Най-горещата политическа тема в Турция тези дни е конституционната поправка за въвеждане на президентска система. Това всъщност е голямата амбиция на президента Реджеп Тайип Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (AKP) през последните няколко години. Но едва сега, благодарение на политическия съюз, който формираха с Партията на националистическото действие (MHP), могат да намерят достатъчно депутати в парламента - над 330 от 550 - за да реализират този голям преход.

В такъв случай Турция ще се откаже от парламентарната система в европейски стил, към която се придържа от създаването на републиката през 1923 г., или дори от първата Османска конституция от 1876 г. В тази система президентът е непартиен държавен глава, а реалната изпълнителна власт стои в ръцете на премиера.

когато той самият беше премиер. След като реши да се кандидатира за президентството през 2012 г. обаче, той и съветниците му започнаха да се застъпват за "президентска система" и нова конституция, която да позволи това.

Някои защитници на президентската система в Турция сочат към САЩ като добър пример, но в това сравнение има някои недостатъци поради различни причини.

Първо, Америка е федерация, съставена от 50 щата, които имат автономия по много въпроси, което прави цялата система доста децентрализирана. Точно обратното, Турция е и ще продължи да бъде много централизирана държава. Нещо повече, президентството, което Ердоган иска, ще има изумителни правомощия, които биха били немислими в Америка: като например назначаване на ректорите на всички университети в цялата страна.

Предвид електоралната система и политическата култура, е много вероятно също един партиен президент да доминира цялостно над своята партия, което може да му даде

Добавете към това и големите правомощия за назначение, които президентът ще има във висшите етажи на правосъдната система, и това, което може да излезе, е "всеобща власт", както критично отбеляза бивш съветник на премиера Ахмет Давутоглу. Това ще бъде точно обратното на системата на взаимен контрол между властите, която е изградена при американския модел.

Застъпниците на президентската система твърдят също, че това ще избави Турция от всички предишни злочестия - от икономическите проблеми до тероризма, но това изглежда е по-скоро пропаганда, отколкото анализ. Според тях президентската система ще спаси трайно Турция от военните преврати, докато други експерти са на мнение, че е точно обратното.

Един от тях е Шади Хамид от института "Брукингс", който изследва политическите модели в арабския свят в знаменитата си книга Islamic Exceptionalism: How the Struggle Over Islam Is Reshaping the World.

За съжаление, Турция сега не е място за спокойно обсъждане на тези въпроси, тъй като президентската система е рекламирана повече чрез настъпателна пропаганда, а не толкова чрез свободен, открит дебат.

Спешността, придавана на темата, въпреки всички останали важни въпроси, пред които страната е изправена, също показва, че

Както Девлет Бахчели, лидерът на MHP, отбеляза, Ердоган използва много "фактически правомощия", преминаващи отвъд неговата конституционна роля, и това, което трябва да се направи, е системата да стане по-съвместима с тази "фактическа реалност".

Ето един възможен сценарий, за който бе съобщено в турския печат, за прехода към президентска система: управляващата AKP представи три варианта на конституционни промени на "опозиционната" MHP: изцяло нова конституция, голяма ревизия и по-ограничени поправки - всичките с акцент върху президентската система.

Когато MHP одобри някой от тях, парламентът ще гласува по него, откривайки пътя за референдум в началото на 2017 г. Ако от гласуването излезе положителен вот, което е доста вероятно, тогава Турция ще има изцяло нова политическа система.

После ще се състоят първите президентски избори за президентската система. Тъй като сегашното му президентство няма да се брои, Ердоган ще има шанса да получи още два мандата от по пет години, което ще го задържи на власт до 2029 г., а тогава той ще е на 75 години и на власт от 27 години. Това ще е почти

и ще предостави на Ердоган много по-голям континуум служба от всеки друг политически лидер в съвременната турска история.

Наистина ли е възможно това? Юридически определено е възможно - и това всъщност е целият замисъл на президентската система, или поне така твърди опозицията. Политически Ердоган ще трябва да запази популярността си, за да продължи да печели изборите през следващите 13 години. Той вече има широк идеологически електорат, чиято преданост към личността му изглежда непоколебима, но получава подкрепата и на прагматични гласоподаватели, които смятат, че са по-добре при управлението на AKP.

За да ги задържи, Ердоган ще трябва да запази икономиката, а дали действително ще може да направи това, може би ще е кардиналният въпрос за политическото бъдеще на Турция.

Във всеки случай ще бъдем свидетели на забележителен политически опит. Това ще бъде нещо, което ще предизвика еуфория у избирателите му, страх и травма у опонентите му и ще заеме важно място в политическата история на света./ БТА