Да си направим един хубав джеримандъринг, или за принципите на изборното райониране
В сайта на уважаван политолог преди дни се появи информация, че вече е възложено определянето на 240 едномандатни избирателни района. По-късно тя бе отречена - премиерът е информирал политолога и го е уверил, че не е давал и не възнамерява да дава поръчка на администрацията за такова райониране. Според г-н Бойко Борисов такава поръчка можело да даде Народното събрание, след като обсъди въпроса и приеме решения за евентуална промяна на избирателната система в страната. Това е още по-добре. Значи има време да се дискутират и приложат принципите, описани в тази статия.
Учените хора от 2-3 седмици пределно разбираемо обясняват какви са рисковете пред мажоритарното гласуване. Обясняват и как един от най-големите рискове е
злоупотребата с границите на едномандатните райони
За страна като нашата тази опасност е наистина голяма – има голяма вътрешна и външна миграция. Една и съща маса от населението може да бъде отчетена на две места при определяне на масата на представителността по население. Това може драстично да се размине с представителността, реализирана при гласуването. Особено с гласовете в чужбина. Масата на представителност в България е по гражданските регистри, а част от гласовете са в чужбина. Има ли някой идея как ще се насочват гласовете в условията на т.нар. гласуване на друго място към едномандатните райони, за да се осигурят двата компонента на еднаквата тежест на гласа - един човек – един глас и равна тежест на гласа и на произведения мандат.
Този въпрос не може и не бива да се решава урбулешката от днес за утре. Има литература по въпроса и тя описва принципите и добрите практики на този процес, за да бъде той основа на политическа стабилност. Ще се опитам да представя тези принципи така, като са описани в базите данни за подобни практики.
Първи принцип – представителност
Това значи границите на избирателния окръг да са така направени, че гласуващите да са убедени, че избраният депутат представлява точно тях. Дали това ще са етнически, географски или други общности няма значение. Важното е избирателят и избраният да се идентифицират със своя избирателен окръг в максимална степен. Ако това не стане, то мандатът може да представлява много малък брой избиратели или пък някои избиратели да са непредставени за дълъг период от време, а самият избран депутат да не може да си върши работата в полза на общността.
Какво е "джеримандъринг" и каква е опасността от него?
Името на този вид злоупотреба при определяне границите на избирателните райони идва от комбинацията на името на американския губернатор Елбридж Джери и думата саламандър. През 1812 г. този Джери така определил границите на избирателните райони в щата си Масачузетс, че дал предимство на Демократическата партия, разхвърляйки електората на Републиканската партия, така че да бъде малцинство е избирателните райони. Картата заприличала на гущера саламандър. Джери били увековечен с тази изборна манипулация.
За да го разберем, нека си представим две концентрични окръжности – в централния кръг ще спечели партия А, а във външната окръжност между двете линии ще спечели партия Б. (Примерно Пловдив-град и Пловдив – окръг). Ако обаче разделим двата кръга с един диаметър през центъра и така направим избирателните райони, то избирателите на партия А ще бъдат разделени на две и така могат да останат малцинство. Партия Б ще спечели и в двата избирателни района. Хайде сега да си представим Столипиново като един или два едномандатни района. Или някой мисли да разхвърли избирателите от Столипиново, така че да са в малцинство във всеки един от другите райони? Да направи един хубав "джеримандъринг".
Втори принцип – равна сила на гласа и избирателното право
Този принцип налага приблизително еднакъв размер на едномандатните избирателни окръзи с максимално отклонение между най-големия и най-малкия от максимум 10%. Еднаквите по размер окръзи дават еднаква тежест на гласа и на делегирана през гласа власт. (През 2009 г. и въпреки предупрежденията, БСП прокара 31 мажоритарни мандата – по един на многомандатен район. Тежестта им се разминаваше в пъти, ама кой ти гледа.) Това се нарича неравностойно представителство и е драстично погазване на демократичен принцип.
Ако не се спазва сравнително еднакъв размер на избирателните окръзи, гласът на избирателите в големите едномандатни райони олеква, защото произвежда пак един мандат, колкото и в малките райони. А депутатите имат равна тежест на гласа в законодателния орган. Неспазването на този принцип е грубо нарушение на основен принцип на демократичните избори за еднаква тежест на гласа.
И двете организации - ОССЕ /Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа/ и Комитетът по правата на човека на ООН, които се занимават с политическите и гражданските права, имат изрични текстове по тази тема.
Трети принцип – определяне на границите на избирателните райони
от независим безпристрастен/политически необвързан орган
В идеалния свят тези, които определят границите на избирателните окръзи трябва да са независими и безпристрастни. И това трябва да е част от законодателството. Препоръките на този, който определя границите на избирателните райони, трябва да са защитени от опитите за промяна или вето от страна на правителството и даже на законодателната власт. Защото те са заинтересовани и имат политическа мотивация да го правят. В тази смисъл технологията и процедурите трябва да са детайлно описани в закон. Или пък, ако се допусне партиите да се месят в този процес, то достъпът трябва да е еднакъв за всички партии и определянето на избирателните райони да стане с консенсус поне между големите политически партии.
Четвърти принцип – прозрачност
Избирателната система и особено мажоритарният избор в едномандатни райони често произвеждат непропорционални резултати. Това налага процесът на определяне на избирателните райони да е максимално прозрачен, ясен и напълно разбираем за широк кръг хора, в т. ч. и за избирателите и особено за журналистите. Принципите, методиката, техниката, изходните данни, дадените указания трябва да са предварително дискутирани, приети от всички и оповестени предварително, за да има публичен контрол. Важно е да се проведат публични обсъждания по предварителните условия и на предложението в края на процедурата, за да се постигне максимално възможният публичен консенсус. Ако не се спазва този принцип, казусът бат‘Сали ще ни се види като задачка за първи клас.
Пети принцип – отказ от дискриминация
Според този принцип при определянето на избирателните райони не може да се разбиват компактно живеещи етнически и др. малцинства по начин, който да ги разхвърля из различни избирателни райони и да ги прави малцинство във всеки един от тези райони. При едномандатните райони разбира се, няма гаранция, че малцинствата ще бъдат представени. И това е една от опасностите за формиране на етнически електорални феодални крепости.
Бел. ред.: В понеделник Мая Манолова - омбудсман и автор на предишния изборен кодекс, внесе изменения в сегашните правила за гласуване, предвиждащи 240-те народни представители да се избират в едномандатни райони на два тура. Тя каза, че районирането ще бъде направено до 28 ноември и предположи, че в един район трябва да има около 30 000 гласоподаватели.