Когато гръм удари, как разумът заглъхва
Посттравматично стресово разстройство (ПТСР) – така психолози и психиатри определят депресивните състояния на хора, преживели тежки житейски драми. Често от него страдат войниците след война. Засяга еднакво победители и победени. Симптомите са страх, несигурност, нерешителност, кошмари. Снижени или преодолени са психическите защитни механизми. Понякога синдромът води да агресивност и лишени от здрав разум действия.
Последни колективни примери за това са реакциите на загубилите с малко референдума да остане или не Обединеното кралство в Европейския съюз. Още по-близо са демонстрациите срещу победата на Доналд Тръмп в американските избори за президент. А победителите оставят впечатление за обърканост, несигурност в бъдещето и неяснота как да осъществят онова, което са говорили в ожесточените кампании.
Дали България е засегната от ПТСР
Изглежда все още не изцяло. Но ако натоварените от нас да водят страната през тези смутни времена продължават да разпалват страхове и кошмари или да проявяват безсмислена свръх активност, нищо чудно да се окажем всички в зоната на този опасен синдром. Вероятно психолозите ще поставят диагнозата ПТСР на победилите и победените в президентските избори на 6 и 13 ноември тази година.
Главозамайващият резултат на новоизбрания кандидат Румен Радев несъмнено е шок за БСП, защото със сигурност не са очаквали толкова много хора да гласуват за него. Шокиращо е още, че този резултат идва след ред управленски провали и тежки загуби. Макар да я отричат, еуфорията им е налице. Тя лъхаше от приповдигната реч на лидера Корнелия Нинова в парламентарния дебат по оставката на кабинета. Тя започна така: "Ние спечелихме. Вие загубихте." А произнесеното по-късно "падналият не се рита" прозвуча като оправдание за ритника. Чуха се мечтания за управление, които със сигурност попарват мнозина, предпочели да гласуват за г-н Радев, защото не искат Борисов, но надали искат БСП да го замести. Илюзиите се дължат понякога на ПТСР, казват психолозите.
Загубилите президентските избори у нас също изглеждат в шок. Може би той се дължи на усещането им за дълбока несправедливост, след полезното, което свършиха. Това прозира в натрапчивостта, с която повтарят успехите си, дори след като тази тактика не сработи в предизборната кампания. Задълбаването в търсенето на отговори на въпроса "къде сбъркахме?" усилва стреса и несигурността.
Но горчивината в политиката идва точно оттам – нищо добро не остава ненаказано. Британският премиер Уинстън Чърчил извежда страната си към победа във Втората световна война, но веднага след нея губи изборите. Загубата се очертава, когато пристигат гласовете на милионите британски войници, пръснати из империята в експедиционните корпуси. Те просто искат да се приберат у дома, но се боят, че войната ще продължи, а те са опознали ужаса ѝ отблизо. Стресът от войната и последвалото изборно поражение изпращат Чърчил за доста време в депресивно и сприхаво отшелничество. После отново е избран за министър-председател, но управлението му вече не носи предишния блясък.
Състоянието на победители и победени не вещае добро
Парадоксалното е, че и двата лагера сега са се хванали дружно за ръце, за да променят коренно изборната система съобразно резултата от последния референдум. Тросват се, че това е волята на народа. Но начинанието изисква огромна, дълги месеци работа по избора на най-добрата мажоритарна система сред над 300 налице, по определянето на едномандатните райони и по реалния брой на избирателите, което пък предопределя районирането.
Българите в чужбина, отрезнели след вота си в референдума, вече започват да питат тревожно как да гласуват за мажоритарни кандидати като не са регистрирани в едномандатните райони. Едва ли организаторите на референдума и двата и половина милиона подкрепили ги искат усилието им да бъде провалено от набързо създаден закон в парламент, който на практика вече е в оставка и с нула авторитет.
Пролазва и подозрението, че мажоритарната треска работи само за ГЕРБ и БСП, което също се стоварва върху организаторите. Обявената цел на референдума е модернизация на политическата система. Как гласуваме е само средство да одобрим или отхвърлим такава промяна тогава, когато ни я предложат.
За да избегнем риска от това здравият разум да заглъхне и всички да изпаднем в ПТСР, стъпките са две. Първо, 43-то НС да изживее смирено двата си последни месеца, без да свърши поразии. Все пак наближава Рождество Христово. Второ, президентът Плевнелиев, чийто мандат изтича, и новоизбраният му приемник Радев, чийто мандат започва на 22 януари догодина, да запазят хладнокръвие в този необичаен исторически момент и да овладеят политическата хипербола, развилняла се от седмица насам. Г-н Плевнелиев доказа способността си за това в две кризи. Г-н Радев ще сложи траен белег върху мандата си с това как ще се справи. От него зависи дали белегът ще е плюс или минус със съответните последствия за авторитета му в следващите пет години.