гърци - президентът на Кипър Никос Анастасиадис, и лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ ще седнат отново на масата на преговорите в опит да направят трудна, но решаваща крачка към обединяването на етнически разделената от 42 години страна.

Новата среща на върха е пак в швейцарския курорт Мон Пелерин – домакин и на проведените миналата седмица петдневни интензивни преговори, завършили с драматично петчасово заседание до полунощ.

Вторият етап от този кръг ще продължи три дни - от неделя до вторник, като ще започне оттам, където бе "спрян часовникът". Крайната му цел е Анастасиадис и Акънджъ да постигнат споразумение по териториалните аспекти на Кипърския въпрос.

Обявената едноседмична пауза всъщност е много напрегната седмица и за двете преговарящи страни, изпълнена с

които да им дадат тласък да продължат напред. Още в понеделник и Никос Анастасиадис, и Мустафа Акънджъ имаха телефонни разговори с вицепрезидента на САЩ Джо Байдън.

В сряда президентът на Кипър е в Атина, където ще обсъжда хода на преговорите с политическото ръководство на Гърция – президента Прокопис Павлопулос, министър-председателя Алексис Ципрас, външния министър Никос Кодзиас, лидера на основната опозиционна партия "Нова демокрация" Кириакос Мицотакис.

Срещите му с тях ще са само часове след визитата на президента на САЩ Барак Обама, който също ще разговаря с гръцките си домакини по кипърския въпрос. За резултатите от преговорите "Швейцария-1" и параметрите на предстоящото продължение "Швейцария-2" Анастасиадис ще информира лидерите на парламентарно представените партии в страната в петък.

Мустафа Акънджъ също обяви, че ще се срещне с ръководителите на партиите за разговори по хода на преговорния процес. Преди това обаче лидерът на кипърските турци отчете постигнатото и бъдещите очаквания пред обществеността в понеделник в обширната си поздравителна реч по случай навършващата се днес 33-а годишнина от обявяването на Севернокипърската турска република /15 ноември 1983 г./, призната досега единствено от Анкара.

Лидерът на кипърските турци няма да съгласува следващия преговорен етап с Турция, защото той вече имаше консултация с турския президент Реджеп Тайип Ердоган в навечерието на старта на преговорите в Швейцария. А и през изминалата седмица в серия от изявления Анкара постави недвусмислени знаци докъде Акънджъ може да маневрира.

Шансовете за успех на започващите в неделя преговори се колебаят в зоната на

Огромни са очакванията и желанията най-сетне да се постигне пробив в преговорите. В същото време това става все по-трудно, тъй като двамата лидери навлизат в най-конфликтните, спорни и ключови за крайното решение теми – територията и гаранциите. При това двете преговорни глави са обвързани и от двете кипърски общности с твърди позиции, намирането на компромис по които изисква сериозни усилия в етапа "вземам и давам".

Въпросите за територията и териториалните граници на бъдещите две съставни зони в бъдещия федерален Кипър, дебатът по които ще продължи в неделя, бяха сложени за първи път на масата на преговорите в Швейцария. Фактът, че лидерите на двете кипърски общности обявиха само почивка и насрочиха възобновяване на преговорите, вместо да приключат този кръг, е положителен знак, доказващ, че в маратона в Мон Перилин-1 е постигнат напредък. В краткото изявление от името на ООН той бе определен като "значителен", но въпреки това уеднаквяването на позициите не бе достатъчно, за да могат двамата лидери да затворят главата за територията.

Според преобладаващите в Кипър коментари в последвалите дни двете преговарящи страни са съвсем близо до окончателна сделка и ако продължат в същия дух, те вероятно ще успеят в новата фаза. Говорителят на правителството в Никозия Никос Христодулидис коментира, че постигането на споразумение за територията в започващия в неделя втори етап е "напълно възможно", но това зависи от диалога и "никой не може да определи какъв ще бъде крайният резултат".

Напредъкът в преговорите миналата седмица бе регистриран едва в последния и най-критичен пети ден, при това засяга само три от дългия списък от общо около 20 критерия за бъдещи териториални корекции. Анастасиадис и Акънджъ обсъждаха броя на кипърските гръцки бежанци, които ще могат да се завърнат по родните си места, намиращи се сега в зоната на кипърските турци, процента от окупираните територии, който ще бъде върнат под кипърска гръцка администрация, както и увеличаването на бреговата линия, достъп до която ще имат кипърските гърци.

В момента самообявилата се Севернокипърска турска територия заема 37% от площта на острова при 20% от населението му. По неофициална информация кипърската турска страна е склонна делът й да се намали до 32%, а кипърската гръцка страна настоява за под 30%. Исканията на Анастасиадис за не по-малко от 100 000 кипърски гръцки бежанци да могат да се върнат в предишните им домове под кипърската гръцка администрация могат да бъдат трансформирани до приемливите 70 – 90 000 души. Официално обаче бе заявено, че не са били коментирани подобни параметри.

В предстоящата втора фаза двамата лидери предстои да постигнат съгласие не само по всички критерии за територията с техните конкретни измерения, но и по разработени на тази основа конкретни карти на бъдещите две съставни зони. И след Мон Пелерин-1 Никос Анастасиадис и Мустафа Акънджъ се разминават в завършващата този цикъл процедура. Кипърският турски лидер настоява двете страни да представят своите карти едва когато се определи дата за петстранната конференция със страните - гаранти по договора за независимост на Кипър от 1960 г. (Великобритания, Гърция и Турция), така че въпросите на територията и на гаранциите да получат окончателния си отговор заедно. Условието на Анастасиадис да се съгласи на дата за конференцията е картите да се сложат на масата.

Неуспех в постигането на споразумение по териториалните аспекти обаче може да предизвика прекратяване на мирния процес. И двамата лидери не желаят това, затова полагат всички усилия да стигнат до съгласие, защитавайки интересите на своите общности. В същото време решение по тези въпроси отваря пътя към финалната фаза - свикване на петстранната конференция по въпросите на сигурността и гаранциите на бъдещата федерация, на която ще стане ясно ще има ли или не обединение на разделения Кипър. Забавянето на преговорите в Швейцария макар и само с една седмица вече поставя под съмнение възможността тя да бъде подготвена и проведена през декември, което рискува перспективата да се постигне решение на кипърския въпрос в рамките на тази година. Според Акънджъ обаче конференцията може да се състои в следващите седмици.

Тази финална фаза също е с много неизвестни заради противоположните и безкомпромисни за момента позиции на заинтересованите страни. За кипърските гърци най-важният въпрос, който ще се постави на нея, е Ердоган да изтегли близо 40-хилядната турска окупационна армия от острова и да се откаже от ролята си на гарант на сигурността на новата федерация. Това е критичният параметър, който до голяма степен ще определи изхода от преговорите. Великобритания и Гърция вече обявиха, че са готови да се разделят с дадения им през 1960 г. статут.

Анкара настоява за запазването му, но като нов, при това благоприятен момент се разглежда фактът, че Турция за първи път допусна възможността за преразглеждане на гаранционния договор от 1960 г., без да губи правата си по него. Гаранциите от Турция не трябва да се отменят, а да се адаптират към условията на 2016 г., заяви Мустафа Акънджъ в приветствието си за 33-ата годишнина на ръководената от него самообявила се република.

Шансовете за постигане на решение са "на кантар" и заради

от хардлайнерите в двете общности и от Турция, който се засили още повече през седмицата между двата тура в Швейцария.

Анастасиадис трябва да се пребори на вътрешния фронт с 6 от 8-те парламентарно представени партии в Кипър, които са "анти" решението за двузонална двуобщностна федерация. Подкрепят го само управляващата дясноцентристка партия ДИСИ и лявата АКЕЛ. В последния, най-критичен ден на Мон Пелерин-1 пред "заплахата" за очакван пробив противниците на федерално решение изригнаха с призиви към президента да не подписва никакви договорености, без да ги е съгласувал с тях, обвинявайки го в неправомерни отстъпки пред кипърските турци и Турция. Взрив от гневни реакции последва и в понеделник, когато бе обявено, че Анастасиадис няма да свика Националния съвет /консултативен орган към президента/, а ще информира партийните лидери в последователни отделни срещи в президентския дворец.

Акънджъ също е изправен пред хардлайнерите в правителствената коалиция. Точно по време на швейцарския кръг "премиерът" Хюсеин Йозгюргюн заяви, че кипърските турци са "суверенна държава", чиито отношения с Турция се засилват от ден на ден, и изрази надежда за бъдещето. Докато Акънджъ преговаряше с Анастасиадис, т. нар. външен министър Тахсин Ертугрулоглу директно заяви, че не вярва в положителен резултат от преговорите за Кипър в Швейцария и че кипърската турска страна има други алтернативи.

За пореден път и Анкара притисна преговорите във времето. Водените в момента преговори за обединяване на разделения Кипър са "последна възможност" отново, за пореден път, предупреди в неделя външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу. Като подчерта, че страната му продължава своята "конструктивна позиция по кипърския въпрос", той заяви, че петстранните преговори, които включват Турция, Гърция и ООН /под чиято егида тече мирният процес за Кипър/, трябва да започнат бързо. Дни преди неговото изказване, докато двамата кипърски лидери бяха в Швейцария, в изявление на турското външно министерство бе посочено, че Турция по никакъв начин няма да направи отстъпки отвъд точката, при която тя може да гарантира своите национални интереси в Кипър.

На този етап преговорният процес за обединяването на страната се оценява като труден, но обещаващ. Шансове за постигане на споразумение, което да бъде одобрено от хората от двете кипърски общности на два едновременни референдума, има, въпросът е как двамата лидери ще ги използват.